Представете си, че е пролет, че слънчевите лъчи са стоплили земята, че е дошъл април и с него – удобният момент за разходка до Острова. Само там може да се гмурнете в неповторимата атмосфера на отминалите дни, само там може да разберете особения трепет от потракването на мъжките ботуши по чакълената настилка пред входната врата… само там може изцяло да разберете и да се опитате да влезете под кожата на героите от новата телевизионна адаптация на „Имението „Хауърдс Енд”.
Четирите епизода вече бяха излъчени по ВВС, но горките почитатели на британския стил в пресъздаване на истории, които резидират отвъд Океана, ще трябва да почакат до живителните пролетни дни, за да се срещнат с познатите герои на Едуард Морган Форстър. Адаптацията е дело на носителя на „Оскар” Кенет Лонерган („Манчестър край морето”, „Бандите на Ню Йорк”, „You Can Count on Me”), режисурата е поверена на носителката на БАФТА Хети Макдоналд – какво може да се обърка? Вижте до каква степен пълният трейлър на поредицата съвпада с очакванията ви…
Ако не сте след почитателите на костюмни истории от близкото и по-далечно минало, в които мелодрамата (понякога) взима превес поради специфичния сюжет, може да пропуснете и новините с адрес „Имението „Хауърдс Енд”, и самата нова адаптация. Рядко се получава такова перфектно напасване на реализаторски екип зад кадър и перфектен актьорски ансамбъл пред камерата, каквото демонстрира едноименният филм на Мърчант и Айвъри от 1992 година – Американската киноакадемия му присъди три награди Оскар от общо девет номинации, а няколко поколения си спомнят с носталгия режисьорското майсторство в съчетание с актьорско съвършенство.
Ясно е, че за най-новата адаптация на романа не бихме могли да се надяваме на чудо, нито пък очакваме да ни порази с изключителнии постижения. Важно е подобни истории да се разказват отново и отново най-вече заради модерни изразни средства и с цел представяне в достъпно-визуален вид на този тип литература пред (по)младата аудитория (надали днешните тийнейджъри биха седнали да четат сестрите Бронте или Джейн Остин, та камо ли Форстър…). Героите изглеждат приятно (поразява изключителната прилика между Джулия Ормонд и Хейли Атуел, което очевидно е търсен ефект с оглед развитието на сюжетната линия), атмосферата – достоверно, а историята се надяваме да е предадена увлекателно. За всички незапознати с нея предлагаме отново синопсис:
„Имението „Хауърдс Енд” разказва за две независими сестри, с необикновени характери, които търсят любовта и смисъла на живота, докато си проправят път във вечно променящия се свят. Маргарет Шлегел (Хейли Атуел) е интелигентна млада дама с идеалистични възгледи, ухажвана от по-възрастния Хенри Уилкокс (Матю Макфейдън) – консервативен бизнесмен, изградил сам името си, ала съпругата му Рут (Джулия Ормонд) си отива от този свят съвсем неочаквано и той става собственик на имението „Хауърдс Енд”. Междувременно страстната и своенравна по-малка сестра Хелън Шлегел (Филипа Коултард) се занимава със случая на Ленард Баст (Джоузеф Куин) – млад банков чиновник, който изпитва големи трудности в службата си и у дома с партньорката си Джаки (Розалинд Елеазар). След смъртта на родителите на двете сестри, тяхната обична леля Джули (Трейси Улман) се опитва да ги опази, заедно с брат им Тиби (Алекс Лоутър), от превратностите на живота и да ги държи „в правия път”. А това никак не й се отдава, защото сестрите държат на независимостта си и не са свикнали да се съобразяват с предразсъдъци…
Четирите едночасови епизода на „Имението „Хауърдс Енд” („Howard’s End”) ще бъдат програмирани през април в платформата Starz за Съединените Щати; продуценти са Playground, City Entertainment и KippSter Entertainment. Дали и кой ще поеме популяризирането на творбата на ВВС One извън британската и щатската територии – това все още не е известно. Ще се радваме този романтичен поглед към епоха, приключила само преди век, да се завърти и по нашите географски ширини, защото и тук се намират (все още) почитатели на подобни социално-любовни конфликти, които (от време на време) се разнежват и се размечтават за дълги рокли и цилиндри. Да ги видим за няколко часа на екран би било разтоварващо и… носталгично.
