Джан Имоу от години е един от любимите ни режисьори и дори филми като „The Flowers of War“ с Крисчън Бейл и огромното разочарование „Великата стена“ с Мат Деймън не успяха да ни накарат да вдигнем ръце от него. Смятаме, че във филмографията му има достатъчно заглавия, които да компенсират странните „западняшки“ опити от последните години, но трябва да признаем, че изпитвахме известна тревога дали Имоу някога ще се върне към доброто кино.

Сами преценете дали най-новият му филм „Shadow“ е завръщане към това, което Джан Имоу умее най-добре, като гледате първия трейлър, който излезе онлайн по повод предстоящата премиера в Китай. За съжаление, не успяхме да намерим трейлъра с английски субтитри, така че не очаквайте да разберете много от сюжета, освен ако не знаете езика, но въпреки това смятаме, че си заслужава да му отделите минута и половина.

Shadow“ е вдъхновен от класически китайски епос за велик управник и народа му, които са изгонени от родните си земи и копнеят да се завърнат у дома. Историята е разказана от гледната точка на краля, сестра му, генерал, жените в двореца и един обикновен поданик. Кралят е амбициозен и невъздържан, но мотивите и методите му са пълна загадка. Довереният му генерал мечтае за победа, но е принуден да прави плановете си тайно. Жените в двореца се опитват да намерят мястото си в променилия се свят, а обикновеният човек се оказва в центъра на историята, която заплашва да го помете.

Сигурни сме, че в крайна сметка горният синопсис, който и без това не е особено конкретен, не представя достатъчно добре филма, който се надяваме да имаме шанс да видим на голям екран. Вижте и няколко снимки от „Shadow“, както и два предвидимо красиви плаката:

shadow_-_1 28693840_1731342853552594_850124718_o 28640987_1731342860219260_1566222041_o 28642519_1731342773552602_222755045_o 28641405_1731342796885933_107765283_o 28694477_1731342800219266_104177181_o 28584272_1731342780219268_838488014_o 28579688_1731342786885934_1743836112_o 28580533_1731342810219265_996649501_o плакат d57751003b7c4e78af91f3327e15f88b_th

Режисьор на „Shadow“ е Джан Имоу, а в главните роли са Чао Ден, Ли Сун, Жен Кай, Ксиаотон Гуан, Лей У, Джун Ху и Киануан Уан.

Китайската премиера е тази година.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

9 Comments

  1. Погледнах кой е отговорен за хореографията на бойните сцени тук и човека има зад гърба си солидно количество wire-fu филми с бойни изкуства, като най-интересните за мен са Once upon a time in China 2, Iron Monkey, Last hero in China, Kung fu Hustle, House of fury, 14 Blades. Дано се справи добре в този нов филм на Джан Имоу и само да вметна леки корекции в изписването на имената на главните действащи лица: Чао Ден -> Чао Дън; Ксиаотон Гуан -> Сяотун Гуан; Киануан Уан -> Циенюен Уан; Жен Кай -> Джън Кай, като не бива да се забравя, че фамилното име при китайците се поставя пред собствените – Гуан Сяотун.

    Поздрави

  2. Бях останал с впечатлението, че филмът ще е черно-бял, което ми се виждаше страхотно и идейно, а сега трейлърът ме разочарова. ;/

    1. Ще има. Специално заради теб има няколко секс сцени между мъже. Нали си траверса.
      Филма напълно отговаря на либералните ти възгледи. Има от всичkи полове.

    2. Този път ми стана смешно – наистина не очаквах някой да отговори на (иначе) съвсем сериозния ми въпрос …:)))

  3. Като видя някой да пише за крале в древен Китай и ми се изправят косите. Там нито е имало кралства, нито крале, още по-малко барони, сърове, абати и т.н. Въпрос на гъвкавост е от страна на автора да провери как се изписват правилно имената на екипа, когато става въпрос за исторически факти – дали във Китай владетелят се е наричал е император, султан, падишах или може би цар…

    Относно филма – изгледах го и да Милбо, има секс сцена ))) Сега спокойно можеш да се жертваш да го гледаш.
    Наричат Джан Имоу „калиграфът на китайското кино“ и човекът е решил да претвори визията на филма буквално в бяло платно, където четката нежно рисува с тъмни краски под звуците на неспирния дъжд. От пищните цветове на „Великата стена“ не е останало и помен, сивото владее всеки кадър, показващ как героите живеят в една сива зона, където няма добро и лошо, черно и бяло. Финалният щрих, за да е перфектно усещането във всяка една сцена, е музиката на Лао Дзан, който е използвал само китайска цитра и флейта..

    Дизайнът на всяка една сцена, стилно нарисуваните на ръка кимона/дрехи, декорите в двореца на владетеля и маниакално подбраните ъгли на камерата – всичко това на моменти спира дъха с красотата си. Единствено кожата на актьорите и кръвта са оцветени, всичко останало е погълнато от монохромието.

    Дън Чао играе едновременно генерала и неговата сянка (двойник), а със съпругата му във филма – Сун Ли са партньори и в реалния живот, което явно е спомогнало за перфектно изобразените емоционални пластове, в отношенията между тримата. Не мога да кажа, че останах особено впечатлен от актьорските умения на Джън Раян (царят на Пей), нито че някой от останалия каст блестеше с играта си. Действието се развива в периода на трите царства (220-280 г.) и братята китайци буквално бълват филми за тази част от историята си.

    Човекът, отговарящ за хореографията е замесен също така в направата на Kill Bill и Crouching Tiger, Hidden Dragon, но тези филми явно не вълнуват толкова Кирил и затова удобно ги е пропуснал. P (чиче). В този аспект слабо няма – бойните сцени са добре направени и заснети, някои ще мрънкат, че са прекалено кратки, но за мен и така са чудесни.

    Щастлив съм, че един от любимите ми режисьори успя след поредицата от посредствени, до откровено слаби филми, да се завърне с такава сила. Иновативната визия и маниакалният усет за детайла, изпъкващи от всеки кадър, перфектно съчетани с музиката, правят този филм задължителен за гледане, ако сте фен на седмото изкуство. Не казвам, че е шедьовър, нито е опус магнум (намигване към Влади ;)), но определено се откроява.

    Наистина жалко, че нашите пуснаха „Великата стена“ по кината, а първият наистина силен филм на Имоу от десетилетие надали ще мине по родните екрани, освен ако се излъжат от някой кинофестивал.