След „Джебчии“ на Хирокадзу Корееда, „Дивата круша“ на Нури Билге Джейлан, „Щастливият Лазаро” на Аличе Рорвахер, „3 лица” („3 Faces”) на Джафар Панахи, „Студена война“ на Павел Павликовски, „Граница” на Али Абаси, „Транзит“ на Кристиан Пецолд и черешката на тортата, „Рома“ на Алфонсо Куарон, нека видим кои интересни заглавия ще се състезават в Международния конкурс на 23-тия София Филм Фест
„Снимка с Юки“ на Лъчезар Аврамов и „Прасето“ на Драгомир Шолев са българските заглавия, които влизат в международната надпревара за Голямата награда „София – Град на киното“, осигурена от Столична община, която ще се връчи на 16 март във вечерта на Церемонията по награждаването на 23-тия София Филм Фест.
Режисьорският дебют на Лъчезар Аврамов е създаден по едноименния разказ от сборника на Мирослав Пенков „На Изток от Запада“, излязъл през 2011 година първоначално в Съединените щати. Представен в програмата на Sofia Meetings 2016, негови сценаристи са Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов, а продуценти – „Чучков брадърс“, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. „Снимка с Юки“ („A Picture with Yuki“, България, 2019) е и първата българска копродукция с Япония, в лицето на Wa Entertainment. Сюжетът разказва за имигрантския живот на българин и японка в Канада. След много опити да имат дете, двамата избират ин-витро процедури в България. Тук те стават участници в трагичен инцидент, а последиците преобръщат живота им… В главните роли са Руши Видинлиев и японската актриса Кики Сугино.
„Прасето“ („The Pig“, България, 2018) на режисьора Драгомир Шолев привлича вниманието на продуцентите още като проект през 2015 година, когато е представен на Sofia Meetings и печели Наградата за млад продуцент на Yapimlab (Турция). Развитието му продължава с участие в Torino Film Lab, с подкрепа на SEE Cinema Network и ИА „Национален филмов център“. През есента на 2016 година участва и в пичинг-форума на фестивала „Со Индипендънт“ и печели наградата „Дани Лернер“ на Nu Boyana Film Studios за най-добър проект. Филмът разказва историята на един тринайсетгодишен младеж с прякор Прасето, подложен на всекидневен тормоз от страна на съучениците си. „Прасето“ няма държавна финансова подкрепа за производство – продуциран е изцяло с частни средства от българските компании „Горила Филм“, „Ню Бояна Филм Студиос“, B2Y, „Скрийнинг имоушънс“ и „Папийон филм“ (Румъния). Реализиран е с подкрепата и на УНИЦЕФ.
„Стена“ („Wycieczka“, Полша-Германия, 2019) е пълнометражният дебют на полския режисьор Бартош Грудзиецки. Филмът поставя фокус върху различията между бедните и богатите, града и селото, бъдещето и миналото в съвременна Полша. Главната героиня Анна е селско момиче. Съдбата я среща с богата двойка от Варшава. Наивна и водена от стремежа си за различен живот Анна решава да им помогне в търсенето на руини. По време на пътешествието тя се превръща в сериозна конкуренция на жената и дори в заплаха за отношенията между столичаните.
Основната линия в игралния дебют на иранския режисьор Али Джаберансари – „Техеран: Град на любовта“ („Tehran: City of Love“, Иран-Великобритания-Холандия, 2018) е зададена още в заглавието. Опирайки се на темата за нещастната любов – чест сюжет в персийските приказки, филмът по вълнуващ начин разказва за трима души, търсещи любов, като напомня за непостоянната природа на човешкото щастие.
„Заливът Ханалей“ („Hanalei Bay“, Япония, 2018) e вторият игрален филм на японския режисьор Даиши Мацунага. Дебютът му „Пиета в тоалетната“ (2015) се превръща в национален хит и му носи много международни награди. Създаден по едноименния разказ на Харуки Мураками, „Заливът Ханалей“ е за огромната болка на самотна майка, загубила сина си-тийнейджър, докато кара сърф на Хаваите. В продължение на 10 години тя посещава острова, но така и не успява да превъзмогне болката от загубата. Един ден среща двама млади сърфисти на годините на сина й…
Във филма „Сервитьорът“ („The Waiter“, Гърция, 2018) на Стив Крикрис главният герой Ренос е старомоден сервитьор, педант, самотник и запален колекционер на информация. Ежедневната рутина му създава сигурност, но в живота му неочаквано нахлуват събития, които крият много изненади.
Предложението от Китай е филмът „Изчезващи дни“ („Vanishing Days / Man you“, Китай, 2018) на Джу Син. Режисьорът няма почти никакъв опит в създаването на филми, но подготвя дълго време „Изчезващи дни“ като проект с изключително нисък бюджет, още докато е студент. За разлика от повечето дебютни филми, „Изчезващи дни“ заявява смело аудиовизуално начало с впечатляващ кинематографичен език. Завладяваща като приказка, историята отвежда зрителите в малък град в Южен Китай, в който не е валяла капка дъжд от дълго време и където едно момиче се опитва да открие вдъхновение и да пише за приключения и непознати земи…
„Доверие“ („Trust / Güven“, Турция, 2019) на режисьора Зефа Озтурк разказва за проблемите, които възникват в живота на обикновена семейна двойка, в която са намесени силни чувства и бивши любови. Липсата на доверие е лош съветник за отношенията между хората, но когато те изпитват истински чувства един към друг – винаги могат да открият правилния път обратно към себе си.
Румънският филм „Чудовища“ („Monsters.“, Румъния, 2019) с режисьор Мариус Олтеано ще бъде представен в международния конкурс в София непосредствено след участието си на Берлинале, в секцията „Форум“. Това е първият пълнометражен филм на Олтеано, който има дълъг опит като фотограф и четири късометражни филма в кариерата си. В „Чудовища“ той представя историята на една двойка, която има десетгодишна история и привлича любовта на семействата и приятелите им, но когато не са заедно, околните изпитват смесени чувства към тях, усеща се дори презрение. Логично и неизбежно идва момент, в който съпрузите трябва да решат дали раздялата не е най-вярната стъпка към бъдещето и нужното им доказателство за тяхната любов.
Премиерата на „Братя“ („Brothers / Kardesler“, Турция-Германия-България, 2018), дебютната творба на турския режисьор Омур Атай, беше преди няколко месеца в програмата на Карлови Вари. Филмът беше представен като проект и като „works in progress“ в програмата на София Мийтингс. Сюжетът проследява 17-годишния Юсуф, който се прибира у дома след четири години в изправителен лагер – събуждат се спомените за деянието, което е бил принуден да извърши под давление на роднини и вековно установени традиции. Режисирана умело, тази история се фокусира върху вината и наказанието, и върху трудността да направиш правилния избор между връзките на кръвта и традицията от една страна, и правилата на морала от друга…
„Златна младост“ („Golden Youth / Une jeunesse dorée“, Франция-Белгия, 2019) е вторият филм на френската режисьорка Ева Йонеско, която продължава да омагьосва публиката с чара на Изабел Юпер. Две двойки – младежи и бохеми на средна възраст, се срещат в Париж, потънали в легендарния нощен живот на космополитния град. След известно време четиримата започват да споделят всичко – любов, наркотици, творчество и въобще – тръпката от това да си жив, без се съобразяваш с ограниченията на условностите, наложени от обществото…
Последният филм в конкурса предстои да бъде обявен.
