Важно и до голяма степен е интригуващо за бъдните поколения, надяваме се, когато се появяват документални филми, свързани с музикалните феномени на отминалото време. Сред тях безспорно са великите The Rolling Stones, на които вече сме се отказали да смятаме общата възраст, защото се появява страховито число, но те въпреки всичко продължават да събират невъобразими тълпи на концертите си, изпълнени с такава енергия, че всички младежки групи могат да им завидят.

Пълнометражният документален филм „The Quiet One” се фокусира върху един от „търкалящите се камъни” – басистът Бил Уаймън, един от основателите на групата, който е неин член до 1993 година. Невероятни съкровища на времето е събрал в разказа си Оливър Мъри, започнал като режисьор на клиповете на The Horrors и Ноуъл Галахър – безспорно в основата на визуалния материал е изключителният архив на Уаймън, който през годините развива своето хоби фотографията и запечатва не само в снимки, но и на различни лентови носители моменти от великото време на 60-те и 70-те години и сериозни периоди от историята на The Rolling Stones.

Известен на света като „тихия” в групата, бившият басист на The Rolling Stones, рок-ренесансовият Бил Уаймън поддържа подробен дневник по време на целия си творчески път през годините. Той самият заснема десетки часове филмова лента, хиляди снимки и съхранява огромен личен архив от всякакви предмети. Да преглеждаш непознати кадри и да слушаш историите, запечатали се в паметта на този човек, е като да се върнеш с машина на времето и лично да видиш истинския живот на великата рок-група. Уаймън успява да избяга съдбата, подготвена в работническия следвоенен Лондон, и да се окаже в центъра на музикалната и културна революция на 60-те години като част от „най-великата рок-енд-рол група в света”. „The Quiet One” включва интервюта със семейството на Бил, членовете на групата, приятели, и осигурява непосредствен поглед към реалността – отвъд митовете и легендите, през разказа на един чаровен и съвсем земен човек…

Макар да е приет доста добре при премиерата му в програмата на Трайбека, включването на детайли около противоречивия брак на Уаймън с Манди Смит (той е на 52, когато се жени за 18-годишната Смит) възбужда радетелите на вездесъщото движение #MeToo и след протести от тяхна страна, „The Quiet One” не е показан в програмата на Sheffield/Doc Fest, но пък все още е в специалната колекция „Sundance Selects” и се очаква да тръгне в ограничено разпространение в САЩ на 21 юни 2019 година.

плакат

 

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 Comments

  1. Звучи много любопитно 🙂 ! 60-те и 70-те години са наистина „златно“ време в историята на рок- музиката (освен, че тогава се появяват едни от най-значимите групи, същите тези групи поставят и основите на много от стиловете, върху които по- късно ще стъпят техните „наследници“ и следващите поколения от легендарни банди от 80-те и 90-те)… Та, в този ред на мисли, наистина ще е готино човек да чуе ( а в случая и да види чрез снимките и останалия архив на Уаймън) всички тия истории от „първа ръка“…

    П.П. Уффф, и тия МиТу простотии!!! Писна ми от тях, вече съвсем прекаляват. Аз пък не виждам нищо лошо в това, че пича се е оженил за 30 години по- млада от него жена. Още повече, че мацката е била на 18, което си е пълнолетна възраст, поне по нашите стандарти (мисля, че в Америка за пълнолетни се считат като навършат 21, ама ся няколко години няма да ги прайм на проблем, я 🙂 )… Дет’ са вика- кат’ са ‘аресват и обичат „младите“, нека да съ вземат 🙂 …

  2. Kyp за MeToo принципно, ама май пичът е имал връзка с момичето още когато тя е била на 13… което със сигурност не е окей. Това не променя факта, че филмът изглежда любопитно и с удоволствие бих го гледал. 🙂

    1. А, това съм го пропуснал като инфо. Наистина не знаех, че Манди Смит е била на около 13, когато Уаймън се е „заиграл“ с нея. Това честно, вече определено е кофти (и за мен автоматично го праща чичко Бил от графата „готин пич, ценител на женската красота и любител на млади, 18 годишни девойки“ в графата „най- обикновен дърт перверзник и мискинин“ 🙂 )…

      П.П. Ха-ха, много точно го каза това за „МиТу“ 🙂 ! Всъщност проблема на повечето от поддръжничките и инициаторките на това движение (говоря в женски род, ‘щото сигурно 90 процента от тях са жени) е, че или не са виждали кур от мноооого, много отдавна 🙂 или пък са прекалили с куровете (особено на младини, в опита си да си уредят по- добра роля, компенсирайки така съмнителните си актьорски умения 🙂 ) и сега се чудят как да се изкарат „светици“ и „жертви“ 🙂 …

    2. Ха-хаааа, дааа 🙂 ! Излизам в анонимност и под прикритие тогава 🙂 (докат’ мине цялата тая „МиТу“ тупурдия 🙂 )…