Богдан Мирика е един от най-успешните и интересни млади румънски режисьори. През 2016-а той триумфира с пълнометражния си дебют „Кучета“, който е показан в програмата „Особен поглед“ в Кан и печели няколко престижни награди. Сега Мирика е режисьор на сериала „В сенките“, който е оригинална румънска продукция на HBO Европа. Разговаряме с Мирика в Букурещ, където по покана на HBO България посетихме премиерата на третия сезон на поредицата, комбинираща жанрови елементи от криминалното кино и ноар филмите, поставени в съвременния източноевропейски контекст.
Сериалът може да се гледа в HBO GO и е част от селекцията Продукции на HBO Европа, представяща оригинални заглавия на глобалната компания от стария континент.
Богдан, как преминаха снимките на третия сезон на „В сенките“ в сравнение с първите два?
По-трудно и по-забавно. Режисирах само два епизода от първия сезон и четири от втория. За третия написах и режисирах всичките седем епизода. Това означава много по-голямо усилие, снимки от октомври до февруари с почивка за Коледа. От тази перспектива беше по-трудно, целият сезон е на друго ниво, снимахме през зимата с лошо и нестабилно време, много предизвикателства, но си струваше.
Използвахте ли други сериали за вдъхновение?
Не точно за вдъхновение. Обожавам „Семейство Сопрано“ и „The Wire“, те са ми в топ пет сериали за всички времена, но не точно заради криминалната тематика. Това, което ми хареса беше писането и това, че са свежи и неконвенционални и до ден днешен се отличават.
Какво привлече публиката към „В сенките“?
Много сериали се занимават с криминалния свят, направени са добре, но ако няма емоционален спусък, който да накара публиката да остане с образите и историята, резултатът ще е разочароващ. Хубавата картинка е без значение при липсата на характер. Това е като да се влюбиш в трикрако куче, заради неговия характер, а не заради красотата му. „В сенките“ имаме централен образ, който резонира с много хора. Той винаги опитва да намери плавилния път, но е пирнуден да избере грешния Това е нещо, с което може да се идентифицираме – как се справяме със собствените си демони и с гадориите, които вършим и сме вършили. Сериалът е мрачен и натуралистичен, но има и хумор. По принцип аз се „вдъхновявам“ и от сериалите, които не харесвам. Те са като червени флагове, казват ми какво да не правя. Започвам от това, което не харесвам, сериалите, в които веднага виждаш формулата, те прозират, предвидими са, дори ако не са на първата стъпка предвидими, на втората вече са тотално предсказуеми.
Как се избягват такива грешки?
Не искам точно да ги иозбегна, а да ги разреша, режисирането и писането са като емоционален, психологически пъзел. Като видя лоша сцена в добър филм не си казвам: „Колко е глупав този режисьор“, мисля си, как може да се разреши и поправи грешката.
Как изглежда румънското кино днес?
Румънското кино е авторско и е мнотго по-добро от телевизията, няколко човека пробиха и придобиха възможността да правят филмите, които искат да правят.
В телевизията, освен HBO, които окуражават режисьорите, нещата не са добре. Продуцентите прекалено много разчитат на евентуалните очаквания на публиката. Те очакват публиката да иска посредствени продукти и им ги дава. „В сенките“ е доказателство, че може и по-другия начин – нещо лудо, страно, сексуално, с насилие, с хумор… Нещо, на което хората откликват. Публиката е умна, няма нужда да си образован , за да си умен.
Кои са любимите ви режисьори?
Мелвил, Касаветис, Понг Джун Хо…
Гледахте ли „Паразит“?
Гледах го скоро, луд филм, обичам Джун Хо, гледал съм всичките му филми. Гледам много корейско кино. Толкова свежи , оригинални и непредвидими филми. Четох някъде как южнокорейското кино е резултат от ситуацията в страната. Тези хора са съседи със Северна Корея и не знаят дали ще има утре. Нямат идея какво ще направи Северна Корея, живеят на ръба, перспективата им е коктейл от хорър и хумор.
