Денят настъпи!

След толкова години отлагане най-сетне видео подкастът Inglourious Kunts може да се похвали, че е реализирал своя отдавна замислян епизод, посветен на един от най-важните жанрове в киното – гангстерските филми. Peзултатът се получи очаквано спектаклов – не гърмим в ефир, не друсаме, не чукаме дългокраки компаньонки и не извършваме сурови сделки със съмнителни типове, но криминалното ни поведение все пак е налично: под формата на циничен говор, общокултурен диапазон и смела аналитичност. Окей, звучи твърде самохвално, но истината е, че (за разлика от съвременния Холивуд) ние не можем на бялото да кажем черно.

Нашият capo di tutti capi Мартин „Циничния Елф“ Ангелов взима за заложници Владислав Апостолов, Димитър Дринов и Благой Д. Иванов, държи ги на хляб и вода известно време и после садистично ги разпитва за майчиното им кино мляко – те, естествено, си изпяват всичко: говорят за началото на тази „престъпна“ тема в седмото изкуство (с оригиналния „Scarface“ на Хауърд Хокс от 1932 г.), минават през цензурата на т. нар. Hays Code и през временното затишие, след това проследяват гръмотевичното завръщане (с „Bonnie & Clyde“ на Артър Пен от 1967 г.) и стигат до основното меню в лицето на гениални режисьори като Франсис Форд Копола, Серджо Леоне, Брайън Де Палма, Мартин Скорсезе и братята Джоуъл и Итън Коен. Ако се чудите какъв повод сме си дирили, за да заснемем тази толкова всеобхватна и бъбрива дискусия, ще посочим очевидната причина: тазгодишното събитие „The Irishman“, на който се спираме детайлно.

If you think we’re funny… watch us carefully:

Similar Posts

Вашият отговор на Ki6o Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

14 Comments

  1. Силен епизод и изключително точни разсъждения на Апостолов по отношение на „Ирландецът“ (сравнението с Форест Гъмп е колкото абсурдно, толкова и брилянтно вярно). Някои заглавия които също могат да се споменат: Un Prophet (най-силният неанглоезичен гангстерски филм за този век наред с Градът на Бога и Гомора); Performance, Sonatine и Sexy Beast (като представители на по-сюрреалистичната страна на жанра); Belly (който макар и тотален сюжетен и актьорски аборт е един от най-визуално впечатляващите примери от черното кино).

  2. Евала на Елфа, че спомена Rise Of The Footsoldier – ПРЕКРАСЕН филм! Направиха цели 3 продължения, които бяха по-скоро ненужни с изключение на двойката, но и той е с уговорки. Други заглавия, които исках да подхвърля, че заслужават внимание са The Devil’s Double (уникална роля на Доминик Купър), Jersey Boys на Клинт Истууд, Jerusalema, City Of God и разбира се Boardwalk Empire, който е мастърпийс отвсякъде. Иначе както винаги сте спретнали страхотна дискусия. 90 минути са малко да се покрие такъв жанр, но е достатъчно време да възпламени безкрайни теми и диалози, особено ако има алкохол наблизо 😉

  3. Оф, откакто го мислим тоя епизод, вече повече от три години, не спирам да си повтарям да не забравя да спомена и да обсъдим два ужасно любими ми филма, които са по темата: „Кралят на Ню Йорк“ и „Градът на Бог“… и ги забравих 😀

  4. Чудесно ревю, но винаги има поле за още. Понеже споменахте уестърните, няма да е лошо да направите нещо и за тях. Бих желал да чуя анализ на актьори като Джеймс Кобърн, Чарлз Бронсън, Стив Маккуин, Илай Уолък, Лий Ван Клийф и т .н

    1. Да не говорим за Хенри Фонда…..
      П.С. И любимеца на Ал Бънди…..

      А пък за великите Терънс Хил и Бъд Спенсър… То там няма какво да се говори…. те са си велики..

      Може да споменем и Големия Дулиано Джема…

  5. Чудесен епизод. Естествено, че винаги нещо ще се пропусне. Няма как. Единствената ми забележка е липсата на филма на Казан „На кея“ 🙂 Аз го броя за гангстерски 🙂 Струва си да се спомене по две причини – творчеството на Скорсезе е белязно от „На кея“. С темите които разглежда – предателството, морала, конфликта на ценностите, както и с начина по който ги представя. И втората – синдикалната му връзка с “ Ирландецът“ 🙂

  6. Готини сте, но беше малко дълго и нямаше Road to perdition и почти не говорихте за европейските филми, особено френските. Или имате предвид, че ганстерите са прости американски реднеци и екзитирали британци, докато мафията си е класа – добрата стара Европа и за нея ще говорите друг път?