Бях се зарекъл да напиша текст за „Чернобил“ още в мига, щом видях първия трейлър в ефира на HBO. Наистина не можете да си представите колко бях развълнуван от възможността да разкостя сериала на съставните му части, предвид абсолютно сигурните ми очаквания за грубо и целенасочено разминаване с действителността. И тук не говоря единствено за силно преекспонираната в отрицателен оттенък роля, която очаквах да бъде наложена на руснаците, а имам предвид и за отношението към атомната енергетика въобще. Случи се обаче така, че нищо от това, което прогнозирах, не се реализира.

Създателите демонстрираха изключителна балансираност и още с първия си епизод „Чернобил“ зададе посока и стандарт, която, сигурен съм, никой не очакваше. След още два излъчени епизода, бутиковият минисериал не само изпревари по рейтинг флагмана „Игра на тронове“, но и се превърна в най-високо оценения сериал в IMDB изобщо. И докато интернет и социалните мрежи буквално експлодираха от мнения, коментари и анализи по темата (някои от тях наистина прекрасни), аз направих грубата грешка да изчакам края на сериала, преди да почна да съставям собствения си текст, което ме вкара в не особено приятната ситуация да избирам – или да изплагиатствам всички чудесно аргументирани суперлативи, които сериалът предизвика до този момент и които в огромна степен изразяваха това, което имах да кажа по темата, или да поразчупя малко стереотипите и да предоставя един малко по-нестандартен и донякъде личен анализ. Е, избрах втория подход и затова в редовете по-долу няма да откриете чак толкова много от познатата вече информация за великолепната работа на Крейг Мейзин, Стака Бо и компания, а по-скоро моя лична интерпретация…

пожара в чернобил

Всички, които са си направили удоволствието да изгледат сериала до този момент, знаят много добре, че е изключително трудно да се опише чувството, което причинява „Чернобил“. Самият аз не съм сигурен, че съм гледал друг филм, който толкова брутално, методично и безмилостно да изтезава сетивата на своята аудитория. Един популярен блогър много находчиво нарече ефекта на сериала „сетивно-емоционален ступор“ и може би това е най-доброто възможно определение на тези пет часа пулсиращ съспенс, които HBO ни причиниха.

Замисляли ли сте се обаче защо точно „Чернобил“ предизвика този ефект и прикова вниманието ни по толкова смразяващ кръвта начин? Защо в обект на подобна високо-качествена кинематографична дисекция не стана например някоя от множеството други техногенни катастрофи, които човечеството е преболедувало и продължава да преболедува в процеса си на технологично и научно усъвършенстване? Уверявам ви, че списъкът на подобни провали с апокалиптичен оттенък е доста сериозен, истината е обаче, че нито едно друго бедствие от изкуствен характер не може да се сравни с аварията в Чернобилската АЕЦ като драматичен потенциал. И причините за това са няколко, но основният и най-значим фактор според мен се корени в съдържанието на една-единствена дума, притежаваща сякаш своя собствена гравитация и привличаща към себе си и абсорбираща всеки един цветен нюанс в съществуващите към момента настроения. Дума, която сякаш има своя собствена форма – остра, ръбата и пронизваща, и чието бегло споменаване моментално активира позаспалия към момента инстинкт за самосъхранение – радиацията!

ликвидатор

Мнозинството от читателите най-вероятно са слабо запознати с историята, предшестваща зараждането и разцвета на атомната енергетика, и в това, разбира се, няма нищо укорително. В днешния свръхзабързан и разтърсван от противоречия свят почти всеки научен триумф от близкото минало се приема като даденост и поради тази причина аз много се изкушавам, ако не да разкажа изцяло, то поне бегло да щриховам тази кратка, но наистина изключително поучителна история. За съжаление обаче съвсем бих се отклонил от същинската причина, мотивирала написването на този текст, затова ще се наложи да пропусна да разкажа за фундаменталните научни постижения и цената, която е платена за тях от широката плеяда учени. Ще си позволя обаче да маркирам набързо заблудите, защото те са важни за тезата, която искам да развия.

В момента звучи наистина кошмарно, но трябва да се знае, че малко след откриването на радиацията, хората до такава степен били очаровани от лъчението, което предизвиква разпадането на нестабилни атомни ядра, че започнали да приписват на радиацията всякакви чудодейни лечителни свойства. Само преди стотина години една от най-популярните „здравословни“ практики в западната цивилизация било обогатяването на питейната вода и на водата за къпане с радиация. За целта дори били продавани специални керамични съдове, както и „еманатори”, отделящи радиоактивни изотопи във водата. Но това не било всичко – на сериозен интерес се е радвала и радиоактивната козметика, включително червила, пудри, пасти за зъби, детски играчки, лекарства срещу простуда, артрит, че дори и такива срещу рак. Не мисля, че е трудно да бъде обяснен характерът на тази ирационална истерия.

Човечеството винаги е имало слабост към новите технологии и иновациите, а ако се добави и дълбоко вкорененото атавистично влечение към неща, които фосфоресцират в тъмното, може донякъде да се обясни и ефектът, който откриването на радиацията в началото на миналия век е имало върху колективното съзнание. Нужно е било да минат години, преди да бъде осъзнат реалният смъртоносен ефект на радиацията върху човешкиятю организъм и еуфорията бързо да бъде заменена от истеричната радиофобия, подсилена своевременно и от наченките на ядрената надпревара между великите сили.

chernobyl-review-img03-20190626

Но защо споменавам всичко това, поне привидно измествайки фокуса от основната тема? Ами, защото смятам, че до голяма степен точно в този аспект се корени и огромният интерес, който подобен род продукции предизвикват. От психологическа гледна точка, страхът извира предимно от неизвестността, а радиацията за повечето обикновени хора продължава да е непозната тема, нещо екзотично и извън този свят – невидима, нематериална, без вкус, мирис или цвят, а в същото време плашещо смъртоносна. И забележете само колко умело създателите на „Чернобил“ експлоатират зловещия ореол на това явление. Първите три епизода на сериала са така структурирани, че освен да се концентрират върху реалните мащаби на катастрофата, целенасочено акцентират и върху разрушителните последствия, които радиацията причинява на човешкия организъм. Дозирано ни биват показвани видимите симптоми на лъчевата болест и радиационното отравяне – гаденето, повръщането, специфичното зачервяване на откритите зони и кървящите лезии. Най-страшното, разбира се, е това, което остава невидимо и което създателите на сериала предвидливо оставят на въображението – пораженията на клетъчно ниво, поставящи под директен риск всички попаднали в зоната на замърсяване.

Вътрешният дискомфорт, който тези три епизода причиняват, е наистина зашеметяващ и тук ще отворя една скоба, защото искам да отбележа един изключително тънък момент, който страшно много ме впечатли. Когато се работи на сценарно ниво за създаване, поддържане и градация на напрежението, защото все пак точно това е целта на сценаристите, много прецизно трябва да се проследят и предвидят пиковите моменти, в които това напрежение трябва да надделее. Не само на микро ниво в отделните епизоди, но и от гледна точка на целия сериал. Ако сценаристите си позволят да изгубят баланса, те рискуват да се получи известно пренасищане, което би имало по-скоро отрицателен ефект за аудиторията.

Аз мисля, че в това отношение сценаристите на минисериала са свършили невероятна работа, защото обърнете внимание – както написах по-горе, първите три епизода се концентрират основно върху мащаба на бедствието, намирането на противодействие срещу катастрофалните последици и върху ефекта, който причинява радиацията върху човешкия организъм. Пикът в разнищването на тези елементи се достига в трети епизод, когато вече става ясно, че рискът от повторна детонация е овладян, а смъртта на полуразложените Топтунов, Акимов и Игнатиенко затваря трагичната им арка и въпроса с последствията от радиацията. Оттук нататък става ясно, че четвъртият епизод трябва да въведе в центъра съвсем друг елемент за въздействие и едновременно с това да осъществи плавния преход за финала. Може би затова и четвъртият епизод е малко по-емоционален в сравнение с останалите (или поне аз така го усетих), като едновременно с това въвежда и основната фабула, която ще намери развитие в последния епизод.

Отделно от това, епизодите много находчиво пресъздават хронологията на събитията. Първият епизод показва едва няколко часа от нощта на катастрофата, вторият – няколко дни след инцидента, третият – няколко седмици, а четвъртият – няколко месеца. Нещо повече, single-shot сцената на покрива на реакторния блок продължава точно 90 секунди, точно толкова време, колкото е било позволено на биороботите да се опитат да изхвърлят радиоактивните отломки графит в реактора. От гледна точка на ритъм и умение ефектно да се дозира напрежението, мисля, че работата на сценаристите, работили над телевизионната адаптация, е просто безупречна.

легасов

Друг съвършено разработен инструмент е базираната върху трансформацията на персонажите драматургия. В случая с аварията в Чернобил широките познания на зрителската аудитория за инцидента не само, че не пречат, но играят и ключова роля в пресъздаването на драмата. Хичкок дефинира концепцията за „напрежение“ като ситуация, в която зрителят знае, че предстои да се случи нещо важно, докато героите продължават да тънат в неведение. В този смисъл преживяването на зрителя в „Чернобил“ произлиза от обратния съспенс. Основното, ключово събитие, върху което е базиран сериалът, се случва още в откриващите минути и от този момент нататък за зрителите вече няма въпросителни относно смъртоносната опасност, което то води след себе си. За основните персонажи обаче реалните измерения на катастрофата дълго време остават в сферата на догадките, затова и драматургичното ядро на сериала се концентрира в поетапното им осъзнаване на ситуацията, предизвиканата от обстоятелствата вътрешна борба и необходимостта да бъдат взимани извънредно сложни и нееднозначни решения.

За реалните събития в Чернобил е казано, изписано и заснето ужасно много. Всъщност толкова много, че човек може лесно да се изгуби в множеството трудни за асимилиране истории. Коя част от тях е истина, коя е политически мотивираната версия и коя е мит? Много е трудно да се оцени обективно, при положение, че всяка една история претендира за достоверност, и най-вече, всяка една от тези истории атакува на много дълбоко емоционално ниво. Ако трябва да бъдем максимално обективни обаче, теми от типа на Чернобил никога не са били, а и не могат да бъдат едноизмерни. Всеки пречупва историята през собствената си лична гледна точка, затова и поляризацията по отношение на аварията е толкова често срещан феномен.

Сериалът все пак не е документалистика, а художествена интерпретация и предвид своя ярко изразен комерсиален характер, една от основните цели на създателите е била да генерират и задържат интереса на своята аудитория, а ще се съгласите, че в продукция посветена на една от най-тежките техногенни катастрофи в историята, това не би трябвало да е особено трудно. Просто трябва да бъдат екстраполирани най-големите човешки страхове за нуждите на аудио-визуалния формат и да бъдат подсилени емоционално с кратки описания от живота на жертвите. Дори сухият преразказ на чернобилските събития в Уикипедия се чете като апокалиптичен роман, излязъл изпод перото на даровит майстор на словото, така че сценаристите не са имали нужда даже да прибягват и до кой знае колко сериозно преекспониране на реалните събития. И все пак.

джаред харис и питър скарсгард

Социалистическата действителност е достатъчно екзотична за средно-статистическия западен зрител, така че за целите на драматургията се открива прекрасната възможност, чрез умерено „поукрасяване“, да бъдат подсилени и някои от вътрешните противоречия между героите. И въпреки че в някои от своите интервюта Крейг Мейзин твърди, че се е придържал основно към фактологията и е избягвал да търси сензация, все пак трябва да признаем, че това не отговаря съвсем на истината.

Дали умишлено или не, в сериала са допуснати известен брой драматургични и фактологични волности, както и герои, които никога не са съществували в действителност. Ето и няколко елементарни примера: животните в засегнатите райони не са били избивани от военнослужещи, а от специални екипи от ловци; водка в Чернобил, разбира се, е имало, но не се е консумирала чак в такива количества; миньорите наистина са пренебрегвали някои от мерките за безопасност и някои от тях действително са си позволявали да работят с голи гърди, но не и напълно голи, както е показано в сериала, защото са се притеснявали от стерилитет (един от най-големите им кошмари); да, „другаруването“ е било използвано в официални случаи, но не чак толкова често, колкото е демонстрирано в сериала; димът от реактора не е бил толкова тъмен; хеликоптерът е паднал няколко месеца след началото на ликвидацията, а не още на първия ден; гробовете на пожарникарите са били засипани с бетон, но не и в присъствието на роднини и така нататък и така нататък. Всичко това обаче са дребни кахъри. Аз лично не смятам, че за това трябва да се говори като някакъв сериозен недостатък, защото на цялостния фон на историята тези несъответствия просто се губят.

chernobyl-review-img06-20190626

Малко по-различна е ситуацията с някои внушения, които сериалът налага. Да вземем например мита, че режимът е действал мудно и некомпетентно в опитите си да ликвидира последиците от аварията и да минимизира щетите. Действителността всъщност е доста по-различна – независимо от всички грехове, с които можем да натоварим социалистическия режим по онова време, и независимо от опитите да бъде създадена информационната пелена около реалните мащаби на аварията, трябва да се признае, че ресурсите, които са били предоставени на ликвидаторите и са били ангажирани за справяне с бедствието, са наистина умопомрачителни, а и самите ликвидатори са работили със завидна бързина и адекватност. Дори заложените в сериала стенографирани записи от изповедта на Легасов достатъчно детайлно свидетелстват за всички съпътстващи проблеми, пред които биват изправени екипите от учени, длъжностни лица и военни, както и трудния, на моменти изключително находчив път за намирането на тяхното решение. Но това е само един случайно подбран пример.

Допуснатото количество подобни неточности успяват сумарно да променят до известна степен (при това не чак толкова козметично) представите по определени, меко казано, деликатни въпроси. Затова и във връзка с повечето от тези допуснати несъответствия се появиха и немалко нападки по отношение на достоверността на сериала, при това не само с руски произход. Един от видните колумнисти на Forbes дори си позволи да разкритикува създателите на „Чернобил“, обвинявайки ги, че са си позволили волност, както в пресъздаването на социалистическата действителност през 80-те години на миналия век, така и по отношение на ефектите от радиацията, влизайки в остър конфликт с основното послание на сериала за цената на лъжите. Аз обаче няма, а и не искам да стигам толкова далеч, защото прекрасно разбирам причините да бъде използван този похват и виждам как всеки един от тези форсирани елементи работи в полза единствено на драматургията и ритъма на сериала.

А по повод множеството обвинения в политизиране, нека не бъдем дребнави и да отчетем все пак, че ако създателите на „Чернобил“ са имали за цел да политизират сериала, то те със сигурност не биха имали никакъв проблем да го направят, използвайки далеч по-съкрушително мощния пропаганден инструментариум на киното. По-важното в случая е, че „Чернобил“ не се опитва непременно да посочва, да взима страна или да генерализира. В този аспект абсолютно всичко е представено в нюанси, а в действията на повечето герои прозират повече човешки мотиви, отколкото идеологически.

chernobyl-review-img07-20190626

И като стана дума за човешки мотиви, бих искал да ви помоля да си припомните отново петте епизода на „Чернобил“ и да се опитате да отличите един-единствен персонаж, който според вас въплъщава в себе си всичко характерно за духа на типичния съветски човек. Няма да ви е леко, защото, общо взето, всичките образи в „Чернобил“ са производни на своята епоха и всеки един от тях носи характерния за времето си низ от добродетели, исторически комплекси и системни пороци, обаче все пак опитайте. Някои от по-критичните към режима вероятно ще изведат на преден план колективния образ на оядените с власт партийни функционери, други ще посочат арогантния и самовлюбен Дятлов като характерна функция на същата тази система, а трети ще припознаят пълните им противоположности в лицата на отрудените, отчаяно борещи се с времето ликвидатори.

Аз обаче бих обърнал вниманието към един друг, много силен образ, чийто кратък рецитал в началото на четвърти епизод според мен маркира всичко онова, което пряко и косвено дефинира мирогледа на хората, жигосани от живота на тази географска ширина. Говоря, разбира се, за възрастната краварка, която младото, притиснато от своя дълг войниче се опитва да склони за евакуация, а я споменавам като акцент, защото демонстрираното от нея отношение към заплахата и разказаната от нея лаконична история са симптоматични за наистина огромна част от населението на Русия и тогавашните съветски републики. Защото по какъв друг начин може да се отрази винаги балансиращият на ръба и изпълнен с ужасно тежки загуби и лишения живот, освен да направи хората много по-жилави и устойчиви пред лицето на угрозата. Да ги закали и да ги направи непоколебими в неистовото си желание да защитят и малкото, което притежават, дори понякога и с цената на собствения си живот.

Разбира се, тази характерна черта далеч не е рядка аномалия, присъща изключително и само на сложната и противоречива природа на руския (съветския) човек. Тя е по-скоро генетично втъкана съставна част от манталитета на всеки един народ, чиято история е белязана от дълга поредица от борби, страдание и болка, и чест прави на създателите на „Чернобил“, че са уловили тази нишка и са ѝ придали добавена стойност в контекста на самия сериал, защото именно от тук според мен извират и корените на широко застъпените в сериала всеотдайност и жертвоготовност.

Много се спекулира по повод посланията, които сериалът носи в себе си. Самият му създател Крейг Мейзин признава, че неговата история е за това, което се случва, когато политиците „обръщат гръб на учени и игнорират истината“. Как лъжите, мълчанието и склонността на управляващите елити да пренебрегват науката и фактите могат да доведат света до изключително тежки, често фатални последствия, а това, предвид все още продължаващото оспорване на човешкия фактор в климатичните промени, е тема, която все още мощно резонира в умовете на зрителите от цял свят.

chernobyl-review-img08-20190626

Но аз не съм сигурен, че има каквото и да е значение мнението на Мейзин по въпроса, още повече че историята предразполага към далеч по-многопластово тълкуване по отношение на посланията. Някои от по-параноично настроените зрители биха открили аргументи срещу атомната енергетика, други пък ще намерят повод да отворят абсолютно безсмислените политически дискусии, но във всичко това, макар и доста повърхностно, няма нищо ненормално. Естествена тенденция в човешкото поведение е да се търси някой или нещо, което да бъде обвинено, когато се стигне до бедствие. Въпросът според мен обаче не е във виновниците, а в поуките, които човечеството би могло да извлече от всяка една катастрофа, независимо дали нейният произход е от техногенен или природен характер. А в това отношение аварията в Чернобил е урок, който трудно би намерил аналог.

Съществува теория, че войната на СССР в Афганистан и катастрофата в Чернобил са двата най-значими фундамента, довели до разпада на икономически разклатения Съветски съюз през 80-те години. И аз искрено съжалявам, че авторите на „Чернобил“ са подминали голяма част от мероприятията по ликвидацията на последствията, за да бъде осъзнат реалния мащаб на ресурсите, вложени от социалистическия режим в този тежък и продължителен процес. Освен, че бедствието предизвиква премодификация на всички съществуващи реактори от типа РБМК, в СССР е преустановено изграждането и проектирането на 10 нови АЕЦ, както и изграждането на десетки нови енергийни единици в действащите електроцентрали в различните региони и републики от състава на Съюза. Променено е и законодателството на СССР, а впоследствие и това на Русия, така че да се утвърждава отговорността на лицата, които умишлено крият или не информират населението за последиците от екологични бедствия и технологични аварии, а информация, свързана с екологичната безопасност, вече не може да бъде класифицирана като секретна.

Но последствията от аварията отекват не само на местно равнище. От 1986 г. до 2002 г. в страните от Северна Америка и Западна Европа не е изградена нито една нова атомна електроцентрала, което е свързано както с натиска от общественото мнение, така и с неимоверното нарастване на застрахователните премии в резултат на аварията. И тук е важно да се каже, че в глобален мащаб, въпреки наличието на трагични инциденти, като този във Фукушима през 2011 г., повечето съвременни реактори са така проектирани, че да не изпускат радиация дори при възможно най-неблагоприятните обстоятелства, а предстои и въвеждането и на най-новото поколение реактори, които ще бъдат по-евтини за експлоатация, ще отделят по-малко отпадъци и ще имат системи за безопасност, разчитащи предимно на законите на физиката, а не на активната човешка намеса.

chernobyl-review-img09-20190626

Но както и да е, в заключение искам да се върна отново на посланията, които лично аз успях да открия в минисериала на HBO, а в моя случай те имат предимно позитивен характер. Преди две години в Москва, в центъра на най-големия мемориален комплекс в Русия и един от най-големите в света, бе открит един от десетките паметници, посветени на аварията в Чернобил. Бронзовата композиция включва огромна сфера, олицетворяваща атомното ядро и четирима души – инженер, военен, учен и строител, символизиращи приноса на онези съсловия, които в удивителен синхрон елиминираха последствията от катастрофата и предотвратиха разрастването ѝ в глобален апокалипсис. В самия фундамент на мемориала, скулпторът си е позволил да изсече една кратка фраза – „Това беше нашата война и нашата победа”, която според мен е забележителна в отношението, което олицетворява.

Защото според мен именно това е същността. Аварията в Чернобил не би трябвало да се разглежда като история за една от най-големите катастрофи, сътворени от човешка ръка. Аз я разглеждам по-скоро като разказ за един от най-значимите подвизи в човешката история, извели на преден план съвкупността от добродетели, които човешкият вид е склонен да демонстрира. Разглеждам я като история за солидарността, саможертвата и архаичния, древен героизъм. Искра, която гори във всеки един индивид, независимо от това каква професия упражнява, къде е роден или каква идеология изповядва.

Similar Posts

Вашият отговор на ToziOnzi Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

63 Comments

  1. Ревюто беше хубаво, но по скоро бе ревю на историята на Чернобил а не на сериала. В цялото ревю не бе споменат нито един път актьорския екип и най-вече страхотния Джаред Харис което си е голям пропуск.

  2. Браво!!! Невероятен труд и задълбоченост! Единственият пропуск за мен обаче е липсата на една дума дори за играта на Джаред Харис, Скарсгард и актрисата, която играе жената учен от Беларус.

    1. Paul Ritter сътвори такава невероятна гадина, че тези тримата имат доста да го гонят.

    2. Съгласен съм, че липсват доста неща, които можеха (и може би трябваше) да намерят място в текста. Дори не само за актьрската игра, ами и за прекрасно пресъздадената среда и атмосфера, за мотивацията на образите, за музиката, че дори и за студения филтър, който операторите са използвали. Наистина страшно много неща можеха да се допълнят още, обаче аз съзнателно реших да ги спестя, защото те бяха акцент в почти всяко ревю, което прочетох по темата и предположих, че ще стане прекалено досадно за читателите, ако тръгна отново да ги изреждам. А и понеже времето ми е малко кът в момента, предпочетох да не бавя повече текста, че и без това доста закъсняхме :))))

    1. Мда, разбира се, че е 2011, а не 2001. От бързане сигурно съм объркал годината 🙁

  3. Има надежда за operationkino.net, когато сайта е обогатен с редкия изотоп Mad Max 😁

    1. Хаха, благодарско, Dredd, доста редки изотопи и благородни метали са събрани в operationkino.net, ама съм длъжен да кажа, че всички те не биха имали стойност без главния ни ре(д)актор, който да поддържа огъня 😀

    2. Подмазвач! Жалко, че подобни неща не топлят. Виж текстове… 🙂

    3. Тази драскач, дето го хвалите/ авторчето/ се забравя всъщност за какво пише винаги, когато му дадат ревю. То не са лирически откронения, то не са сополени хленчения по 1000 теми около основната и грам непознаване на същността на киното като индустрия като цяло. Пич, когато пишеш ревюто не ни отекчавяй с лични мнения, а бъди обективен и анализиращ! Губиш ни и без това ценното време да четем простотии! Пълно е с накива в интернет. Нито казваш нещо ново, нито си оригинален, просто ни заливаш с ненужни хиляди знаци. Капиш?!

  4. Социалистическият патос в последните два параграфа за мен е необясним …Радостта от ‘паметника’ вдигнат в Москва ‘в центъра на най-големия мемориален комплекс в Русия и един от най-големите в света’ (wow, really) ми наподобява стринкиното умиление с което някои се снимат до паметника на Бай Тошо в нашата мила родина…. Наистина ли е толкова невъзможно, фундаментално невъзможно да различаваме бяло от червено, от зелено в тази наша страна ?…

    1. Не виждам никакъв социалистически патос. Паметникът е посветен не на Комунистическа партия на Съветския Съюз, а на ликвидаторите на Чернобилската авария и е открит през 2017-та, когато и социализмът в Русия е спомен с повече от четвъртвековна давност. Мемориалният комплекс „Паркът на Победата“, където се намира паметникът на ликвидаторите, е културна забележителност в Москва, открит е през 95`та по случай 50 годишнината от края на ВСВ и също няма пряка връзка със социализма. Нещо повече, в рамките на парка се намират и скулптурната композиция „Трагедията на народите“ в памет на жертвите на нацисткия геноцид, както и мемориална синагога и музей на Холокоста, които имат интернационален характер. И да, комплексът се разпростира на площ от 135 хектара и действително е един от най-големите в света. Няма да питам дали е толкова невъзможно понякога да се преглъща патологичната русофобия и някои събития да се приемат от чисто човешката страна….

    2. Чисто човешката страна е това с което се занимава филма. С хората, техните близки и знайните и многохилядни незнайни жертви на радиацията и на лъжите на една държава. Както и със саможертвата, разбира се, на обикновените хора озовали се в ‘окото на бурята’.

      Паметниците, които споменаваш се занимават с идеологизираната интерпретация на събитията от същата тази държава (трагедията не била трагедия, а ‘победа’, жертви няма, има само герои).

      Разликата в двете интерпретации е следната: филмът разказва какво може да се случи (и се е случило) с хората в една работеща по този начин държава. Паметниците пропускат тази връзка, защото за тях държавата е по-важна от хората.
      Във филмът хората са по-важни от държавата

      Без да разбереш ти си изпълнил заканата си, за която с такава наслада говориш в първия параграф: да ‘разкостиш сериала на съставните му части, предвид абсолютно сигурните ти очаквания за грубо и целенасочено разминаване с действителността.’

      След първоначалното ти стъписване, че очевидно става дума за вълнуваща човешка история, разказана майсторски и с мяра от авторите, обаче се окопитваш и лечка-полечка надлежно започваш да ни информираш к;во била направила държавата. Изказваш и съжаление как самият филм не ни бил разказал повече за това. Прочее, държавата е инвестирала тези ресурси от грижа за обикновените хора или от грижа за още по-големия, фатален и фронтален удар, който би понесъл нейния имидж и имиджа на системата, която представлява ?

      Накрая, за моя изненада, се озоваваш не там където е филма, а там където е руската държава. Говориш за некви паметници и хектари, цитираш лозунги. Сега в коментара си лекинко така въвеждаш темата за жертвите на нацизма (не говорихме ли за жертвите на най-голямата авария в историята на човечеството ?). Направил си не пълен кръг, а истинско салтомортале.

    3. Ами всъщност НЕ, сериалът се занимава колкото с хората, техните близки и знайните и многохилядни незнайни жертви на радиацията, толкова и с действията по неутрализацията на последствията и разследване на причините за инцидента. И неслучайно е акцентирано, че саможертвата не е просто изолиран феномен, присъщ единствено и само на „обикновените хора озовали се в ‘окото на бурята’“, а и от страна на партийни номенклатурчици, апартичици и висши военни, чиито привилегии им позволяват да ръководят операциите не в толкова голяма близост до опасната зона (справка: Щербина, Легасов и т.н.).

      И НЕ, паметниците, които споменавам не се занимават с идеологизирана интерпретация на някакви събития, а предимно с отдаване на почит. Това е принципната идея на мемориалните комплекси – да отдадат почит или да послужат за пример и вдъхновение на идните поколения. И НЕ, паметникът на ликвидаторите по никакъв начин не внушава, че държавата е по-важна от хората. Това са пълни глупости. Как ще прави това, при положение, че колективния образ на самите тези хора е изобразен на монумента. Все пак той точно това символизира – задружните усилия на стотици хиляди да минимизират щетите и да ликвидират опасността, въпреки прекия риск за здравето и живота.

      И разбира се, че ще информирам какво е направила държавата за елиминирането на последствията от Чернобил. Та нали държавата в случая е един от ключовите елементи в цялата история, и по отношение на вината за аварията, и по отношение на заслугите по ликвидацията на последствията. Защото докато аварията е причинена от престъпно подценяване на възможен технологичен проблем от страна на държавните структури, ликвидацията е плод на повсеместна организационна и ресурсна мобилизация, ръководена от същите тези структури. А относно въпроса ти дали държавата е инвестирала всичките тези ресурси от грижа за обикновените хора или от грижа за нейния имидж, не мисля, че бих могъл да те убедя, че е възможна комбинацията и от двете, а и не мисля, че всъщност има значение, защото това е въпрос на субективно тълкуване. Факт е, че това, което е трябвало, е било направено. В интернет свободно могат да се прочетат стенографираните записи на Легасов, така че и ти сам можеш да се увериш.

      Споменах за ПАМЕТНИК, не самите жертви на нацизма, и го споменах не в ревюто, а в коментар към теб, при това в контекст, който се опитва да защити тезата, че няма нищо социалистическо, а чисто човешко, както в съществуването на мемориалния комплекс в Моква, така и в съществуването на паметника на ликвидаторите (прочети внимателно предния ми коментар). Но според мен всеки повърхностен опит да се политизира темата по този безкрайно елементарен начин, който ти правиш, деноминира подвига и усилията на ликвидаторите, а това ми се струва малко обидно. Ама това си е мое мнение де, може и да бъркам :))))

  5. > Замисляли ли сте се обаче защо точно „Чернобил“ предизвика този ефект и прикова вниманието ни по толкова смразяващ кръвта начин?

    1. Защото е технологичната авария с най-мащабни качествени, количествени, преки и косвени последици в цялата човешка история.
    2. Защото е в активен времеви хоризонт. Тоест – всички хора на 40+ години помнят съзнателно аварията към днешна дата.
    3. Защото имаше известно информационно затъмнение по този жизненоважен въпрос в страните от бившия соц. лагер, а именно – най-пострадалите. Самият Горбачов определя случая „Чернобил“ като една от основните причини за падането на строя.

    1. Хмм, донякъде съм съгласен, обаче по повечето от тези точки може да поспори.

      Чернобил НЕ Е технологичната авария с най-мащабни качествени, количествени, преки и косвени последици в цялата човешка история. Срутване на язовирна стена в Китай през 75`та (Banqiao Dam flood) причинява смъртта на близо 230 000 души, изпускането на пестициди в Бопал (Индия) през 84`та убива веднага 3800 души, няколко хиляди получават трайни увреждания, а още хиляди умират през следващите години, жертвите по официални данни са 5 200, а според неофициалните са от 150 до 600 хил. души. Всъщност се оказва, че със своите 31 (54) директни жертви и още 4000 косвени в годините след инцидента (според доклад на ООН от 2004), аварията в Чернобил дори не е в челото на най-мащабните техногенни катастрофи в човешката история.

      А информационните затъмнения са често срещан феномен при десетките случаи на инциденти с изтичане на радиация в световен мащаб. Всъщност това се е случвало навсякъде, и при инцидента с аварията в АЕЦ „Три майл айлънд“ през 79`та, и във Фукушима през 2011-та и т.н. И тук не е нужно да има умисъл или нещо подобно, просто такава е практиката, за да не бъде причинена паника сред населението, защото е нужно съответното технологично време, за да бъде локализирана повредата и да бъде осъзнат реалния мащаб на аварията.

      Мда, съгласен съм с тезата, че аварията има основна вина за разпада на СССР. За няколко месеца се влагат над 50 млрд. долара днешни пари за ликвидирането на последствията, а косвените загуби, подсилени и от падането на цената на петрола по онова време, са в размер на стотици милиарди. Напълно основателно може да се каже, че аварията в Чернобил е началото на края на соц. режима, предвид шока в икономиката, който причинява.

    2. > Всъщност се оказва, че със своите 31 (54) директни жертви и още 4000 косвени в годините след инцидента (според доклад на ООН от 2004)…

      Аварията в Чернобил е несравнима с останалите изброени, заради коренно различния характер, обхват и специфики на процеса „радиоактивност“. Както и на сложното, дългосрочно и комплексно влияние на този процес върху живите организми. Тоест, не можеш да го сравняваш с наводнение или обгазяване, защото едното приключва със зловредното си действие веднага, а другото след 20 000 години, примерно.

      Само абортите през 86-87 г. са стотици хиляди в цяла Европа и променят значително демографските показатели на континента. А това е едно нищо в сравнение с пъстрата амалгама от тежки последствия за човешкия организъм и природата, които радиоактивното замърсяване причинява върху райони, обитавани от около 9 милиона души. При това – дългосрочни, защото периодът на разпад на някои от освободените изотопи е няколко хиляди години.
      Казано на шега, лесно можеш да разпознаеш източноевропееца по света, защото щитовидната му жлеза свети в тъмното. А казано не на шега, съдържанието на тежки метали в кръвта на източноевропейците е със значително по-високи средни стойности от това на американците, например. И това съвсем не се дължи на безразборно ядене на спанак.

  6. Излагате се… Виолатор се изхвърля, обаче вие се излагате…
    Според приложените от Дринов данни, които аз виждам за първи път излиза, че Мах чете и цитира избирателно и отново демонстрира предпоставения си подход.
    Той пише, че ‚всъщност‘ имало било ’31 (54) директни и още 4000 косвени жертви в годините след инцидента’.
    WTF ?
    Оставяме настрана факта, че това са данни изготвени 20 години след събитията от ‚стотици учени, икономисти и експерти‘ и общо осем специализирани международни агенции на United Nations (все едно през годините хората някак си от само себе си е трябвало да се сетят дали ще живеят или умрат, дали ще имат увреждения и какви, дали ще полудеят, дали децата им ще имат рак и ако се оправят дали ще трябва да са на лекарства цял живот). На пръв поглед прочитаме следното:

    1) Approximately 1000 on-site reactor staff and emergency workers were heavily exposed to high-level radiation on the first day of the accident;
    2) 134 liquidators received radiation doses high enough to be diagnosed with acute radiation sickness (ARS). Among them, 28 persons died in 1986 due to ARS
    3) About 240 000 liquidators received the highest radiation doses while conducting major mitigation activities within the 30 km zone around the reactor
    4) Radiation could cause another about 4000 eventual deaths among the higher-exposed Chernobyl populations,
    5) nearly 5 000 cases of thyroid cancer have now been diagnosed to date among children who were aged up to 18 years at the time of the accident,
    6) most have been cured, but they will need to take drugs for the rest of their lives to replace the loss of thyroid function
    7) An estimated five million people currently live in areas of Belarus, Russia and Ukraine that are contaminated with radionuclides due to the accident; about 100 000 of them live in areas classified by government authorities as areas of “strict control”
    8) Relocation proved a “deeply traumatic experience” for some 350,000 people moved out of the affected areas. For many there was a social stigma associated with being an „exposed person“.
    9) High levels of stress, anxiety and medically unexplained physical symptoms continue to be reported among those affected by the accident
    10) The report labels the mental health impact of Chernobyl as “the largest public health problem created by the accident”
    11) “Two decades after the Chernobyl accident, residents in the affected areas still lack the information they need to lead the healthy and productive lives that are possible,” explains Louisa Vinton, Chernobyl focal point at the UNDP
    12) Benefits were offered to broad categories of “Chernobyl victims” that expanded to seven million now receiving or eligible for pensions.,
    Как след подобен 20-годишен филм на ужасите, вкл. 7 милиона получаващи някакъв вид помощ/пенсия, можеш да напишеш, че имало ‚само‘ 54 директни жертви не може да ми го побере ума… Ако детето ми има рак, дори и да се оправи, животът ми ще бъде централно и кардинално променен.
    По-важното е, разбира се, че един средно интелигентен кинаджия никога няма да съди хората-протагонисти във филма си, ако не са знаели какво ще открият и напишат ‚стотици учени‘ 20 години по-късно. Не го правят и авторите на този филм, защото не губят ориентир относно основната и най-важна гледна точка: на хората афкетирани от целия този кошмар.
    Мах, това с паметниците беше тъпотия – помисли малко и ще го разбереш.
    А линкнатите по-горе данни само препотвърждават това, което зрителите по света научиха с езика на киното за въпросната авария.

    1. > Виолатор се изхвърля

      A, Вайълейтър не се изхвърля. Вайълейтър обобщава информация, получена от тясна комуникация с:

      – лекари онколози,
      – лекари ендокринолози,
      – лекари ревматолози (конкретно в частта автоимунни заболявания, тук положението е особено тежко, ръстовете не са със стотици, а с хиляди проценти),
      – български лаборанти,
      – американски лаборанти,
      – други медицински лица;

      Явно те се изхвърлят, не аз. Аз просто споделям информация в името на истината. Чак толкова не съм запален по този въпрос, за да се напъвам. Аз съм прагматик/атеист/нихилист и в качеството си на такъв смятам, че всичко това е част от процеса „естествен потбор“. Колкото и да не е „естествен“ в случая, хехе.

    2. Violator, информацията в линковете, които Дринов е приложил е базирана на научния консенсус. Научният консенсус пък от своя страна е базиран на много сериозен масив от дългогодишни изследвания, проучвания, доклади и анализи на едни от най-видните специалисти по темата. Разбира се, ние можем с лека ръка да пренебрегнем официалното становище на експертите, твърдящи, че „няма убедителни доказателства за повишен риск от вродени дефекти вследствие на излагане на радиацията в замърсени райони“, обаче следвайки този подход, рискуваме да навлезем дълбоко в сферата на конспирациите, което не ми се струва особено редно. Както и да е, на мен хич не ми се влиза в подобен спор. Всеки си интерпретира събитието и последствията от него от собствената си камбанария и не мисля, че какъвто и да е изложен аргумент тук, колкото и внушителен да е той, кардинално би променил нещо в начина на мислене.

    1. Ей пич, кой на тази шибана планета ще знае къде е паднала заразата бе. Всички сте като деца наивни. И ти самия си заразен, и аз и смотаняка Узумаки. Няма никой, който да измери поразиите от тази глобална авария! Смешни сте!

    2. Поне за едно си прав: теб специално сериозно са те облъчили 😄

    3. Благойчо, ти си пълен кретен и всеки в този сайт го знае! Най-противната и грозна мутра явявала се на екран! Как имаш дебелоочието да се изказваш изобщо тук? Аз бих се самоубил ритуално на екран! Пълен кретен!

    4. Дринов, защо търпиш нискоинтелектуалния червей в сайта си? А, да, пиете си топлата бира на чекии заедно. А и с тия изказвания за сериала и фактите- ти в ред ли си бе? Не ти ли е ясно значимоста на поразиите от нея, та плямпате простотии?! Приятели имаха дупки проядени на ризите от Първомайския дъжд тогава, когато копелетата комунисти ни изкарваха на манифестации… Какво не ти е ясно? Ама ти си по-късен червей с оня твой любовник Благойчо, за да сте го усенили… Тъпи измикяри!!! Интелектуални профани! Педали, показващи се на екран. Тоя не го показвай защото ти пада рейтинга тотално. Това го изгони да търси курви по Германия или където иска и не го показвай повече!

    5. @Сатър, преди две години ги сваляше всички, кво прещракА така зловещо.
      В сравнение с теб, една зарязана жена се държи в пъти по-мъжки. Всяка публикация ти е 90% обидна към стопанисващите сайта. Нищо за кино, от което е ясно, че хабер си нямаш.
      Никой не те харесва, ПРЕГЛЪТНИ ГО, намери друг форум да ти чешат хемороидите….. бахти досадната твар

    6. Браво, Сатърче! Добра аргументация срещу данни на СЗС.
      Червей?… Може. Няма да споря.

  7. Всеки цитира избирателно в подкрепа на собствената си теза.
    Сериалът е най-доброто нещо, което съм гледал в последно време. Кино, звук, актьори, история, атмосфера… Успели са да направят всеки един елемент изключително добре и са сътворили невъзможното – да ги съберат така че всичко да пасне.
    Та, да се върнем на цитирането. Авторите можеха да се хлъзнат леко към натъртване на „факти“ и вадене на „изводи“. Обаче не са го направили. И вместо поредният пропаганден клип, се е получило една добра творба. Творба, от която всеки може да цитира избирателно в подкрепа на собствената си теза. Което доказва само едно – мини сериалът е шедьовър! 🙂

    1. Четейки вашите мнения започвам да си мисля , че от 50-на години няма по-велико творчество на кино или телевизионното поприще. Ще го гледам, макар че сериал направен в САЩ би трябвало да има пропаганда и това е рецептура. Но ще се напъна да изгледам този ШЕДЬОВЪР, според вас.

  8. Какъв САЩ те гони? Сериалът е заснет изцяло в Литва, единственият американец е създателят му – Мейзин, останалият каст, като почнеш от продуцентите, минеш през режисьора, операторът и всички актьори са от Европа. Да, HBO дава кинтите, но са го направили британците от SKY. Самите руснаци признават, че е пресъздадена с удивителна точност атмосфера, обстановка, порядки и начинът, по който са протекли повечето събития.

    Доста глупости се изписаха в коментарите, авторът на ревюто в опита си да бъде различен, му се е получило малко като Бениоф и Уайз.
    Има си подкаст за всеки един епизод, силно ги препоръчвам.
    https://www.youtube.com/watch?v=rUeHPCYtWYQ
    Крейг си казва – тук това е истина, това съм променил. Примерно голите миньори са били изискване на HBO. При условие, че имаме 1х1 пресъздадени разговорите в залата за управление на реактора + последователността на натиснатите бутони, обаждането за пожара – да се каже, че липсва документалистика е нелепо. Самият Мейзин определя минисериала като документална драма. Дума не се спомена за „Чернобилска молитва“ на Светлана Алексиевич, която е в основата на някои истории в сериала. Мейзин се е подготвил повече от добре. Говорим за разговори с хора, преживели аварията, било като ликвидатори, жертви и т.н. Накрая им е дал сценарият за сверка.

    Гледал съм много филми и документални части за Чернобил. Никъде не се споменава за тези лъжи и за истинската причина, довела до инцидента. Никъде няма толкова точна възстановка по секунди на събитията в контолната зала.
    Никъде не се говори за ролята на КГБ, никъде не се споменава за потулен доклад, който би предотвратил взрива.

    Да, има и немалко художествена измислица, това е факт, както и разместена последователност на някои от събитията. Но приемете, че по време на снимките е имало и консултанти, преки участници в събитията от ’86, които да гарантират достоверността като цяло.

    За мен най-голямото разминаване бе, че атомната конференция се е състояла август 86 г., а не доста по-късно, както е представено в сериала. Легасов прекарва доста по-малко месеци в Чернобил от представеното.

    „Респект американцам за сериал. Поразительная точность в деталях быта и воспроизведении тех событий. Все, начиная от экипировки работников АЭС и до часов на столе – 100% аутентично. Я выросла в закрытом атомном городе и знаю в чем ходят сотрудники градообразуещего предприятия + немного в курсе, что совсем не „человеческий фактор“ стал основной причиной чернобыльской аварии. Половина моих одноклассников уехало в Украину и их родители стали ликвидаторами чернобыльской аварии. Американцы с огромным уважением подошли к экранизации этой катастрофы. „

  9. Сериалът е шедьовър!След като го пуснаха непосредствено след катастрофалния сезон на ,,троновете“ ,се видя колко е далече напред като кино -във всеки един аспект.Хареса ми как представиха и ръководителите на СССР-не като безумни чудовища,както ни втълпяваха години наред,а като объркани,уплашени хора.Допуснаха ли грешки -да !-огромната грешка с ненавременна евакуация и информиране на населението.Но дадоха всичко от себе си за справяне с последиците,всички по веригата.Изключително ми хареса аудио оформлението на сериала.Гледах го на слушалки,страничните шумове-като далечен вой на сирени,тътени,бумтене,писъци и естествено шума от дозиметрите ,все едно си там.Стоях на тръни-само да не вкарат скалъпена любовна история-Легасов да изчука Хомюк,ама сценаристите си знаят работата.
    Но най-много от всичко сериала печели с едно- показва огромно уважение и поклон към саможертвата на хората ,които се борят с тази трагедия.

  10. ми да поспорим малко тогава, Mad Max

    относно жертвите (доклад на СЗО от 2016): https://www.who.int/ionizing_radiation/chernobyl/Chernobyl-update.pdf?ua=1&ua=1

    относно информационното „затъмнение“, въпреки че това си е цяла черна дупка, ама нейсе: http://www.transmedia.bg/wp-content/uploads/2019/06/0000-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE.jpg

    много кратък поглед върху кой, колко, и кога е отделил за овладяването на катастрофата, че ме мързи да ровя за по-конкретни цифри: https://time.com/5255663/chernobyl-disaster-book-anniversary/

    та, хайде пак кажи, че не се опитваш да ги оневиниш… а, и да не пропусна – статията въпреки всичко ми хареса, краят наистина беше излишен

    1. Ама какво значи да „ги оневинявам“, бре? Аз да не съм съд, че да оневинявам или да посочвам някого. Човек ще каже, че някъде се е събудила една мурзилка в социалистическия Мордор, събрала си аверите с ушанките и ми е казала: „Ей сега ще гръмнем АЕЦ-а в Чернобил, та да предизвикаме глобален апокалипсис, че нещо много скучно взе да става“, след което поне седмица всички се смели зловещо с руски акцент и играли казачок пред иконата на Сталин. Да, прекрасно разбирам потребността на някои да се вложи умисъл и да се демонизират виновниците в национален мащаб, обаче според мен тоя подход е напълно малоумен. Полза от него няма никаква. И понеже съм се нагледал на подобен начин на мислене, не само по отношение на Чернобил, затова и реших, че си струва в текста да се акцентира не върху единиците виновни за инцидента, а върху стотиците хиляди, рискували здравето и живота си, за да елиминират последствията. Това според мен е стойностното в тази история. Иначе, ако трябва да уеднаквим стандартите си по отношение на авариите от този тип, тогава трябва да се концентрираме и в посочване на виновниците от Фукушима, където в разрез с широко наложения мит, катастрофата СЪЩО е предизвикана от човешка грешка, а не от природното бедствие и където все още не могат да спрат изтичането на радиация 8 години след аварията. Или пък да коментираме опитите за информационно затъмнение в случая в АЕЦ „Три майл айлънд“ или пък да си поупражняваме малко въображението върху факта, че 2/3 от авариите в атомните електроцентрали са се случили в Щатите. Това обаче би било най-малоумното, което бихме могли да направим. Промишлени инциденти, причинени от човешка грешка са се случвали в миналото, ще се случват и в бъдеще. Това е 100% сигурно, както е и 100% сигурно, че никой не е застрахован от провал. Важният момент тук, според мен, е как ще се реагира, когато „конят обърне каруцата“ и дали могат да се извлекат някакви поуки. Толкова :))))))

  11. https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/07/04/3934116_misiiata_na_ruskata_podvodnica_s_13_kapitani_e_bila/

    От времето на Чернобил три неща не са променени в тази страна и няма изглед това да стане докато ние сме на тази земя:
    1) хората (отделният човек) нямат значение
    2) истината се покрива на всяка цена
    3) никой няма доверие на съответните институции.

    Докато дъщерята на Путин живее в Холандия, на тези прецакани семейства и деца ще им се обяснява нещо за дълга на скъпите им близки, които са загубили безвъзвратно при неизяснени обстоятелства….

    1. Мда, прав си, дъщерята на Путин беше длъжна да е на борда на тази подводница. Затова от тук нататък, във всяка една руска подводница, по една дъщеря на Путин, за да няма смърт, глад и нищета и истината най-после да възтържествува в световен мащаб…

    2. …The dear truth is dearer to me than most other things… We all choose the freedom we are comfortable with… Free will is essential. The arrogance of those, who say that there is no free will is stunning. .. To make fun of that is silly…

  12. Виждам че има коментари, които са в разрез с новата ни колониална история. Как някакви простаци се осмеляват да критикуват радетеля за мир, просперитект и благоденствие- САЩ. Ние като тяхна колония, трябва да признаем непогрешимостта на великия братски американски народ. Мад макс как смееш да скверниш нашият нов господар с Три майл айслънд? В САЩ има само хубави неща. Там е рай.
    Вече сериозно. Прав си. А за Путин. Може би е най-великият политик за всички времена. Успя да въздигне една обезкостена и разграбена империя. И то без да е водил някакви колосални войни.
    За България. 90% от населението са отявлени евро-атлантици. Сиреч доброволни роби на интересите на САЩ. Но какво да се прави. Все пак са мнозинство. Жалкото е че останалите 10% трябва да страдат, заради овчедушието на повечето. Но стига песимизъм. Нека да гледаме бтв и да а си подготвим по-голяма ТУБА с ВАЗЕЛИН.

    1. Бах тва извратено американофилство…Мязаш ми на кретен.

  13. Само мязам, обаче,другарю.

    А само един завършен кретен, би използвал думите :Путин,велик и политик в едно изречение,ушанка 😉

    1. Съжалявам Мурокс, че не съм достигнал висотите и кристалните въжделения на ЕВРО-АТЛАНТИЧЕСКАТА ти душевност. Що не идеш ПЛАЧЕЩ с огромен букет и свещ пред паметника на падналите американски летци над София, избили над 1500 БЪЛГАРИ, бе КРЕТЕН!!!

    1. Човек, разбрахме ти фиксацията, сега за всяка новина от Мордор ли ще ни информираш? 😀

  14. Аз смятам, че си струва човек да се учи от грешките си – в този случай не си личи това да се е случило…
    Паметници и т.н. – а хората (вкл. главният протагонист) се самоубват … Its embarrassing, really…

    Seriously, here’s some more …

    https://www.mk.ru/politics/2017/06/21/gosduma-razreshila-zasekretit-imushhestvo-vysshikh-chinovnikov-patriarkha-i-ikh-rodstvennikov.html?fbclid=IwAR0bXTSFS1n6PYQkwCW_Z42uGuvvykOgyKkWqwbFlySQYHqRJ-YBg5z_F0g

    1. Хубаво де, нека тогава руснаците да си се учат от грешките си, не виждам нас това какво ни засяга. А и в това, което си пуснал като линк, очевидно е, че става въпрос за неуспешно изпитание, тоест, инцидент, нещо в което няма непременно умисъл. А като става въпрос за умисъл и грешки, преди няколко дни имаше една годишнина, а днес е другата – от ненаучената (и към момента все още непризната) грешка. Ако държиш, мога да те подсетя и за още подобни дати. Но както и да е, вярвам, че си достатъчно начетен, че да се сетиш сам за символиката на днешната дата. А и по-горе в коментарите ти обясних предназначението на паметниците, та мисля, че ще е тъпо да се повтарям, но все пак – в името на общата култура, можеш да си направиш труда да провериш в google за паметника на Садако Сасаки.
      Its embarrassing, really…

    1. Милбо какво е това? Някаква статия. Това че си пуснал някакъв ши… линк, прави ли те победител в спор, който вече си загубил. Че и аз мога да ти пратя 10-ки такива. Дори и на други езици в твой ущърб. Това не е позиция, а лиготия. Ако си невероятен фен на евро-атлантизма добре. Ако си яростен русофоб пак добре. Но Мад макс те оборва с логика и добри аргументи. От твоя страна-пропагандни линкове. Дори и да е истина искаш ли да напълня страницата с линкове , как САЩ са вършили гадости. Колко войни са организирали, колко преврата са режисирали и колко милиона са мъртви, благодарение на техните психопатски начини да затриват или раздробяват нации и суверенни държави?
      Жалък евро-атлантик.

  15. Отличен сериал, направен балансирано и с уважение към историческата правда.Гледа се на един дъх и предизвиква неизбежните размисли.Любопитно е, че превзе върха на тв индустрия и се харесва повече от „Игра на тронове“.Това е неизбежно и поучително.На публиката се предлага не измислена и доизграждана на терен приказка, несъответсваща на литературния оригинал, а безкомпромисно -честен поглед към една отминала действителност, която, оказва се, все още е актуална с решените си и непреодолени проблеми…

    1. Ок прав си за прословутият вече сериал Чернобил.
      Дали случайно си чел НЕРАЗКАЗАНАТА ИСТОРИЯ НА САЩ ? Единият автор е Оливър Стоун.

  16. Баси руската психика хахахахахахаха 😀 Писал го е Ричард Величков на българската критика.

    1. Милбо вече знам, че си отявлен евро-атлантик. Сиреч национален предател. Колко соросоидни грантаджий ще продължаваш да трещиш. Вземи американското знаме да си го окачиш над леглото и всяка нощ плачейки се моли за тази безмислена и болна нация.

    2. kris pana, ти си един неадекватен и неграмотен олигофрен. Отивай да се лекуваш спешно, защото си по-зле и от най-долнопробния русофил тук. Нещастен боклук.

    3. Към Съдията Дред-новият опълченец от страната на новите ни колонизатори.
      Дред знаеш ли каква е разликата между мен и теб? Аз не убиждам пряко, освен ако имам изключителна причина за това. Ти го правиш най-редовно. Може би и с приятелите си.
      Добре ще отида на доктор да ми даде хапчета, защото не се прекланям достатъчно пред системата.
      Ти ще получиш овациите на овцете/робите/ около теб и с кола за 10 или 100 хиляди ще продължаваш да си №1. Но ти си само по-скъпо платен роб. Когато не си нужен на собствениците/собствениците на акции/ ще бъдеш изхвърлен от системата, като КОМПОТ ОТ СИНИ СЛИВИ И ПРЯСНО МЛЯКО -ЗАЕДНО.
      Едно време България раждаше достойни синове, а сега -ЕНИЧАРИ!!!

    4. Еничарите са най-елитната и велика част от армията на Османската империя. За съжаление мръсните руснаци успяват да съсипят една перфектна форма на управление. Ти това обаче няма как да го знаеш, защото си прост патриотар.

  17. Към Пръжката. Когато чуя така наречени Българи /може би се лъжа/ да възхваляват Османската империя ме хваща срам и погнуса. До къде може да стигне духовното падение.
    Но въпреки всичко уважавам мнението ти. Дори бих използвал съжденията ти в новото ми есе на тема Моралната деградация на съвременният Българин