След една шведска трилогия и един смразяващ шедьовър, изваян с вещата режисура на Дейвид Финчър – „Мъжете, които мразеха жените“, Лисбет Саландер отново се завръща на големия екран. Този път с непоказваната досега история от романа „Момичето в паяжината“ („The Girl in the Spider’s Web“) на Давид Лагеркранц, който наследи поредицата за “момичето с драконовата татуировка“ от Стиг Ларшон.
Петият филм от света „Милениум“ се развива години след събитията в „Мъжете, които мразеха жените“ и е кръстосван с ретроспекции на тежкото детство на Лисбет и нейната сестра близначка Камила. В настоящето Лисбет вече не е анонимен хакер и открито раздава правосъдие като наказва насилници на безпомощни жени. Докато се опитва да изпълни възложената ѝ задача – да опази програма, която застрашава сигурността на целия свят, тя започва да усеща, че някой някъде в покрития с ледове Стокхолм я дебне. По петите ѝ са различни организации, НСА, тайно общество, чиито членове наричат себе си “паяците”… и миналото.
Няма да преразказвам сюжета, за да правя анализи на дадени сцени, защото няма особен смисъл от това. „The Girl in the Spider’s Web“ е средностатистически трилър, който може да се похвали с добра визия и отлична водеща актриса, но е лишен от съспенс и напрежение – единствено една-две сцени успяват истински да приковат вниманието, но бързо го изпускат. Пречещите обстоятелства се премахват с лекота (например с натискането на един бутон) и всяко действие и мотивация на персонаж се свежда до това да обслужи крайния резултат.
Никой не се е и надявал, че Дейвид Финчър ще бъде надминат в каквото и да е отношение. Адски съжалявам, че не можем да се насладим отново на изпълненията на Руни Мара и Даниел Крейг. Това е поредицата, която Финчър трябваше да продължи. Жанрът е в застой. Спомняте ли си кога последно гледахте качествен крими-трилър? Сериалите не се броят. Помним (а може би не помним) миналогодишния „Снежния човек” с Майкъл Фасбендер, който беше красив и безполезен филм. Сега историята почти се повтаря благодарение на сценария. Отсъстват и качествените сцени на насилие, така характерни за поредицата – помните естетизираните Финчърови сцени, гарнирани с музиката на Трент Резнър и Атикъс Рос, и по-натуралистичните от трилогията на Нилс Ардел Оплев и Даниел Алфредсон.
Друг е случаят обаче с Клер Фой, която наследява ролята на Саландер от своите предшественички Нуми Рапас и Руни Мара. Фой, която тази година гледахме в две забележителни роли (като кралица Елизабет II в „The Crown“ и съпругата на Нийл Армстронг, Джанет, в „Първият човек“) прави интересен и много любопитен прочит на ролята – Лисбет никога не е била толкова безсилна в прикриването на човешкото у себе си. Ако досега ни е била представяна като погребал емоциите си социопат, то в този филм успяваме да видим емоциите и болката зад маската. Това виждаме в кулминационната сцена, в която Лисбет и нейната сестра близначка Камила (Силвия Хукс „Блейд Рънър 2049“ – другото актьорско попадение) се изправят една срещу друга.
Огромното ми разочарование е тоталното отсъствие на образа на журналиста Микаел Блумквист, който този път е изигран от шведския актьор Сверир Гуднасон. Присъствието му е сведено до обслужващо, което е съществен минус. Още помните електричеството, което течеше между Руни Мара и Даниел Крейг, нали?
В заключение получавате приятелския ми съвет да си спестите усилието да гледате ненужната част на Феде Алварес, освен ако смятате безучастното седене в кинозалата за по-добра алтернатива. Тръпка няма, а не е ли тя най-важна за филмите от този жанр?
И един поздрав от мен:
Чудесно подзаглавие! 😀 Съгласен с почти всичко, с изключение на „чудесната роля“ на Фой в „Първият човек“.
„Момичето в паяжината“ все пак е няколко класи над „Снежният човек“, който беше искрено неадекватен и съшит с корабни въжета филм, но не успява да покаже нищо повече от средностатистическа кримка. И все пак отбелязвам, че през по-голямата част гледах с някакъв интерес. Ако искаме да се вглеждаме в детайли и логика на действията на персонажите, можем доста солидно да го разкостим, но няма особен смисъл.
Важното е, че контрастът с Финчър е главозамайващ, какъвто е и този в актьорските изпълнения. Фой тук е съвсем прилична (за разлика от „Първият човек“), но опитите за емоционална връзка както между героите, така и със зрителя здраво удрят здраво на камък. Ретроспекциите са повече от излишни. Силвия Хьокс / Хукс ми беше ужасна. Имах повече надежди и за прекрасния Claes Bang от „Квадратът“.
Общо взето един обречен проект още от началото (моментът, в който стана ясно кой и кой няма да се завърнат).
За непретенциозен зрител все пак филмът е съвсем окей 🙂
Оценката ми е 6+/10
Потвърди се това, което си мислех. Двойно са намалили бюджета за тази част. Финчър едва ли щеше да направи продължението с ограничен бюджет.
За мен ненужен прочит на Алварез.На Финчър е бетон
На Финчър е бетон индийд, но съм сигурен, че на Алварес филмът ще е в пъти по-ставащ за гледане от стерилната и отегчителна шведска тройка на Оплев, която незнайно защо някакви невежи примати по-надолу в коментарите изтъкват като по-добрата версия на Ларшон. Бахти кретените има на тоя свят.
В съзвучие с колегите коментатори и аз да спомена Финчър.
Не мога да разбера някои неща. Например риймейка на Дейвид Финчер. По 2-ти съм гледал и оригинала и това което наричате „шедьовър“ на горе споменатия. Учудвам се защото скандинавската хава е много , да не кажа страшно много по-добра от жалките опити на Финчер да придобие някакъв друг поглед.
Но съм отскоро в този сайт. Имам чувството, че е някаква сакрална област. Какво е направил Финчер след няколко наистина 5/5 ? Зодиак ли е шедьовъра или оная простотия за Зъкърбърг? Та толкова за ш…я Финчър.
Просто тази актриса не е на нивото на предходните и в другите епизоди.
Пък и да се говори за някакви шедьоври защо не виждаме какво се прави на изток. Има чудовищни филми там. Сега гледах НОЩА ИДВА ЗА НАС и смея да твърдя, че най-качествените екшън и трилъри се правят там.
The night comes for us не е добър пример, а имах вяра в теб ? Ще мине време, ще се осветят нови коридори, а до тогава Doom Eternal се задава.
Финчър е един от любимите ми режисьори, но е факт че с Момичето се изложи: дали заради мързел, заради лош прочит или щото от студиото са се месели но американската версия бе пълна мъка да се гледа. Не че шведската е нещо велико, но е с пъти над творението на Финчър. И наистина да плюеш новия филм за Саландер само щото не е правен от Финчър е тъпо. Че е средна работа си и средна работа, но и Финчъровия бе на същия хал: сцени не на място, ако не си чел книгата не можеш разбра какво става в тази сцена; Хариет се представя за Анита цели 40 години и никой не я разпознава, дори и Микаел, който е егати некадърния разследващ журналист и т.н. The night comes for us е страхотен като чист екшън но само толкова. Никакъв трилър не е.
Точно пък след този филм на Финчър можеш спокойно да правиш продължения, защото е най-слабият и най-излишният във филмографията му. Особено пък в контекста на великолепния шведски оригинал.
UZUMAKI, UZUMAKI… read and cry sunshine
Много сме баце–како, приматите сме много, for we are many, а наш предводител е УЗУМАКИ. Да защитаваш сляпо творението на свой идол, само щото е на твоя идол, колкото и „посрано“ да е, е пълна глупост, може би също толкова колкото и да коментираш нещо, което не си гледал. Ама кво да правиш, ние приматите, следваме нашия лидер.
В кратце филма си е зле, но за това мога да виня сценаристите и съответно продуцентите, които са казали вземи тази слаба история на Лагеркранс и направи още по слаб филм с женски Бонд-Борн-Хънт. Не разбирам от кино, но тая боза си бе достатъчно стегната да разкаже малоумния сценарий, така че неизвестното режисьорче не мога да го виня, каста също: стараят се, само дето отново не мога да разбера американците: като правите филм с герои не-американо-говорящи, защо половината ви каст се опитва да говори на развален английски? Фой е доста правдоподобна като хартиения образ на Лисбет, само че отново колкото й позволява сценария. Та тва е за филма, освен страхотното интро, което е подобно на това от Финчъровата версия, друго не запомних от тоя филм.
Алварес в класи над Оплев, Финчър е класи над Алварес, a (Уили) Танер е наркоманска хомо мишка с нулев капацитет.