Сиро Гера е създател на първия колумбийски филм, номиниран за чуждоезичен Оскар. Става въпрос за чудесния „Прегръдката на змията”, за който сме писали ревю преди две години. В следващия му проект, до колкото разбрахме, ще вземат участие Робърт Патинсън и Марк Райлънс, но на него ще му посветим новина по-нататък. Сега получаваме първи поглед под формата на трейлър към вече завършения „Birds of Passage” (Pájaros de Verano), по който Гера е работил съвместно с Кристина Галего.

Историята се развива през 70’-те години в Колумбия, когато търсенето на марихуана се увеличава рязко и много фермери се захващат с новия бизнес. Неусетно с вливането на пари и власт много от тях се сблъскват с трагичните, напоени в насилие, последици. Вижте първия трейлър:

Много ни допада видяното. Според слуховете „Birds of Passage” е комбинация между ноар, уестърн и гръцка трагедия. Определено успяваме да доловим тези елементи и от самата реклама. Докато гледахме се подсетихме колко рядко успяваме да се доберем до южноамериканско кино, с което да задоволим глада си за богатата култура на континента. Още повече, когато филмът е правен от местен, това добавя изключителна сила на въздействието и специален поглед към детайлите.

За нищо на света няма да пропуснем „Birds of Passage”, който все още няма премиерна дата. Очакваше се да бъде част от списъка за Кан, но явно ще трябва да почакаме повече. Ще ви държим в течение, ако получи прожекция на някой от родните фестивали.

birds-of-a-passage-by-ciro-guerra-and-cristina-gallego-2018_opt2_

Untitled

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. След първият му стъписващ филм – и този трейлър си мисля и се мая – когато има God given talent – кое друго нещо трябва, за да се получат ей такива бисери ?…
    И ми хрумва, че задължително условие е да се стои на един милион километра от всякакъв bullshit (‘булшит’ на български). Трябва да си оборудван вътре в гръдната област с някакъв специален вид ‘булшитометър’, който в секундата в която на хоризонта се появи булшит (който обикновено е съвсем добронамерен, усмихнат и задължително тъп) – се обръщаш и бягаш със 100 километра в час – докато дори и споменът за видяния булшит избледнее напълно….И – за сведение на любопитните тук – бих добавил, че това е процес при който махаш и елиминираш и редуцираш – а не процес при който се чудиш какво да измислиш и натъманиш…