britt-marie-20190822

Фредрик Бакман е автор, когото публиката (и нашата) познава. Всъщност след бестселъра „Човек на име Уве” – история, която се превърна и в сериозен филмов хит, номиниран за чуждоезичен „Оскар” и с награда за грим и прически, у нас се появиха, благодарение на издателство „Сиела”, още седем негови книги, сред които е и „Брит-Мари беше тук” („Britt-Marie Was Here”).

За наша радост, тук става въпрос новина, свързана с шведския филм (а не с холивудски бъдещ негов ремейк, подобно на „Човек на име Уве”), режисиран от Тува Новотни – чаровна актриса със сериозна филмография, която сме гледали в „Яж, моли се и обичай”, „Borg vs McEnroe” и „Изтребление”, а режисьорският й опит включва телевизионни сериали и дебютния филм „Blind Spot”, излязъл миналата година. Вижте щатския трейлър на подготвяната адаптация.

Искрено се надяваме специфичното чувство за хумор на Бакман да е запазена марка и за подготвяния филм, а особено важен в случая ни се струва фактът, че главната роля е поверена на Пернила Аугуст, която по-зрелите киномани познават от „Фани и Александър” на легендарния Бергман, „The Best Intentions” на Биле Аугуст, а по-младите поколения свързват с Анакин Скайуокър, защото именно тя е в ролята на майка му Шми в първите два епизода на прочутата междузвездна сага, сътворени от самия Джордж Лукас през 1999 и 2002 година. Времето минава, хората (дори и шведките!) се променят, и ето как Пернила вече е „златната” възрастова група на 60-годишните. И все пак, за какво става дума в историята – предлагаме на вниманието ви официалния книжен синопсис – по-подробен е и (за момента) по-атрактивен!

Брит-Мари беше тук“ е роман за това да се изгубиш, да се влюбиш и да риташ всичко, което се търкаля…

Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки „Продава се!“ и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футболa, а Борг има само него.

Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се нуждае от треньор толкова отчаяно, че са готови да дадат работата на когото и да е. И не се интересуват от дреболии като това, че Брит-Мари не иска да има ама съвсем нищо общо. Защото в критични ситуации има само една универсална истина за градчетата: пицариите и футболът са последното, от което хората се отказват.

Брит-Мари беше тук“ е роман за предразсъдъци (не че Брит-Мари има предразсъдъци, естествено, че не), правилно подредени прибори (вилици, ножове, лъжици, в този ред, не че Брит-Мари би опявала за такова нещо) и едно провинциално градче, което жадува да не загуби поне един мач. Това е история за втори шансове, за първи шутове и за това как почти всичко може да се почисти със сода бикарбонат… Авторът на „Човек на име Уве“ и „Баба праща поздрави и се извинява“ е написал любовна история, както и обяснение в любов към футбола и местата, където се играе той, но най-вече към една жена, която цял живот е чакала животът ѝ да започне…

плакат

В „Брит-Мари беше тук” („Britt-Marie Was Here”) участват още Петер Хабер, Малин Леванон, Вера Витали, Оле Сари и др. Сценаристи са Андерс Фритьоф Аугуст, Ойстейн Карлсен и самата режисьорка Новотни, като в основата на адаптацията им е едноименния роман на Фредрик Бакман.

Премиерата беше през януари на фестивала в Гьотеборг и тръгна по кината на всички скандинавски държави още през пролетта, а сега – на 20 септември – дойде време да стартира и разпространението му в Щатите.

 

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *