Пълен трейлър и постер на „If Beale Street Could Talk“ на Бари Дженкинс

Времето ли е болно, хората ли губят реалната си преценка за качествата на филмовия продукт, който се предлага на пазара, или просто всички се опитват да влязат в руслото на всеобщите тенденции – и да се почувстват „в крак“ с актуалния „тренд“… Все риторични съждения, които предпочитаме да оставим без допълнителен коментар, поне докато не видим новия филм на Бари Дженкинс, който ги провокира.

От трейлърите, с които сме се запознали до момента, „If Beale Street Could Talk” („Ако Бийл стрийт можеше да говори”) изглежда като драматичен сюжет, който съвсем успешно би могъл да бъде произведен в онова специфично време през 70-те години на ХХ век, характерно със сериозния брой „blaxploitation“ или „blacksploitation“-филми – етнически поджанр в Щатите с типични, стереотипизирани персонажи, насочени към интереса на градското афро-американско население, което жадува да види своите „братя“ като главни герои на разказваната история. Без да подценяваме доказаните качества на режисьор като Дженкинс, ни се струва, че той лееекинко се е „подхлъзнал“ към активистите за социално-расова справедливост и дългогодишната му мечта да създаде филм по едноименния роман на Джеймс Болдуин се сбъдва във време, когато тази история няма да се приеме еднозначно, а с преекспониране на всичките й обременяващи социокултурни напластявания… Вижте прочувствения трейлър.

От чисто драматургична гледна точка историята ни изглежда доста безлична и дори инфантилна – невинната девойка забременява, ама как да си обърне езика да сподели с майка си, пък момчето й несправедливо влиза в затвора и любящата, разбираща общност трябва да се обедини и да помогне на наивните млади, изпаднали в беда. Наистина ли?! И това е оригинален сюжет, който „пресъздава проблемите на Америка в онази епоха“? Ми добре, ала вече не звучи нито актуално, нито интересно, нито провокиращо. За момента единствената реакция, която предизвиква, е безстрастно повдигане на рамене в контекста на „И сега изкуфелите академици един през друг ще гласуват за номинации, защото филмът на Дженкинс е либерално-социално-етнически-праведен.“ Нямаме нищо против да се почувстваме опровергани след като/ако видим филма и се окаже, че е простичка, ненатоварена с политически послания любовна история, която трогва и вълнува всякакви зрители.

За онези, които още не са наясно какво ни „готви“ режисьорът на „Moonlight”, ето отново синопсиса на новия му филм, екранизация по творбата на един прочут американски писател и активист:

В този честен и шокиращ роман, Джеймс Болдуин дарява на Америка една трогателна история за любовта, която се изправя в битка за справедливост. Разказана през очите на Тиш, една 19-годишна девойка, която е влюбена в младия скулптор Фони, баща на бъдещото й дете, историята на Болдуин е предадена с чар и много тъга. Тиш и Фони искат да станат семейство, но момчето е погрешно обвинено в ужасно престъпление и го изпращат в затвора. Техните семейства се опитват да изчистят името му, но изправени пред несигурното бъдеще, младите влюбени са потопени в калейдоскоп от емоции – любов, отчаяние, надежда… В тази любовна история, в която страстта и тъгата са неизбежно преплетени, Болдуин създава два образа, които са живи и незабравими като душата на Америка…

Актьорският екип на „If Beale Street Could Talk” включва съмишлениците на режисьора Бари Дженкинс – Кики Лейн, Стивън Джеймс, Колман Доминго, Тейона Парис, Майкъл Бийч, Дейв Франко, Диего Луна, Педро Паскал, Ед Скрейн, Брайън Тайри Хенри и Реджина Кинг.

След фестивалната премиера в Торонто не забелязахме взрив от емоции и поток от хвалебствени ревюта (пък може и да не сме търсили старателно); ще видим как ще възприеме филма обикновената публика в края на есента – Annapurna Pictures планират да го пуснат в разпространение от 30 ноември 2018.