Няколко години след краха на увеселителния зоопарк „Джурасик свят“ екзотичната хранителна верига на Исла Нублар е изправена пред заплахата от тотално измиране. Противно на очакванията, опасността не идва от хората, а от внезапно пробудил се вулкан, който може да затрие целия централноамерикански остров и десетките мезозойски създания, които го населяват. В екологичен пристъп на постмодерно-либерална и нахакано-еманципирана обсесия за социална правда бившият управител на парка Клеър Диъринг вербува дино-дресьора Оуен Грейди и двамата се отправят на мисия за спасяването на застрашените видове. След обичайните перипетии, гарнирани с порой от нажежена тефра, потоци лава и прочее магмени продукти, природната угроза се оказва далеч по-безобидна в сравнение с подозрителните паравоенни наемници, които инспектират операцията… и които очевидно изпълняват подмолни корпоративни заповеди.

jurassic park
„Jurassic Park“

Джурасик свят: Рухналото кралство“ (2018) на Хуан Антонио Байона е филм в две части и горният абзац описва само първата от тях. За втората, която пренася действието от тропическа в щатска среда, и която така или иначе беше сравнително подробно разкрита в рамките на рекламната кампания, неизбежно ще стане дума след малко. Преди това обаче трябва да уточним какъв ще е критерият, по който ще съдим заглавието, както и какви би следвало да са стандартите, на които то да отговаря, за да може да получи (евентуално) положителна оценка. Ясно е, че става дума за изцяло поръчков проект с чисто търговски претенции, който съществува, за да угоди на възможно най-широка публика, и който трябва да напълни догоре възможно най-бездънните и чревоугодни продуцентски търбуси. Излишно е да подхождаме с романтични очаквания и с наивен сантимент към времето, когато Стивън Спилбърг засне „Джурасик парк“ (1993), превръщайки едноименния бестселър на Майкъл Крайтън в изцяло свое нещо, с всичките му присъщи запазени марки за развлечение, адреналин, мечтателност, фантазия и висококачествено комерсиално кино. Да, първото екранно издание на успешния франчайз, вероятно по стечение на изцяло творческите и типично Спилбъргови обстоятелства, става феноменален за времето си касоразбивач, но се запомня и като иновативен технически, съдържателен и майсторски пипнат научнофантастичен жалон. В контекста на жанровата си принадлежност, където откриваме забавни, но лековати конфекции, населени с всякакви хищни твари от различните епохи на филмите с чудовища, „Джурасик парк“ е неочаквана привилегия, която се случва извънредно рядко; той е изключение от правилото – аномалия с аромат на отлежал в целулоидните седименти кехлибар.

байона
Х. А. Байона

Може би затова „Изгубеният свят: Джурасик парк“ (1997) не повтори успеха – продължението, отново дело на Спилбърг, натрупа солиден боксофис, но драматургичните му неизправности го обрекоха на нисък рейтинг и на заслужени критики, въпреки няколкото страхотно оркестрирани сцени и внушителната работа с дизайна и аниматрониката на Стан Уинстън и екипа му. После безличният и безсмислен „Джурасик парк III“ (2001) на Джо Джонстън допълнително затвърди усещането, че поредицата е към края си и каквото е имало да се издои и експлоатира от нея вече е било безмислостно издоено и експлоатирано. Явно трябваше да се пръкне цяло ново поколение невръстни диномани, за да можем отново да гледаме клонираните от Джон Хамънд „страшни гущери“ по начин, който да ни забавлява истински (не толкова заради самото поколение, колкото поради факта, че беше нужно от една страна да се дистанцираме от своето собствено детство и от идеализираните ни спомени, а от друга – да се появи някой, който по-сериозно и амбицирано да подходи към материала). През 2015 г. това криво-ляво се случи – Колин Тревъроу чрез „Джурасик свят“ някак дефрагментира митологията на Крайтън и върна блясъка й. С впечатляващи и крайно изненадващи касови постъпления, с почти изцяло нов каст, с отличен екшън и с рестартиране на познатия сюжет, Тревъроу и съсценаристът му Дерек Конъли отдадоха почит към Спилбърг и предложиха що-годе смислен нов поглед към стария модел – колкото близък до вече видяното, толкова и обновен спрямо него.

the lost world
„The Lost World: Jurassic Park“

Ревизията на Тревъроу, за чийто качества и недостатъци подробно писахме преди време, се превърна в една от най-оборотните продукции в историята на Холивуд, а също и в попкултурен мем. Не е необходимо да си екстрасенс, за да предскажеш, че творенията на Крайтън ще се завърнат в киносалоните за пети път – както и се случи. Полезното в целия този обобщителен контекст е, че „Джурасик свят: Рухналото кралство“ всъщност си дава ясна сметка не само какво представлява, но и какво иска да бъде, което през повечето време му помага да достигне целите си безпрепятствено – сценарият видимо е надупчен с обичайните наивни и клиширани заготовки, персонажите са изградени от безобразно разпознаваеми стереотипи, а научната обосновка е твърде съмнителна, но неподправената и неразредена авантюристична емоция е в отличен работен режим и върви по неравномерните фабулни стъпки на „Изгубеният свят: Джурасик парк“, закърпвайки където и каквото може в процеса.

„Jurassic Park III“
„Jurassic Park III“

При все че за същината на настоящето ревю задълбаването в споменатия научния аспект е привидно маниерничене, ще се оставим на изкушението и ще направим леко отклонение от основната тема. Изписали са се хиляди страници за това колко абсурдно и на практика невъзможно е да се извлече ДНК от фосилизиран източник на възраст десетки милиони години. Критика се излива и по отношение на сгрешените размери, етология и съотношение на парковите експонати, сред които са примерно дилофозавърът, велоцирапторът и пахицефалозавърът. Онлайн многознайковците мрънкат, че комарите, от които се предполага, че е взет консервираният геном, сигурно са се хранели с нектар, а не с кръв… Списъкът с кусури е безкраен, но на практика е лишен от смислена и градивна функция: „Джурасик парк“ е научно приблизителен, а не академично стриктен, неговата роля е да развлича публиката чрез зрелище, но и да я вдъхновява чрез любопитство към пейзажи от една отдавна отминала епоха. Хлапетата имат нужда от упътване в правилната посока, а не от стриктно маршируване още преди да са поели по нея. Тъкмо затова Спилбърг и Крайтън спечелиха от колаборацията си, но печалбата им не се изчерпва единствено с пълните портфейли; тя включва и изпълненото с любознателност детско съзнание, което след светването на лампите в залата мечтае да стане като Алън Грант, когато порасне.

крайтън
Майкъл Крайтън

Относно външния вид: както вече многократно е обяснявано и разисквано, динозаврите на „ИнДжен“ не са дизайнерски прецизни, защото са генетични версии на своите първообрази; всеки по-фанатизиран и издребняващ палеонтолог, който се заяжда за визуалната им и поведенческа реконструкция (от липсата на пера през неточните габарити до звуците, които издават), не би бил изцяло коректен, тъй като съществата, населяващи Исла Нублар и Исла Сорна са патентовани фабрикати, генерирани по изкуствен начин в лабораторни условия. Те са вариации, а не точни репликации. Празнините в кода им са запълнени посредством жабешки наследствени секвенции. На практика са мутанти. Същевременно научната достоверност в сагата постепенно бива подменена като фокус и ако доскоро актуалният спор беше, да речем, защо тиранозавърът не забелязва плячката си, ако плячката е неподвижна (теорията за базираното върху движение зрение на Рекса е отдавна оборена), то петата част е вече доминирана от един сравнително повърхностно зачекнат, но несъмнено съществен биоетичен казус, въплътен и изразен чрез невръстната Мейси Локууд. Големият обрат в хронологията и компонентите на всичките досегашни издания от поредицата е намесата на човешки клонинг – Мейси не е внучката на достолепния и мистериозен Бенджамин Локууд, а дубликат на починалата му щерка.

джурасик свят
„Jurassic World“

Посредством Мейси и образа й, почти без това да е сервирано с досадно театрално морализиране или с натрапчив патос, се ражда новият (смесен) свят, в който за съжителство и територия ще си съперничат прародителите на съвременните птици и наследниците на древните примати. Не друг, а именно тя е тази, която не само може, но трябва и има право да пощади възкресените от смъртта животни, борещи се с отровния въздух, затворени в изолираното викторианско имение, превърнало се в арена на зловещата кулминация на „Джурасик свят: Рухналото кралство“. Пощадявайки живота им, тя застрашава нашия, сбъдвайки предупредителното предсказание на Иън Малкълм за смъртоносната промяна, който от самото начало вдигаше сърдито юмрук срещу своеволията на задвижваната от меркантилност и скъперничество технокрация. Мейси е привидно несъществена пионка в разширяващата се картина, която на финала си е извоювала избора и свободата над своя създател (нейния сърцат „дядо“) и над своя попечител (плоския злодей Илай Милс). Чрез триумфа над създателя си създанието поема контрол над себе си и прави съзнателния избор да съхрани своя живот… а ако животът поиска да оцелее, винаги ще намери начин. Именно тази сюжетна линия предлага истинската новост, поемайки различен и любопитен курс, доразвивайки Крайтъновите идеи, които от своя страна са „стъпили“ на раменете на автори като Мери Шели.

„El Orfanato“
„El Orfanato“

Пропиляването на някои от най-потенциално значимите и ангажиращи вниманието персонажи, сред които е Хенри Ву, в комбинация с лансирането на образи, които откровено дразнят или са престъпно двуизмерни (нацупена феминистка, покварен военен, ненаситен търгаш и пр.) не правят добра услуга на действието. За сметка на тях, споменатите вече Локууд и Мейси (cъответно – Джеймс Кромуел и Изабела Сърмън), както и ветеранът Крис Прат, който за втори път е в одеждите на Оуен, израстват като симпатични и убедително непринудени герои. Кратката поява на Джеф Голдблум е колкото приятна, толкова и неудовлетворяваща, а Джералдин Чаплин е предимно носител на някаква достолепна кинематографична аристократичност и присъства по задължение като режисьорски талисман, вместо да бъде въведена с по-сериозна и незаменима роля. Ключовият и първичен антагонист – индорапторът – е в пъти по-настръхващ и заплашителен в сравнение със своя по-едър събрат Indominus Rex oт „Джурасик свят“, като на всичкото отгоре държанието му зверски напомня на развилнял се психопат от осемдесетарски слашър (обърнете специално внимание на момента, в който мелезът прониква в спалнята на Мейси и аплодирайте смайващия талант на безукорния оператор Оскар Фаура). По-спорна е сюжетната нишка от втората половина на филма, свързана с милионерския търг, но в „Джурасик свят: Рухналото кралство“ темите за алчността и за милитаризма, които Тревъроу начена три години по-рано, ескалират екстремно и в общи линии пасват на останалото. (Всички прилики с разказа „Роди се злодей“ от тази книга обаче са случайни – държим да отбележим, че няма да звъним на адвокати и да се съдим за права, защото не искаме да се излагаме като Петър Бобев и обкръжението му.)

джурасик свят - рухналото кралство
„Jurassic World: Fallen Kingdom“

Знаменитостите обаче не са от обичайното значение предвид наличието на самите динозаври и тук вече „Джурасик свят: Рухналото кралство“ е в стихията си – в подхода към тях от страна на персонажите, а и на самите създателите на филма се усеща дълбок респект към митичния образ и праисторическото очарование на този отдавна погубен животински надразред, към тази отдавна отстъпила владенията си екосистема (това е най-явно при прощалния кадър с изпепеления Исла Нублар, когато виждаме отчаяния и в безизходица брахиозавър, погълнат от адския пирокластичен поток – красив, но тъжен „римейк“ на масовата К-Т гибел отпреди 65 млн. години, маркирала началото на неозойската ера и на господството на бозайниците). Cякaш повече се набляга и на интеракциите между самите хора, не само на сблъсъците между нас и допотопните страшилища. Подобно на друга „природонаучна“ поредица („Планетата на маймуните“, която Франклин Шафнър стартира през 1968 г.) при „Джурасик парк“ художествените флуктуации в качеството може и да дразнят, но компенсацията от трайното уважение към първоизточника помага за балансирането между компроматите и достойнствата. Това балансиране може и да не кореспондира с най-заслепените от носталгия почитатели на Спилбърг и на началото, което той даде през 90-те години на миналия век, но чрез епоси като „Джурасик свят: Рухналото кралство“ то представя адекватен алтернативен модел на франчайза, предназначен за дечурлигата от новото поколение и комуникиращ на езика на емоционалните им струни.

„A Nightmare on Elm Street“
„A Nightmare on Elm Street“

Ала истинската звезда на „Джурасик свят: Рухналото кралство“ в действителност е Байона, който майсторски връща киното в уравнението. Испанецът изтъкава в разнородната и нажежена тъкан на наратива всички основни елементи от предишните си три великолепни режисьорски творби: финият подход към по-чувствителната и уязвима страна на историята, а именно – развитието на Мейси – е творческа рефлексия от „Часът на чудовището“ (2016). Само че колизията на момичето е сблъсък с чудовище, по-зловещо и непобедимо от най-кръвожадния теропод и подобно на Конър О‘Мали от трогателната адаптация по Патрик Нес, тя трябва да се изправи лице в лице с реалността и с незавидната си орис, приемайки своята природа и произход. Най-ефектният set-piece от всичките пет блокбастъра до момента – вулканичният катаклизъм на Исла Нублар – е поднесен с огнена увереност и със земетръсна агресия, които едва ли щяха да са тъй подчертани, без опита от катастрофичната драма „Невъзможното“ (2012), а дебютът „El Orfanato“ (2007) е налазил всяка секунда от финалната третина на филма, която възпроизвежда брилянтно тона и атмосферата на класическите готически ужаси, с паметно заснети и композирани кадри, с препратки към редица от елементите и реквизита на вечни и незабравими хоръри, сред които спираловидните стълби от „Свърталище на духове“ (1963) на Робърт Уайз, ноктестите пръсти над леглото от „Кошмари на Елм Стрийт“ (1984) на Уес Крейвън и дори далеч по-рано включената артилерия на подводния тих терор от „Челюсти“ (1975) на Спилбърг в откриващата сцена. Ако изредените дотук заглавия и автори са догадка, то Байона директно си признава влиянието на Алфред Хичкок и на „Дракула“ (1979) на Джон Бедъм, а стремежът му да реализира най-мрачният и клаустрофобичен „Джурасик парк“ безспорно е довел до желания резултат.

„A Monster Calls“
„A Monster Calls“

В заключение, „Джурасик свят: Рухналото кралство“ е стандартен, компетентен и зрелищен сезонен хит, който бъка от противоречия, но успоредно с това прелива от тежкотоварен динозавърски fun, а за капак е заснет толкова изненадващо виртуозно, че чистосъвестно можем да го определим като една от малкото наистина кинаджийски изглеждащи пуканки тази година. На всичкото отгоре те кара да анализираш – къде в повече, където в нормата – неща, които трудно биха ти хрумнали, ако си в компанията на Майкъл Бей, Стивън Съмърс или Роланд Емерих. Повече pleasure и по-малко guilty, петият „Джурасик парк“ вероятно ще разочарова по-претенциозната аудитория, но би следвало да удовлетвори по-снизходителната… която от своя страна може заслужено да го постави на второ място в личната си „юрска“ класация и да го възнагради с щедро раздута, но сърдечно искрена оценка. Ескапизмът е налице, праисторията е жива, Малкълм назидателнo проповядва теорията на хаоса, а някой хлапак някъде решава, че иска да стане я учен, я режисьор. Останалото, уви, са скъпи надпреварващи се таратайки, политкоректни звездни войни и шарена комиксова генерика.

7.5/10

Similar Posts

Вашият отговор на Ralica Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

25 Comments

  1. Байона е майсторче, неговият „El Orfanato“ е великолепен… за разлика от бездарника Тревъроу – миризливата му шитня „Джурасик свят“ е един от най-дебилните филми, които холивуд е бълвал, ever. И естествено, като филм правен ОТ дебили – ЗА дебили, изкърти бокс офиса.

  2. Бах ти, след това ревю сега ще трябва да ходя да го гледам. Дължиш ми 9,90.

  3. Не гарантирам, че ще ти хареса – горната логорея е обяснение защо на мен ми хареса 🙂

  4. Зрелищен.Прогнозирам по-големи приходи от предния път,а дано да са повече от Отмъстителите

    1. Приходите ще са далеч по-скромни от тези на “Джурасик свят”.

    2. Ще е успешен for sure, но просто не виждам как ще доближи четвъртия филм. International дебютът му е над 150 млн., което е прилично. Предстои старт в Япония, Бразилия, Китай, САЩ, Австралия и Мексико, така че очакванията са за сериозен боксофис, макар и не чак феноменален като този на „Джурасик свят“.

  5. Като че ли ми се губеше динамиката. Иначе не е лош. Някои сцени бяха добре направени, но първата част малко по – ми хареса

  6. За мен беше чалга във всяко отношение без режисурата и операторското майсторство. Предвидимо действие и клиширани образи, сценарият е нелепо елементарен. Напомни ми на някоя от сериите на Final Destination – ясно е от първия кадър кой ще бъде изяден, за съжаление е ясно и точно как ще се случи това.
    Не съм съгласен за образа на Мейси – изключително неадекватен и по спилбърски нравоучително противен. Някаква 7-8 годишна дрисла има екзестинциални и дълбоко филосовски съждения относно правото на живот, клонирането и всичко останало. Не, благодаря.

    1. Може спонтанно да го е направила. Сценарият ако беше доизпипан, щеше да е друго. На моменти беше мудно

    2. Aко Мейси е спилбъргски образ, това си е комплимент 🙂

  7. Този филм имах чувството, че е сниман от Майкъл Бей. Някой му е дал думата динозавър и гледай летящи динозаври по покривите, с чувство за хумор, нападащи хора, само за спорта(въпреки всичко случващо се около тях), динозаври кошмари, отварящи прозорци/врати/стени, динозаври супергерои, спасяващи героите в последния момент и т.н. и т.н. Предпоалгам, че следващата част, ще е цялата армия на амерка не можеща да се справи с 10 динозавъра, ще извика на помощ диноботите, които ще спрат тия гадове.
    Героите както и в пърия филм, бяха толкова плоски, че всеки опит от моя страна да им симпатизира, се харзулна някъде далеч от тях. Мотивацията им беше леко загатната, то нищо чудно, че повечето изгелждаха нелепо, като не знаят какво трябва е трябвало да играят.
    И като сложиш тия динозаври в градска среда, за мен се губи усещането за безпомощност, за страх, за неисвестност, затова даже третият филм ми е по-интересен от втория.
    Ако беше български филм, щяхте да го разкостите, с този слаб сценарии, слаба герои, слаба игра. Този филм е обида за всеки норамлно интелигентен човек.
    Сцената с умиращия динозавър на кея, ще е единственото хубаво нещо, което ще запомня от тоя буламач, а съм огромен фен на франчайза!

  8. Ако не над милиард и 600 то почти .Много зависи как тръгне в Китай и Сащ.Предния не ми хореса много.Кажете струва ли си да се гледа Отмъстителите .Още не съм го гледала

    1. Има си ревю за филма: прочети и прецени.

  9. Снощи го гледах и в много отношения ми хареса. Да не кажа дори, че този филм няма морално право да е такова добър (подобно на последния King Kong 🙂 ). Режисурата на Байона и работата на оператора Фаура са звездите на филма. Без съмнение те се справят по-добре от безцелното имитиране на стила на Спилбърг от страна на Тревроу в първия филм.

    Основните проблеми ми се сториха в три насоки: 1. На моменти трогателно глупавият диалог. 2. Едноизмерните злодеи, на които им липсваха само по един мустак, който да въртят. 3. Сменящият се прекалено рязко тон, както и фактът че комедийните моменти са една идея нетолкова добре интегрирани с останалата част от филма.

  10. Г
    ледах динозаврите.Не е лош.Uzumaki динозаврите минаха 700 милиона приходи.Ако мини милиард и двеста ще черпиш.Или Аз ще черпя

  11. Има сериозен шанс да мине милиард в световен мащаб, но ще стане ясно със сигурност в следващите 2 седмици.

  12. Страхотен филм, 8.0/10 и нагоре по кефометъра. Не съм най-големия фен на Джурасик, но харесах примерно предишния. Освен че този е доста кинаджийски, много сполучливо намесват динозарите между частните интереси (и липсата на държавните), редно ли е да се спасяват хищници и чудовища, и то против законите на природата, за опитите за милитаризирането им. Супер е филмът и пак бих го гледал.
    Много яка режисура, високо качество на визията на динозаврите, страхотна операторска работа, яки Прат, Брайс и музика на Michael Giacchino.. Какво повече.

    Гледам ниски RT и IMDB за филм, който не отстъпва чак толкова на новите „Планетата на маймуните” примерно. Страхотен финал също така, динозаврите вече изцяло извън парка, чакам дори следващия, дано пак Байона го режисира.