Спайдър-мен: В Спайди-вселената / Spider-Man: Into The Spider-Verse

Спайдър-мен е любимият ми супергерой. Иконичната му визия ме съпътства още от малък, принтирана по всякакви стоки, постери, играчки и какво ли още не, а анимационният сериал от 90-те години преобърна представите ми за това какво е добра анимация и всеки път ме караше да гледам с отворена уста пред телевизора. Мина доста време оттогава и технологиите напреднаха до такава степен, че всеки ден излизат нови техники и CGI похвати, с които супергероите да оживяват все по-ефектно на екрана. Започнаха да излизат и игрални филми за героя – някои успешни, други … не толкова. Имайки предвид всичко това е излишно да казвам, че чаках с огромно нетърпение „Спайдър-мен: В Спайди-вселената“ („Spider-Man: Into the Spider-Verse“) и на излизане от киното с още по-голямо желание исках да се върна обратно и да го гледам отново … и отново …. и отново …

Години наред гледах как DC (конкуренцията на Марвел) не спираха да изкарват пълнометражни филми за своите герои директно на DVD и видео под наем, като повечето от тях бяха изключително успешни. И всеки път се питах: „А защо Марвел не правят същото с най-известният си герой? Къде са анимационните филми, които Питър Паркър заслужава?“ И до днес причините за мен са необясними, но се радвам, че първият сериозен опит на студиото в тази посока се оказа повече от успешен.

Още в първите секунди от „Спайдър-мен: В Спайди-вселената“ зрителят има чувството, че не гледа поредната анимация, а по-скоро чете комикс заедно с още 200 човека в залата, който оживява на голямото платно както никога досега. Публиката буквално се гмурка в екрана и е едно цяло с него. Много неща се казаха предварително за това, че използваният анимационен похват ще е революционен и невиждан досега. Абсолютно вярно! Рекордните за „Сони“ 142 аниматора са имали в наличност над 70 години от истории, арт техники и похвати, различни версии на героите, различно тониране на преден и заден фон, цветови гами и стандарти, с които да работят и инкорпорират във финалния продукт. Отнема им цяла година в опити и експерименти, за да направят 10 секундно видео, което да им хареса и да използват като база за целия филм. Резултатът е наистина смайващ! Визията на филма не прилича на нищо виждано досега. Върху цялата анимация е наложен филтър, имитиращ хартия, на няколко пъти действието излиза от картината и прескача от панел в панел, точно като в комикс, виждаме появяващи се и изчезващи балончета, показващи мислите на героите, съчетани с кратки думи, описващи техните действия или възклицания… В рамките на 2 часа зрителя вижда абсолютно всеки съществуващ цвят в комбинация с изключително добра режисура. Сцените с въздушни битки и гонитби из улиците на Ню Йорк, съчетани със забавен кадър са наслада за окото. На моменти задния фон е доста замъглен, което кара човек да се чуди дали си е забравил 3D-очилата или това е търсен ефект от аниматорите. Гледах филма на 2D и картината беше великолепна, но според мен (а и според създателите), филма трябва да се гледа на 3D за максимално потапяне в пъстрия и интересен свят на героите.

Освен режисурата и арт насоката, специално внимание заслужават голяма част от персонажите. Питър Паркър е все така саркастичен, забавен и емоционален. Героят му, както и този на леля Мей, претърпяват основна деконструкция, което е повод за множество забавни и неочаквани моменти. И като говорим за „забава“ – Никълъс Кейдж, който озвучава Спайдър-Ноар, е MVP-то в целия филм и освен, че смазва с визия, всяка негова реплика е повод за смях и бурни аплодисменти от страна на публиката. Същото важи и за Пени Паркър и Спайдър-Шунка, но макар забавни, героите им не бяха сложени само и единствено с цел комик-релийф. Всеки един член на екипа допринасяше с нещо за изпълняването на главната цел. Гуен Стейси (a.k.a. Спайдър-Гуен) пък допринася с чар и завидни акробатични умения. Участието й във филма е интегрално за развитието на това на Майлс Моралес, а връзката помежду им е разгърната по много интересен и естествен начин. Нарочно реших да говоря за Майлс на последно място, макар и той да е главния герой във филма. Признавам си, че не съм му особено голям фен, а от години фенбойчетата не спират да мрънкат да го видят на голям екран. В крайна сметка сценарият успя да ме убеди, че историята му заслужава да бъде разказана и героят допринася с много сърце, емоция и комедия към историята на филма.

Време е да отделим и малко внимание на злодеите. Заедно с Батман, Спайди има най-добрата галерия от злодеи правена някога и тук очакванията бяха високи. С риск да навляза в територия „заяждане“, бих казал, че съм раздвоен и донякъде разочарован в това отношение. Кингпин (както обикновено) е боса, който дърпа конците – героят му има страхотна мотивация да върши злините си, но в един момент сценаристите прибягват до класически клиширани начини, с които да завършат историята му. Лошо третиране получават героите на Тумбстоун, Зеления Гоблин и Скорпиона, които са едноизмерни (в най-добрия случай двуизмерни), служат просто като фен сървис и са по-скоро щрих на фона на плеядата от много по-интересни герои. В контраст с тях останах приятно изненадан от Док Ок и Хищника – екшън сцените с тях са изключително добре заснети и героите им търпят една идея повече развитие спрямо колегите им. Не съм фен на Ultimate-версиите на героите, което пак казвам е по-скоро личен вкус, отколкото критика към самия филм. Факт е, че когато говорим за визия сценаристите и аниматорите са останали верни към сорс материала и необременената публика се забавляваше през цялото време докато те бяха на екран.

Палци горе за монтажа и хумора в анимацията, които работят ръка за ръка. На всеки няколко минути публиката изригваше в смях от случващото се на екрана. Сценаристите са си позволили да обърнат с главата надолу голяма част от до болка познатите сюжетни нишки и очаквания, което прави филма свеж, зареден с енергия и пълен с иконични реплики, които ще се помнят дълго. Не мога да не спомена и трибюта на сценаристите към покойния Стан Лий. Очакваната му кратка поява удря директно в сърцето и е най-добрия и емоционален начин да се отдаде почит към създателя на Спайди. Заедно с него, Джак Кърби също получава нужния респект в закриващите надписи, напомнящи за пореден път техния незаменим принос в поп-културата и комиксовата индустрия.

Възможностите за множество вариации на Спайди, съчетано с различни вселени, локации, поддържащи герои и най-вече личностни характери, е кладенец, от който може да се черпят идеи и вдъхновения с години наред. Още преди официалната премиерата на филма, отзвукът е толкова добър, че „Сони“ веднага обявяват няколко продължения на анимацията. Ненапразно прякора на Марвел е „Къщата на идеите“ и съм сигурен, че колкото и продължения да правят, винаги ще има с какво ново да ни изненадат и да задържат интереса ни прикован към големия екран.

Киното, в което гледах филма бе пълно, а немалка част от зрителите бяха облечени в костюми на героите. Да – наистина имаше малки и големи, облечени в цветно трико, отдавайки почит на персонажите. През цялото време публиката се смееше, сочеше с пръсти към десетките easter eggs, пръснати из филма, а накрая имаше бурни аплодисменти, придружени с реплики от сорта на „Това беше невероятно!“ и „Кога ще получим продължение?!“. Може да си мислите, че преучеличавам, но повярвайте ми – не е така. „Спайдър-мен: В Спайди-вселената“ се оказа една от най-големите изненади на годината. Бих останал шокиран ако не получи Оскар за най-добра анимация през Февруари, защото ще е наистина заслужен. Анимацията ще накара дори най-скептичния човек на тема комикси да грабне няколко след филма и да ги прочете на един дъх.

„Спайдър-мен: В Спайди-вселената“ е едно любовно писмо, направено от фенове за фенове и по-незапознати хора, отдаващо почит на хилядите артисти, работили по героите през изминалите 70 години. Истинска наслада за окото, направен за малки и големи, пълен с тонове изненади, смях и емоция, силно препоръчвам филма не само на хилядите фенове на героя, но и на всеки, който иска да се телепортира в едно друго измерение, пълно с цветове, приключения и най-вече незабравими герои.