Преди няколко дена отразихме подборка от предпочитаните филми на някои наши любими съвременни режисьори за изминалата 2017 година, а днес решихме да се съсредоточим изцяло върху изборите на канадския вундеркинд Ксавие Долан. Ако сте запознати с творчеството му, може би няма да се изненадате колко е бил възхитен от новия филм на Лука Гуаданино – „Призови ме с твоето име“. Канадецът се отличава с емоционално наситено кино, разказващо и боравещо най-вече с чувства, откъдето пък идва и мнението на мнозина, че освен с чувства Долан борави и с голяма доза претенция. Гуаданино пък специализира в предаването на изцяло непринуден и чист емоционален заряд, който буйства във всеки един от филмите му. Оттук идва и причината младият талант и любимец на Кан да бъде толкова впечатлен от нежния разказ на италианеца.

Почувствах го толкова близък, че, за момент, не можех да помръдна. Дори и да исках да говоря за филма, не можех.

Долан споделя, че е бил смаян от връзката между Елио и Оливър и е успял да види предишните си любовни взаимоотношения в друга светлина.

Това, което Гуаданино направи за мен, е да ме върне в началото на двайсетте ми години. Имах нужда да преосмисля много неща. Вълнуващо е да видиш киномайсторство в най-съвършената му форма – осезателния контраст, който Лука постига, е нещо, към което се стремя в моето творчество.

Не всеки филм, влизащ в списъка на Долан, е артистично вглеждане в себе си обаче. Той е силно впечатлен от полемичния „То“, например. Тук със сигурност може да поспорим, тъй като не останахме особено зарадвани от поредната екранизация по романа на Стивън Кинг. Без повече приказки, вижте и останалите предпочитания на Долан:

“Call Me by Your Name”
“Lady Bird”
“The Shape of Water”
“The Killing of a Sacred Deer”
“Wind River”
“The Post”
“It”
“Three Billboards Outside Ebbing, Missouri”

Очакваме с нетърпение седмия режисьорски проект на Долан, който може да се окаже и най-амбициозният му до момента. „The Death and Life of John F. Donovan” вече е в постпродукция и е вероятно да се включи в тазгодшния фестивал в Кан, откъдето канадецът едва ли ще си тръгне с празни ръце.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6 Comments

  1. ако “The Killing of a Sacred Deer” е сред най-добрите филми за годината – това не говори особено добре… Но ако “It” е в какъвто и да било топ за 2017 – то тя е трагична за киното.

  2. Имах си аз на гей режисьор да не му е любим филм за педали. Айде дайте любимите филми на някои други режисьори, а не само на Долан, Алмодовар, Гюс ван Сант и останалите меки китки, Аре спрете да ни го пробутвате тоя филм