mandy
Art by cpt_bowlton

Манди“ е филм, с който да си оближеш пръстите. Сякаш някой го е взел целия, натопил го е в казана с кино, извадил го е, оставил го е да изсъхне под лъчите на 80-тарски блясък и го е накъсал на парчета и хвърлил в червенината на залязващото небе. Гледането му е наркотично преживяване. Това е потентен филм – написан е така, изигран е така, сниман е така (стилът, толкова повлиян от Кубрик и Линч, ми погуби ума още в първия филм на Панос Косматос – „Beyond the Black Rainbow). Музиката на Йохан Йохансон е като някакъв металически щурм от отвъдното, който през продължението на цялата история вие, крещи и пръска кръв заедно с героя на Никълъс Кейдж. Лека му пръст на композитора, това е и един от последните саундтраци, които написва.

Нека да открия този хвалебствен текст с непопулярната теза, че „Манди“  е преди всичко филм за Природата. Извинявам се, ако сте прочели някъде другаде това твърдение и то не е чак толкова оригинално, колкото аз съм си самовнушила. Хората понякога се смятаме за малко по-проницателни, отколкото обективно сме, но тъй като друго освен субективни по отношение на себе си не можем да бъдем, си прощаваме. И по-добре да имаме подобно здравословно самочувствие отвреме-навреме, иначе никой от нас нямаше да притежава амбиция за каквото и да било и следователно нямаше да направи никога нищо.

манди - андреа райзбъро
Манди – Андреа Райзбъро

През първата четвъртина на филма очите ни се пълнят с гори, езера, украсено със звезди небе. Манди (Андреа Райзбъро) и Ред (Никълъс Кейдж) са двойка, която живее близо до Кристалното езеро – планинска местност, заобградена от гъсти тъмнозелени гори, отсечени скали, бистра вода и пусти пътеки. Манди е художник по призвание, а през деня работи и на касата в крайпътна газстанция. Тя е самовглъбена, изглежда срамежлива. Фенка е на Блек Сабат. Ред сече дърва. Двамата се обичат много – той я гледа с религиозно, мистично обожание. Говорят си за смислени неща: за сънища, за планетите, за травматичните спомени от детството. Прегръщат, галят се и си се усмихват. Грижат се един за друг. Всяка вечер спят под вековното величие на нощното небе.

Първите сцени разкриват една след друга всички природни стихии – в самото начало е въздухът – Ред лети с хеликоптера след работния ден, за да се прибере у дома. Следва огънят – Манди си запалва лула и вдишва от нея. Приижда водата – двамата гребат с лодка по спокойното езеро, позлатено от слънчевите лъчи. В същото езеро (но този път облечено в черното наметало на нощта) се къпе Манди, а пламъците на огъня осветяват лицето й – тя гледа света през две различни очи: едното черно и с много по-голяма зеница, другото светло и синьо. Вятърът размества листата на дърветата. Природата е техният единствен дом, тяхната последна утеха. Когато той я пита дали не бива да напуснат това място, тя уплашено го моли да останат. Защото там е спокойно. Защото градът е зъл. (Ред не слуша радио. Двамата понякога гледат телевизия, винаги включена на обречения 13-ти канал. Случайност?)

никалъс кейдж в манди

Манди разказва на Ред събитие от детството си, спомен за птички и мъчение. Баща й е бил от онези уроди, които изпитват удоволствие да карат животни да страдат. Хора, за които красотата е далечен остров, а насилието е единствен пристан. От този монолог разбираме много за нея – тя е преживяла кошмарни неща и знае много добре, че природата ражда както радост, така и ужас. Манди е добра, но определено не е наивна. Когато се разхожда в гората и вижда телцето на умряло животинче, тя се разплаква. Това е жена, която разпознава лицето на злото, нещо повече: нейн родител е носел това лице. Това лице е част и от нея.

(Почвам с мощните спойлери.)

Манди споделя на Ред, че любимата й планета е Юпитер, защото повръхността на Юпитер е една огромна буря, която бушува от 1000 години. Широкото око на урагана може да изсмуче цялата планета Земя, ако пожелае. Манди чете и научно-фантастичен роман на измислената авторка Ленора Тор:

Под пурпура на древното небе, обгърнато от назъбените скали на вулканичната планина, нещастният магьосник се протегна към тъмната цепнатина и скоро откри там гладка, кристална повърхност. Леденостудена. Захватът на ръката му обгърна Окото на Змията. Той бавно го извади и го задържа пред себе си, докато кървавото слънце изгасваше. Окото светеше с мъжделива светлина. Излъчваше светлината отвътре, от дълбоко. Призрачна и смарагдово зелена. Непозната и всевечна.

манди

Този цитат е ключов за интерпретирането на филма. Още в началото ни се показва, че небето, под което съжителстват двамата влюбени, е по-особено. То е сякаш нарисувано от художник, измислено, комиксово. То няма нищо общо с нормалното небе, под което живеем аз и вие. С развитието на историята виждаме, че това не е единственото съвпадение, което хвърля мета-мост между наратива от книгата и историята на филма. Въпросното Око, което вади магьосникът, излъчва същото зелено сияние, което излъчват и предметите, които по-нататък биват използвани от злодеите.

Защо това има значение? Първия път, когато гледах филма не ми хрумна, но на второ гледане у мен почти няма съмнение, че има няколко визуални ключа, които Косматос дава, за да ни подхвърли, че всъщност Манди призовава това, което се случва. Разбира се не буквално – тя няма съзнателното желание да бъде отвлечена и запалена от надрусани религиозни психопати; не, нещо дълбоко в нея излъчва светлина, има нещо в тези две очи, толкова диаметрално противоположни. Точно това и казва и Джеремая: „Ти ме повика.“ Той твърди, че срещата им не е случайна и имаме основание да му вярваме. Дали самата травма, която Манди носи от детството си не е достатъчна, за да изгради в нея портал към злото? Дали когато преживеем нещо ужасно в нас не се отваря малка вратичка през която космическия мрак на света се просмуква по-лесно, без да има какво да го спре?

Сцената, в която Манди чете книгата предхожда сцената в която двамата с Джеремая се срещат за първи път. Насилственото червено форшадоува категорично наближаващия катаклизъм. Всичко сякаш е свързано – прекалено много са съвпаденията, за да може това да е случайност. Макар и да иска да избяга от мрака (Манди търси спокойствието, както казва на Ред), нещо в нея не й дава мира. Именно затова чете такива книги и именно затова се разхожда посред нощ из пустите прашни пътища. И така среща самия Дявол. В очите й няма уплаха. В черното й око, обърнато към него, проблясва влечение и любопитство.

лайнъс роуч
Лайнъс Роуч

Така и свършва първата част на филма. Втората глава се нарича Children of the New Dawn. Започва мрачния и тежък метъл апокалипсис.

Въпросните деца са група сектанти, чийто лидер (в ролята е Лайнъс Роуч) е бил изгряваща рок звезда може би в края на 70-те, но е претърпял падение и не е успял да стане богат и известен. Започнал е да се друса, изпаднал е в дълбока криза и е имал близка среща с Бога, в която Бог му е казал, че целият свят е негов и трябва да си го вземе. Като всеки друг фанатичен дебил, който чете мъдростта през призмата на упоритото си невежество, Джеремая Санд приема въпросното завещание по най-нешлифования възможен начин: решава, че е господар всекиму и ще съгради външния свят по образ и подобие на света, който е в него самия: изпълнен с отрова, власт и омраза. Джеремая има навика да обгръща лицата на подчинените си с две ръце – жест, който се асоциира с нежност и близост. В контекста на болното му съзнание този жест придобива абсолютно обратния смисъл: заявява контрол. Затова е и толкова задоволителен моментът в края на филма, когато Джеремая среща смъртта си по огледален начин – от две обхванали главата му ръце. Космическата справедливост може да е ястие, което се сервира студено, но е ястие, което със сигурност пристига на масата.

Когато Джеремая вижда Манди, той изпитва обсебващо желание да я притежава в редиците си. Вярва, че Манди е специална, точно като него, съответно душата й му принадлежи. Със задачата да уреди отвличането, той натоварва дясната си ръка: Брат Суан (забележете колко чисти са имената на всички от сектата – единият е кръстен на старозаветен пророк, другият има фамилия „лебед“, а едно от момичетата се казва Луси, което пък хвърля асоциация към светлина).

mandy-review-img07-20180926

Една от най-впечатляващите сцени започва, когато брат Суан, заедно с още няколко уродливи и малоумни сектанти, отиват в гората, за да се срещнат с Демоните. Демоните са – както мой приятел удачно отбеляза – като излезли от концерт на Слипкнот маскирани в черни кожи и метални шипове същества, които яздят мотори през нощта и търсят жертвена кръв. Поверието за тях е, че са взели някакъв много силен наркотик (който по-късно във филма Ред също опитва) и оттогава единственото на което са способни е кръвожажда и терор.

Митологичния характер на филма е много явен в тази конкретна сцена. Налице са всички архетипни играчи от митовете и приказките: дотук в историята имаме Водачът (Джеремая), Дясната ръка (Брат Суан), поданиците (всички останали сектанти), Демоните, Жервата или Девицата (Манди) и Героят, който тепърва ще се оформи (Ред). За да призове демонтие, брат Суан изпълнява специален ритуал – излиза в гората и надува Рога на Абраксъс, който издава могъщ, извънземен звук. Определено много силен момент. (Наздраве за оператора Бенджамин Лоуб!) После в тъмното, сред светлината и ръмженето от моторите, пристигат съществата от Ада, за да вземат каквото им се полага и да изпълнят поръчката.

След този великолепен антракт, анонсиращ предверието на Ада, „Манди“ се превръща във френетична и кървава вакханалия и ода за отмъщението.

mandy-img07-20180911

Нека да се върна към основната си теза – а именно, че филмът е за Природата. Историята се случва далеч от цивилизования град, там където властват суровите закони на оцеляването. И Манди, и Ред, и сектантите са герои, които поради различни причини са се отцепили от законовата уреденост на цивилизацията и са предпочели силната прегръдка  на дивото. Първите са го направили, за да изградят Дом, а вторите са го направили, за да сеят Хаос (който в техните представи също се нарича Дом). И така – природата е вместилище на противоположности. Тя дава подслон на всеки – както на злия, така на добрия (нормалния). Тя е тази, която ни снабдява както с мрака на нощта, така и топлината на деня. Природата е по-голяма, по-обемна от нас, защото докато ние изграждаме навиците и морала си на базата на избор между противоположности, тя не избира. Тя е всичко.

И Манди знае това. Заглавето на филма неслучайно е нейното име. Тя е олицетворение на Природата – майка на тихата емоция, на любовта, грижата, смъртта. Визуално Манди прилича на нимфа точно толкова, колкото прилича на горгона (просто променете малко светлината). В нея играят тъмни и магически сили, които тя не осъзнава напълно.

Манди“ не е филм за борбата между доброто и злото. По-скоро е история за съществуването на злото и за последствията от него. Човекът страда, когато изгуби, и отмъщава на този, който му отнеме. А понякога отмъщава и на целия останал свят. Дали това обаче е равносилно на истинска справедливост (т.е. на истинско добро) е въпрос, който е по-голям от индивидуалните ни отмъщения и болки. Ако се наемем да даваме категоричен отговор, можем да изпаднем в самозалудата на Джеремая Санд, който прочита божието слово през вулгарната си и объркана призма. Нашата сила сякаш не са отговорите. По-добри сме в това да задаваме важни въпроси и да чакаме търпеливо природата и времето да ни отговорят.

никалъс кейдж като ред

У мен възникнаха серия въпроси, свързани с противоположностите. Можеш ли с добро да победиш злото? Забележете, че за да успее да отмъсти, Ред опитва наркотика, който е направил Демоните и сектантите такива, каквито са. Има една приказка, че всяка система се руши отвътре – познавайки законите на злото, поглеждайки в неговото око. Героят трябва да слезе в бездната (както символно направи Ред накрая), в бърлогата на Звяра, за да го посече. Никой герой не убива от комфорта на собственото си топло легло, в което допреди десет минути майка му, наведена над него, му е разказвала приказка за лека нощ.

Възможно ли е красотата и насилието да съществуват ведно?

Думите на Ред към първия Демон, който убива, са красноречиви: „Ти си една зла снежинка.“ Не само, че е възможно, ами сякаш е вселенски факт. Обградени сме от парадокси, които аха да се целунат, аха да се ударят.

Similar Posts

Вашият отговор на Жор Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

44 Comments

  1. Похвала за ревюто. 🙂 Филмът е чудесен, без да ми е уау. Метнах му 8/10.

  2. Как ми се гледа и на мен, трябва да му отделя време тия дни. А за ревюто съм сигурен, че е бомба! 🙂

  3. Филмът ме чака да му отделя време този уикенд. Имам вяра в Ник Кейдж и трейлъра ме надъха 🙂

    1. Довечера още го изстрелвам преди всички в watchlist-a ?

    2. Филмът е силно препоръчително кино, въпреки екстремната си маниерност 🙂

    3. Това ми „изскочи“ наскоро :P:
      https://www.youtube.com/watch?v=j_WDLsLnOSM

      Като изключим началните секунди, които пък някак ужасно описват и пасват на съвременният му статус на b-list актьор (в не убав смисъл), много готино интервю. Чак да му се чуди на човек как успя да сере толкова на миналото си величие (мернах в коментарите, че бил здраво задлъжнял), като го слушаш колко интелигентно и разбрано говори за актьорство, филми, режисьори, даже е малко тъжно предполагам.. Иначе респект, страшен актьор беше, не вярвам да възвърне предишният си ранг, но определено ще дам шанс на Манди, такива като него винаги могат да избухнат.

  4. И аз го похвалих ! В интерес на истината Косматос надскача себе си тъй като Beyond the Black Rainbow не ми хареса ! А пророк Еремия е събирателен образ на Джим Джоунс и Дейвид Кореш от Клонка Давидова ! Мдаа

  5. Прекрасен!Добре е ,че го има ревюто,иначе нямаше да го отразя този филм.Крайно време е -според мен- да има рубрика в сайта, в която да се препоръчват актуални филми,започващи сериали,нови сезони….Нещо телеграфно…Това е предложение до г-н Дринов….

    1. разработваме в момента нещо точно такова. 🙂

    2. Снощи приключих Sharp Objects – не знам дали някой от екипа ви го е гледал, но за мен лично беше почти отличен мини-сериал и един от най-добрите за годината. Ако имате възможност напишете ревю или поне го гледайте! Няма да съжалявате!

    3. X-Force Харесва ми как го наричаш „почти отличен“. Липсва му единствено индивидуалност, една съществена съставка от рецептата.

  6. Toчно за нещо такова говорех по-горе…Кратко и ясно:пичове гледах тва ,яко е …вижте го…Отзивите за sharp object sa отлични….

    1. Вариант 1: пускате седмичен/месечен бюлетин с MUST SEE филми/сериали.
      Вариант 2: правите същото, но във видео вариант, където всъщност всеки от вас си казва мнението с по 2 думи за дадения филм.
      Вариант 3: давате от време на време на някого/някои от нас (читателите) да пишем за филм/сериал, за който Операционната няма време да пише 😉

    2. Отворени сме към читателски ревюта, стига да са адекватни… и да не са написани от бавноразвиващи се луузъри, които си мислят, че кацанията на Луната са инсценирани. 😀 Ако ви се пробва, драснете ни във фейса или на редакционния мейл.

    3. Той Дянков не отразяваше ли Манди, бре :P? Щях да питам/бъзикам, да не се е запътил към Луната, че го няма още, ама явно сте го пенсионирали :(. Сега трябва да се задоволя (oh, yeah baby) с претенциозна и недоразбрана тинейджърка :P.

    4. Дянков сам се закопа… под тонове плиткоумен конспиративен булшит ?

    5. С хора без достойнство не се занимавам вече, затова съм ги баннал всичките амеби.

    6. Добре, че няма как да видят хората твоята достойна реакция на спор и на последвала молба.

    7. Чакай малко, Дринов. Цялото нещо започна от момента, в който аз показах една пресконференция и помолих за разсъждения върху езикът на телата на астронавтите. След това, поради невъзможността на “хората“ да държат едновременно няколко различаващи се по конкретни елементи системи от информации ( къде минали през deep and thorough scrutiny, къде не ), те – “хората“ – решиха, че не им се спори, а започнаха да обиждат с какви ли не красиви и не дотам лицеприятни определения, включително и ремарки към семейството ми. Колкото и да съм спокоен, в този момент се вбесих. Имам около 10-тина приятели от България и ползвам ФБ акаунта си като личен дневник – протежета на “особата“ са я известили за грозното ми деяние. Последва твоето включване с молбата. Аз се извиних официално тук във форума, а глупостта, която сътворих беше отдавна премахната, още 10 секунди след появата й ( разбира се, човек съм, след множество обиди и в момент на слабост се проявих като изключително, не знам дори как да го определя.. Да, отвратително е, да, така не се прави. Да, мисля че ми е първа и последна гнусня от подобно негативно и долно естество. Извиних ли се – Да. Мисля ли, че кацането е изцяло фейк – не, но за определени неща около него се съмнявам, че са изцяло истина и има доста факти, които го доказват. Обявиха ли ме за изцяло изтрещял конспиратор, скандален малоумник и т.н. – Да.). И атаките към мен не са спирали през цялото време, “ти си идиот, олигофрен, бавноразвиващ..“. Това е същото като да ми казваш “аз мразя Бог“ и в същото време да твърдиш, че си атеист, и през цялото време аргументите ти да се крепят на “ами аз просто знам, а ти не“ (хинт: ако мразиш нещо, значи изначално приемаш, че съществува). И сега да не почнеш и по тази тема, не ми е интересна и да съм на твоето мнение вероятно ще се опиташ да ме изкараш вярващ, за да си бакнеш твоя имидж. Вие си имате 2-3 теми по които обичате да баш-вате познати и непознати дори без да се замисляте, че може да става въпрос за нещо друго. Съществува селективна колегиалност. Аз задавам въпроси и заявявам, че не всичко е ясно и точно така, както се представя на обществеността, а получавам обиди, защото “хората“ автоматично си мислят, че съм приел коренно противоположна позиция. В един момент реших, че няма смисъл, защото споровете тук с тези “хора“ са като спорове с марксисти или с постмодернисти. Видях, че тези “хора“ не знаят какво е уважение и почти не са способни да мислят абстрактно, на моменти дори си нямат идея за елементарните дефиниции на думите, които използват и говорят като крайни евангелисти подплатени от симпатията към даден режисьор или даден жанр. Аз съм се извинил, да му мислят тези, които не са се извинили. А теб те баннах, защото когато бях готов с материал, ти не написа нищо, и предположих, че сте се обединили срещу мен – имайки предвид грубото отношение, което получих във форума, за което не последва никаква реакция и след като 3 месеца пиша новини между нощната си работна смяна и 2-та часа сън преди лекции. All said and done, нямам нищо против никой, дори напротив, всички тук имат изключително ценни добри черти, които будят в мен уважение и приятелско чувство и бих се радвал ако имам шанса да се запознаем и да станем приятели, но го има също и абсолютното дебилство и арогантност, което се проявява в тези мазни провокиращи коментари, които на моменти се мятат без каквато и да е мисъл за другия, като че ли най-важно е просто да изпратиш поредната обида. Ако всеки четеше малко по-внимателно и с поне малка доза емпатия това ,което пишат останалите, това място щеше да е много по-прекрасно. Дискусиите можеха да водят до нещо градивно, вместо всяка реплика да е с предназначението на куршум. Не мисля, че да ‘’храниш’’ ‘’хората’’ е белег за добър аналитичен ум, а вече тук всяко следващо ревю е хранилка от едно не много високо ниво, без изобщо да се влиза в какъвто и да е философо-психологически и художествен анализ и диалог. Това е от мен. Щом сте решили да ме ‘’пенсионирате’’ след тази изцепка, добре. Уважавам ви решението.

    8. Не, ти напусна групата и ме банна още като ти написах да се извиниш за колажа. А какво си ми пратил после, не мога да знам. Но както и да е, ситуацията е тъпа и съжалявам. Сигурен съм, че ако има свястна комуникация известно време, нещата могат да се оправят.

    9. Uzumaki, извинявай за изключително/немислимо грозната ми постъпка, за която не би могло да има каквото и да било оправдание. Това, което направих бе страшно гнусно, мизерно и нямам правото дори да си помислям такива неща за когото и да било, в допълнение не те познавам лично и съм сигурен, че си добър човек и качествена личност. Наистина съжалявам и знам, че е трудно да се простят такива крайности, затова не очаквам да ми бъде простено, но от мен още веднъж имаш само добри и положителни чувства и те уверявам, че реално в мен не бушуват такива мрачни мисли и страсти и цялата ситуация все още тежи на съвестта ми. Не е изобщо нормално да се създават изкуствено подобни бомби от негативни емоции и ужас. Съжалявам.

  7. Първото тазгодишно заглавие, което погали сетивата ми ?
    Ревюто: нулев усет, чисто резюме

  8. An absolute joke of a review. The author has probably never been to a HEI. Exercising deduction on your own thoughts about elements which have definite and scientific meanings is an ill-advised insult to any reader. Furthermore, the text reads as the angsty shout of a pretentious teenager.

    1. Bulgarcasini okuyupta,inglizce cevap yazmasini cok bi bok oldugunu mu dusunuyorsun….

      Четеш бг текст и го коментираш на друг език .Мастурбация….

    2. кое има конкретно научно обяснение? и къде в кое видя ядосания тийнейджър? ако е в това, че наръчам някакви хора уроди и психопати… 😀 такива са.

  9. Поздравления за текста и анализа! Съгласен с повечето неща. Мисля, че на второ гледане ще ми хареса малко повече.
    За жалост не успях да се предпазя от огромните очаквания на трейлъра и честно казано, втората половина на филма ми се видя недостатъчна на фона на първата такава. Андреа Райзбъро направи зверска роля!
    8/10 за момента 🙂

  10. „Beyond the Black Rainbow “ На мен пък ми хареса. Изключително елитарно кино и то с не много пари. Имаше и игра с перспективите с камерата, добра режисура, като цяло. Музиката на филма просто е уникална. Филма дори ми стои на HD, още на харда.

  11. Технически филмът е изпипан много добре, но като цяло нещо не успя да ме грабне както исках. Прекалено … арт … ми дойде в един момент. Ще трябва да го гледам още 1-2 пъти. Иначе Евала на Ник Кейдж, че разчупи поредицата от треторазрядни роли. И като говорим за него много хора похвалиха другия хорър с него от тази година – Mom and Dad. Някой да го е гледал?

    1. Снощи ходих при Джеремая за още ? ?

  12. Гледах го, може би около 60% изгледах реално, защото по същото време готвех в кухнята и дремех.
    Има страшно много интерпретации. Ако не се лъжа го е мислил най-малко 5 години. Не изключвам самият Панос да е бил жертва на насилие в ранните си години, дали физическо или форма на психологическо, каквото и да е човекът има стаен гняв, филмът е личен, по-късно да е бил под влиянието на илюзорни мечти и красиви представи за реалността, а сектата на Джеръмая да символизира холивудската система от задници. Едно е сигурно, че Манди и Ред са тясно свързани, като 2-те душевности на един човек, Манди – творецът, Ред – реалният облик във физическия свят. Ще го гледам 2-ри път, изцяло.

  13. Така прочетох много неща за природада, фентъзи щуротий, и как кейдж се е завърнал. Извинявам се на останалите но нямах време за глупости, все пак качественото кино е на изток.
    Не искам да цитирам някой, който е писал подобното.
    не го ли разбрахте този арт-психо-екшън-трилър?
    Идеята е ясна-дори на дявола не са му угодни „фалшивите пророци“
    И точно те правят от човека демон. И всичко това обладано от стойностна режисура, един по-добър Кейдж и тънко поднесено основно ястие.
    От мен 4/5

  14. Кейдж не е Дяволът. Той е един човек, който вече се е срещал с изкушенията – алкохол, оръжията. И е избрал да се кротне и да си изгради нов живот с Манди. Може би обаче, тя има нужда да си вярва с художествени измислици. Това може да се изследва. По интересни са ми интерпретацията на светлините докато си говорят в мрака и зелената светлина. Също каква е ролята на книжката, която има общо с цялата бъдеща история, както и с рисунките на Манди, тя е видяла този сценарий още в началото. Също сцената с Манди в гората и обгорялото животно, сълзата която се стича по носа й, и после огледална сцена с Кейдж. Иначе е ясно това, което си писал, не мисля, че някой го е пропуснал. Още повече, че реално не става дума за религия във филма, а за обсесиите на един психопат и жаждата му за власт. Харесва ми, че е смел Панос и изкарва вътрешностите на всички наяве, тези ценобити ги възприемам просто като изгубени/черни души.. които имат нужда да запълват празнина със порно и насилие – по подобие на Джеремая. Ясно е също, че историята е дисертация на тема мъжкото его. Остава един намек на финала, вероятно Манди е търсила закрилник, и защо Ред не направи нищо когато им влязоха в къщата. Може би защото си е бил заключил тигърът в клетка.

  15. Отделно дясното око на Манди е изцяло черно като на Джеремая и свитата му, а лявото й е нормално. Не мисля, че е случайно и заради различните ъгли на рефлекция. По скоро е нарочно. Нейната травма води до празнота и оттам е възможно да се появи върху радара на психопатът.

  16. Също, ако приемем, че Ред иска да е с Манди, а нейната планета е Юпитер, то накрая те са там заедно, защото показват зелено и червено от двете страни на автомобила, а отгоре е златното, което се получава като ги смесиш. Юпитер като символ се свързва с морал, благодарност, закони, достойнство. А Ред почва като режещ дърво, което се връзва със косата, а коса е символ свързван със Сатурн (scythe or sickel).

  17. всъщност Панос направи филм с много сърдечно послание. човек може да се замисли върху dualism и non-dualism. и също така помислете за тези моменти, когато отрязваме някого и как се чувстват.

  18. Малко трудно го прекарах, но пък останах доволен. Но не бих повторил. Теми за размисъл има, но не бих ги разчовърквал точно в този тип филм. Това остро не е моят жанр.

  19. опс, горе опетлах нещата.. имах една теория за отрязването на дърветата, Манди и птичето. но я оставям.

    stealth, съгласен! най-ужасните усещания по време на филм. малко се пренавих сам да търся смисли във филма, за да оправдавам уродливата му натура.

    1. Манди е просто символ на както ти каза вид обърканост , търсеща закрилник. Цвета в окото, нейната артистичност-рисунките например е признак на различие от общото. Към това се стремят фалшивите пророци, защото те го нямат. Не става въпрос за религия. Фалшив пророк е друго понятие, което може да го разграничим дори и теологически.
      Кейдж не е дявол, но помниш сцената с оня с МАЛКАТА тигрица.
      В смисъл ако фалшивия не бе го предизвикал, дяволът /не знам какво друго по-понятно да опиша/ не би имал досег с героя на Кейдж. А обърна ли внимание, когато я изгаряха жива? Всички неистово се смееха, освен фалшивият пророк. Всичко останало е един добър фон, мизансцен и т.н. Единствената ми критика, е че Панос можеше да направи нещо повече с екшъна. Липсваше ми практическата част от него. Дори и в бойните сцени трябва да има драматизъм виж азиатците, какво правят. Да не говорим за ЦАРЯ- Джон Уу.
      Но като цяло филма те кара да помислиш малко по-дълбоко. Иновативно предлага нещо, което е факт и в нормалният ни живот. В крайна сметка не сме ли заобиколени от фалшиви пророци, правейки ни чудовища, а не да бъдем нормални човеци.