Излишно е да се коментира дали е нужна поредна новина с адрес Тери Гилиъм – винаги, докато той има хъс за работа, сме готови да споделим радостта от нов проект. И тъй като е един от най-големите инати, които познаваме (историята с „The Man Who Killed Don Quixote” е достатъчно доказателство), знаем, че захване ли се с нещо – ще го избута докрай, каквото ще да му струва това. Буквално преди дни режисьорът е изнесъл мастерклас в програмата на международния филмов фестивал в Брюксел (използваме момента да напомним, че разговорът му с българската публика на София Филм Фест преди две години също беше забавен и вдъхновяващ!) и там мистър Гилиъм е споменал, че най-вероятно ще продължи работата по дълго подготвяния свой проект „Mr. Vertigo”, като се очаква в него да участва Рейф Файнс.
В основата на бъдещия филм е романът на Пол Остър, за един младеж сирак, научил се да левитира, който обикалял Америка през 20-те години на ХХ век като участник в пътуващ цирк. По време на майсторския клас Гилиъм споделил, че е представил проекта си в Кан, но за съжаление не е успял да сключи сделка с нито един бъдещ източник на средства. Очевидно отново работи прочутото „проклятие” – реши ли Тери Гилиъм да захване проект, или няма да може да събере нужния бюджет, или ще се струпат всички невероятни проблеми и нещастия по време на снимачния процес, така че да не може да продължи/завърши филма (в зависимост от етапа, до който е „избутал” проекта си). Ако се съобразяваме с тази неизбежност, няма как в момента да се говори за премиерна дата – но това не означава, че не сме супер щастливи, защото един от най-любимите ни режисьори има нова творческа цел. Ето какво гласи синопсиса на романа „Mr. Vertigo”, излязъл през 1994 година:
Авторът на бестселъра „The New York Trilogy” Пол Остър представя една заслепяваща, живописна история, чието действие се развива в края на 20-те години – ерата на Бейб Рут, Чарлз Линдберг и Ал Капоне. Уолтър Клерборн Роули, известен в цялата страна като „Уолт Момчето Чудо”, е сирак от Сейнт Луис, спасен от неволята на улицата от един тайнствен унгарски евреин, познат като Мастър Йехуди. Именно той научава Уолт как да ходи… по въздуха. И пак той го води в трупата на един цирк в Канзас, където участват още Мама Сиукс и един млад тъмнокож гений на име Езоп. Предствлението, в което участват, ги отвежда във всеки град на Америка; срещат грешници, крадци, злодеи, на които стават жертви – от Ку Клукс Клан в Канзас до мафията в Чикаго. В израстването на Уолт и невероятната слава, с която се сдобива, се оглежда възхода на Америка след Първата световна война, а неговата жилава издържливост, както и тази на нацията, е поставяна на изпитания отново и отново – до безкрай…
Всичко това звучи страхотно! Любимата тема на Тери Гилиъм – за изключителни личности, които не са конформисти, които са особени и винаги извън границите на общоприетата нормалност. И той самият – луд прекрасник, който упорито продължава традициите на „Монти Пайтън” в ХХI век, когато обществата са забравили какво означава самоирония, а хората (вече) не се смеят искрено. Може да е шантав ексцентрик, може да го наричат изкуфяла лудетина, може да не му дават пари да снима – въпреки всичко Гилиъм ще победи. Знаем това със сигурност – и може би затова го обичаме толкова много…
