Взимал ли е Станли Кубрик наркотици?

Тъй като наскоро имахме щастието да видим на голям екран шедьовъра на Станли Кубрик „Сиянието“, след което спретнахме дискусия по темата, която можете да видите тук, решихме да се поразровим за отношението на титаничния режисьор към наркотиците.

Смели и провокативни филми като „Портокал с часовников механизъм“ и „2001: Космическа Одисея“ сякаш неизбежно намигват за психиката на човек, който категорично е експеримантирал с всевъзможни опиати. Най-солидният пример, разбира се, е „Star Gate“ епизодът от „Одисеята“, който бил препоръчван на улицата като екстремен LSD trip. Лудостта, пропита в „Сиянието“ също говори за творец, който е преминал отвъд естествените лимити.

Струваше ни се почти невъзможно човешко същество да достигне подобни висоти на художествено внушение без помощта на някакви стимуланти. Така попаднахме на откъс от интервю с Кубрик за списание Playboy, включено в книгата „The Making of Kubrick’s 2001“, публикувана през април 1970 г. Вижте:

Playboy: Взимал ли си някога от така наречените разширяващи съзнанието наркотици?

Кубрик: Не. Вярвам, че наркотиците са по-полезни за публиката, отколкото за артиста. Мисля, че илюзията за единство с Вселената и абсорбирането на значение от всеки обект в околната среда, както и проникващата аура на мир и доволство не са идеалното състояние за един артист. То успокоява креативната натура, която вирее, благодарение на конфликта и сблъсъка на кипящи идеи. Превъзходството на човека на изкуството трябва да бъде в неговата работа, той не трябва да налага каквито и да са изкуствени бариери между себе си и главния мотив на подсъзнанието. Едно от нещата, които ме настроиха срещу LSD е, че всички хора, които познавам и които го ползват, имат особена неспособност да правят разлика между нещата, които са наистина интересни и стимулиращи, и тези, които само изглеждат такива в състоянието на вселенско блаженство, което наркотикът причинява в добрите случаи. Те сякаш губят напълно критичните си способности и се изключват от някои от най-стимулиращите сфери на живота. Може би когато всичко е красиво, нищо не е красиво.