Трудно е човек да си представи много неща по-зли от зла котка, но ето, че новата адаптация на „Гробище за домашни любимци” по възхвалявания роман на Стивън Кинг успява да ни покаже точно какви ще да са те. Предишната адаптация е от 1989 г. и постига достатъчен успех финансово, за да се направи и продължение, но е посрещната скептично от критиците. Продължението обаче е толкова лошо, че никой не посяга на романа 30 години, докато не стигаме до днешни дни. Междувременно, адаптации по Стивън Кинг не спират да се правят, и филмови, и телевизионни, с вариращ успех, от невероятни хитове като „То”, до критически и финансови провали като „Тъмната кула” – и това е само в една и съща година. И докато „Гробище за домашни любимци” в никакъв случай не е от майсторските адаптации като „Сиянието” и „Мизъри”, то със сигурност няма да бъде включен в списъка с провалите.
Историята се развива в дълбок Мейн, по стара Кинг традиция, където д-р Луис Крийд (Джейсън Кларк), заедно със съпругата си Рейчъл (Ейми Сеймец) и двете им деца, са се преместили да живеят далеч от големия град. На първия ден в новата им къща Рейчъл и деветгодишната Ели виждат процесия от деца в животински маски да минават близо до къщата, биейки барабан. По-късно старецът Джъд (Джон Литгоу) намира Ели в „гробиштето за домашни любимци” (стилизирано нарочно с правописна грешка) и ѝ разказва, че градът погребва там умрелите си домашни любимци от поколения. Междувременно докторът и съпругата му започват да се борят с травми от миналото си, а трябва и да обясняват на дъщеря си какво представлява смъртта. Това е началото на сюжета, без да влизам в никакви подробности, защото като повечето истории на Стивън Кинг, всяка подробност би била спойлър за незапознатите с романа или предишния филм.
Филмът е режисиран от Дейвид Колш и Дейвид Уидмайер, които нямат особено много заглавия във филмографиите си, но пък винаги са работили заедно и все по хоръри. Вижда се, че фокусът е бил върху възпроизвеждането на стил, който е хорър по учебник – има зловеща гора, има мъгли, шепоти, странни скърцания и отдалечени локации. Това обаче няма нужда да бъде минус – въпреки че наистина все едно е следван списък от фундаментални елементи, които трябва да бъдат включени в един хорър филм, те са направени достатъчно добре и са използвани достатъчно ефективно, че това да не дразни публиката през повечето време. Също така, режисьорите, заедно с оператора Лаури Роуз, успяват да пресъздадат оригиналните образи на Кинг по такъв начин, че те със сигурност да останат в главата – кадърът със злата котка на средата на пътя, или погребалната процесия в началото, или пък самото гробище са толкова стилистично изпипани, че са удоволствие за гледане.
Актьорската игра също е много солидна. Джон Литгоу, разбира се, е предвидливо изключително добър, особено в началото на филма, когато трябва да държи публиката в неведение дали все пак е добър или не, дали наистина е дружелюбен съсед, който отдавна е самотен, или има скрити, злосторни помисли. Джейсън Кларк и Ейми Сеймец играят отдадени родители, които обаче си имат и свои характери, не са просто родители. Сеймец освен това е наградена с единствената второстепенна сюжетна линия, която съществува във филма и е интересна и емоционално ангажираща. Със сигурност обаче най-много аплодисменти отиват за Джет Лорънс, която играе малката Ели – такъв филм се разпада, ако детето актьор, на което се държи цялата история, не е изключително в ролята си. Младата актриса поема и по-емоционалните, и по-леките сцени и ги озарява с присъствие, което никога не ти напомня за актьорска игра – тя е това момиченце, което танцува балет за аплодисменти и вечер в леглото си пита родителите си защо нещата умират.
Това, което смятам за най-голям недостатък на филма, е, че той започва да става интересен след средата. Разбира се, че трябва да има експозиция, трябва да има поставяне на сцената, установяване на правилата на света, това е ясно. Само че цялата първа половина на филма е единствено jump scares, които се виждат от километри, и чакане на това, което на всеки зрител му става ясно, че предстои да се случи. Като човек, тотално незапознат с историята предварително, аз след 10-15 минути бях абсолютно наясно как ще се развие сюжетът на този филм, директно след обяснението за гробището. Всеки ще го разбере, без никакво предварително знание дори за това как работят хорърите или разказването на истории въобще. Това нямаше да бъде такъв проблем, ако просто се стигаше до този момент или стигането до него беше запълнено с нещо по-стойностно. Обаче не – без преувеличение, първата половина е само стряскания и чакане.
Влизайки във втората половина обаче, сякаш идва съвсем друг подход към целия филм. Стрясканията намаляват, започва се едно напрежение, емоционален тормоз и най-вече – ужасяващ терор, който обаче е емоционално базиран, а не е просто някакви неща, които ти изскачат изведнъж. Всичко, което се случва на екрана, е обосновано чрез връзките между героите и ти се страхуваш и им съчувстваш, защото страхът не идва от неочакваните звуци, а от емоционалните причинно-следствени връзки на случващото се. Не смятам, че втората половина на един филм, какъвто и шедьовър да е тя, може да компенсира изцяло за абсолютно скучна първа половина – просто не работи така, филмът трябва цялостно да става. Въпреки това, смятам, че разликата между качеството на двете тук не е чак толкова голяма, че да не става за гледане. Да, първата половина е скучна, но има изкупителни качества, така че да може да се издържи, докато се стигне до по-добрата част.
Винаги ми е било трудно да отговарям, когато ме попитат „Колко е страшен?” един страшен филм. Зависи, разбира се, от това кой какво намира за страшно. Аз jump scares не обичам, защото те за мен са прост трик да върнеш вниманието на публиката, евтино замазване на липсата на интересен сюжет. И докато стряскането определено ми влияе, то това не е „страшното” за мен или поне не това, което остава в главата ти секунда след като е минало. Въпреки това не мога да си извъртя душата и да отрека, че имаше моменти, в които ми се искаше да гледам през пръсти към екрана. Силата на „Гробище за домашни любимци”, когато най-сетне стига до силната си част, е, че разпознава, че ужасът във филма всъщност няма нужда от стряскане – ужасът е в това, което се случва с героите. Да, отнема доста време да се стигне до силните моменти, но особено за феновете на жанра, твърдя, че си заслужава.
Напълно съгласен съм с ревюто – авторката доста добре е обобщила моите впечатления. На пръв поглед всичко изглежда супер – добър сетинг, добра режисура и актьорска игра, добър скор на Кристофър Йънг и добър монтаж. Проблемът с първата половина на филма е наистина осезаем – сякаш четеш упътване за това как работи гробището и има тонове ненужна експозиция и нелогични решения на героите. Вторият проблем за мен беше въпросните „jump scares“, които бяха точно два вида на брой (тъпия тир, който не спря да профучава) и блъскането по таваните/шкафовете. Повторенията започнаха да дразнят още на втория път, а на четвъртия/петия вече въртях очи и си гледах часовника. Мисля, че оценката в Доматите е напълно акуратна – 7.5/10 е напълно заслужено, но не повече. Най-големият ми проблем идва от това, че този филм с нищо не ме грабна или изненада, което да ме накара да го гледам отново. Уж всичко е окей, но ми беше страшно meh и спокойно отиде в графата „посредствено/става за един път“.
Значи за съжаление пак са направили филм, който не е хванал духа на книгите на Стивън Кинг. В тях няма стряскане, няма кървища през 5 реда, няма неочаквани ужасяващи обрати. Каква е завръзката си проличава още в първите редове, а после се разгръща точно емоционалният ужас на героите, защото случващото се в книгите на Кинг винаги ги засяга ЛИЧНО и за дълъг период. Не е просто някакъв страшен образ, който броди в мъгла в горичка посред нощ с брадва, мачете и пр.и разпарчетосва в локви кръв някакви герои, които са със 5 мин екранно време сумарно, все едно е в игра и трябва да стигне биг боса в края на нивото.
И всички тези разлики между книга и филм се виждат и по-зле – заемат половината трейлър. Страхотии, ръчички от шкафовете, бродещи мъртъвци, маски и пр. – това са глупости, които не са от книгата. Дори не са споменати в нея.
Жалко.
Яд ме е, че от толкова могъщ роман вече втори филм не успяват да направят могъща екранизация 🙁
От този роман никога няма да излезе добър филм!
Изключително спаб филм. Половината от действието и героите са без посока и не водят до нищо. Половината филм е пълен със сънища и виденя на мъжът и жената, които отново нямат никаква посока, но за сметка на това удобно са използвани в трейлъра.
Джон Литгоу е адски излишен, освен че показа гробището. Нито неговата история,нито неговият мотив стояха логично.
Целият похват със скърцането, стъпките в къщата и ходенето по тавана нямат нищо общо с гробището и историята, а са кухи елементи за насаждане на напрежение. Идват отникъде и изчезват просто така.
ЖАЛКО
На мен филма ми хареса, не правя сравнение между него и книгата, просто мисля, че е добър филм. Не съм съгласна с мнението на авторката, че първата половина е едва ли не скучна, мисля, че и двете половини са еднакво добри, няма как да се мине без първоначаното изграждане на света на тези хора, за да се разбере ставащото после.
Отделно от казаното авторката ще направи услуга на читателите на сайта ако спре да пише статии за филми. Поредно скучно и безлично ревю. Госпожице Гочева, не ви се отдава да пишете увлекателно, не мисля, че имате усет или талант да разплитате мистиката на киното, моля преориентирайте се! И още нещо, от къде е безочието да пишете за филм по книга, която признавате, че не сте чела?
Кинг трябва да обвърже екранизацията на романите си с Дарабонт. Аман вече от упражнения… чак толкова за пари не е закъсал, че да се снима всичко що е писал…
ВНИМАНИЕ! В КОМЕНТАРА МИ ИМА СПОЙЛЕРИ! ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ (БЕЗ)ОТГОВОРНОСТ!
За мен първата половина на филма бе напълно необходима, имайки предвид, че все пак трябва да ни представят персонажите и поне НЯКАКВА дълбочина в характерите им. Това, което не ми хареса е липсата на усещане баща-син между Луис (Джейсън Кларк) и Джъд (Джон Литгоу), което е много осезаемо в книгата, но няма кой да отдели толкова много време за да на вмести такива отношения в едни 2 часа, напълно наясно съм. Не ми допадна и краят на филма. Всъщност краят беше пълен шит. Защо смятам така, може би ще попитате? Ами защото да превърнат филм на ужасите в Мортал Комбат битка в която зомби момиченце раздава шутове все едно е с черен колан по шотокан карате си е направо смешно. А и щастлити подтичвайки към колата, все едно отиват на пикник…Ужасно малоумен край. Зная, че ще прозвучи неуважително, но явно Кинг го друса деменцията яко вече за да одобри подобен край на филма.
Да екранизираш книгите на Стивън Кинг в хорър филми е все едно да адаптираш пиесите на Шекспир в рап стилистика.
Филма няма нищо общо с философията на Стивън Кинг. В книгата се набляга на основните проблеми, а именно страхът от горчивата истина и неприемането на неизбежното. Кинг описва спокоен и уютетен живот, на обикновенно семейство, но неочаквано всичко се обърква, когато бащата трябва да каже на малката си дъщеричка, че любимата и котка е мъртва. Това е момента, които предопределя края на историята. Страхът от истината, че смъртта е реалност, кара д-р Крит да взема едно и също фатално решение. Режисьорът не можеш нито да улови емоциите на героя, който е убеден че възкресявайки детето си може да възкреси и неговата душа. Посланието на Кинг в тази книга е да се научим да ценим важните и стойности неща, а не опаковката. Ето защо неговите романи са трудни за филмиране и често филмите по неговите романи са лишени от философия и това ги прави посредствени.
Още преди години се научих да не сравнявам книга с филм правен по нея. Особено за американски филм, който в крайна сметка е комерсиален. Не е крайно зле, но определено посредствен.
Аз бих добавил, че коментарите ме подсетиха за един несравнимо по-силен филм, който всъщност има всичко най-добро както книга на Кинг. Антихрист на Ларс фон Триер. И има някои паралели…тайнството на невидимо зло и сила идваща отвъд пределите на човешкия разум -древна и могъща, неустоима и непонятна…
Последните ти думи :“… зло и сила идваща отвъд пределите на човешкия разум- древна и могъща, неустоима и непонятна“ за пореден път ме подсещат-ехххх, мамка му, защо никой не се хване и направи най-после (качествен) филм по Лъвкрафт 🙂 !!! Тук не броя предстоящия „Цветът от Космоса“- първо, не е сигурно дали въобще ще се случи и второ, ако все пак го направят, не знаем колко качествен ще бъде, докато не го видим с очите си 🙂 …
„Color Out of Space“ уж е сигурен, но какво ще се получи можем само да гадаем. Иначе аз наскоро изгледах новото „Гробище“ и ми се стори покъртителна тъпня.
А дано Великия Ктхулу 🙂 чуе молбите ни и филма наистина се случи ( и получи добре 🙂 )!!! Да, усъмних се в сигурността му, понеже редовно поглеждам тук и откакто (мисля, някъде през пролетта) прочетох тук новината за филма, участието на Никълъс Кейдж и евентуалния постер (който между другото изглеждаше доста добре) нямаше никакво раздвижване по проекта… Дано само не попадне в онзи холивудски „ад“ 😉 , в който по филмите уж се работи, кастинга е горе-долу ясен, изведнъж обаче се появяват творчески (и всякакви други) различия и в крайна сметка филма не вижда бял свят (за справка -извинявам се, че „бъркам в раната“ 😉 , проекта на дел Торо, „Планините на безумието“)…
Дано не му дръпнат щепсела, всичко е възможно 🙂