21244609_10214116569697161_631559811_n

Грозната клоунада със зле адаптирани творби на Стивън Кинг най-сетне приключи. За щастие на феновете му, а и в интерес на неангажираните зрители, това се случи именно с произведението, което се явява и крайъгълен камък в жанровата литература.

В своя библейски обем, романът „То“ преплита историята на група от 7 деца, изправени пред прага на зрелостта в малкото градче Дери, щата Мейн, с разказа за същите 7 деца, но 27 години по-късно, когато вече като възрастни се завръщат обратно, за да се борят отново с чудовището, спотаяващо се в канализациите на града от незапомнени времена.

В епоса на Кинг тези два наратива се забъркват неусетно един в друг. В детската история са заложени теми като загубата на невинността, насилието над децата, осъзнаването на мимолетността на човешкия живот. Докато в събитията около възрастните основен лайтмотив са травмите от детството, които в голяма степен диктуват живота на порасналите герои. Като ритъм, първоизточникът на Стивън Кинг се движи в духа на романите на Джон Гришам, Майкъл Крайтън и Том Кланси, но за разлика от изброените майстори на трилъра, „То“ детайлно и прецизно илюстрира живота на всяко от децата. А носталгията, с която Кинг описва премеждията им през 50-те години на XX век, препраща към романтичния сантиментализъм, с който Рей Бредбъри си спомня своите невинни години.

MV5BMTcwNDI0MzEzN15BMl5BanBnXkFtZTgwMjM1NzMzMzI@._V1_SX1777_CR0,0,1777,776_AL_

Кинг споделя, че когато е започвал да пише „То“, е мислел как предходните му книги са му спечелили репутацията на писател на ужаси и затова е разчитал това да бъде последният му „изпит“, в който ще върне всички чудовища, с които е израснал (чудовището на Франкенщайн, граф Дракула, Човека-вълк, Мумията и др.), защото в същността си, образът на Пениуайз е израз на частните и колективните ни страхове. Кинг е мислел за универсалните чудовища, онези, които са били страшни през 50-те, но сценаристите на „То: Част първа“ избират да ситуират историята на децата през 80-е. Тази промяна няма отрицателно влияние върху основната идея, а напротив, приближава я до нас, след като феномени като миналогодишния Netflix хит „Stranger Things” доказаха колко силен интерес има днес към по-семплите, аналогови времена от края на миналия век. В резултат от факта, че цитираните универсални чудовища не са така всеизвестни днес, режисьорът Анди Мушети трансформира „То“ в серия от разнообразни, компютърно генерирани спектакли. И въпреки че неведнъж филмът използва витаещото в атмосферата напрежение, по-често директно проявява ужасите, родени от въображението на Кинг, като например един специфичен кървав фонтан, заснет в традициите на други жанрови шедьоври, каквито са „Сиянието“ на Стенли Кубрик и „Кери“ на Брайън Де Палма.

Преди прожекцията на „То“ реших да анкетирам няколко познати и непознати, задавайки им въпроса: „Какво според теб представлява „То“?“. Оправдавайки очакванията ми, почти всички несигурно отговаряха с думите „Пениуайз, Танцуващият клоун“. Предполагам, че у много зрители това впечатление е било създадено и се е запазило от смущаващото присъствие на Тим Къри в оригиналния минисериал от 90-е, чието „кошмарно“ въздействие никога не изпитах, вероятно защото го гледах по времето, когато вече бях фанатизиран фен на Кинг и на хорър жанра в киното. Затова и никога не съм намирал превъплъщението на Къри за адекватно. От една страна, той краде сцена след сцена моменти, които би трябвало да ни ангажират с всяко от децата, сформиращи така наречения „Клуб на неудачниците“. От друга, Къри е далеч по-забавен, отколкото страшен и самият факт, че през по-голямата част от филма Пениуайз е сведен до земното си, реално присъствие и персонификацията, в която е най-известен, всъщност отнема от просторната митология, която седи зад чудовището.

MV5BMTg1NTU5NTgwOV5BMl5BanBnXkFtZTgwMTQ1NzMzMzI@._V1_SX1500_CR0,0,1500,999_AL_

Адаптацията на аржентинеца Мушети успешно асимилира най-важната тема от едната половина на романа, чийто фокус пада върху носталгията по загубената детска невинност. Спомените от детството имат способността да се разгръщат в съзнанието ни с по-големи пропорции, отколкото действителността предполага и филмът интерпретира това, примесвайки романтична сантименталност в историята на Неудачниците с гротеско многообразие от страхове, които То въплъщава и които допълнително нюансират пищното представление на Бил Скарсгаард като Пениуайз. Последният напомня за добре познати жанрови злодеи като Фреди Крюгер от „Кошмари на Елм Стрийт“, от който филмът очевидно е повлиян и не се свени да го покаже.

Скарсгаард има очарователно, бузесто лице, подчертано от грима и всяка от страните му изглежда като да е с размерите на челото, което, в комбинация с пискливия тон на гласа му придава извънземно, нечовешко усещане за архизлодея. И докато едното око на клоуна гледа към жертвата си, другото винаги е насочено директно към камерата, разрушавайки четвъртата стена в търсене страховете на отделния зрител. Трансформацията на Скарсгаард обаче е още по-заплашителна, защото клоунът непрекъснато създава впечатлението, че си играе с децата, превръщайки внезапните му, безумни изблици на неприязън към тях в калейдоскоп от шокиращи сцени.

То“ започва в дъждовен есенен следобед с историята на невръстните братя Бил и Джордж Денброу. Първият оформя хартиена лодка за по-малкия си брат и го изпраща навън да си играе сам, понеже самият той в момента боледува. С разгръщането на тази продължителна първа сцена, филмът заявява, че ще обърне сериозно внимание на взаимоотношенията между децата, които са ядро на историята. А в кулминацията на тези първи минути, с нападението на Пениуайз над Джорджи, идва и втората заявка, а именно, че ни предстоят 2 часа безскрупулен хорър, който не се свени да покаже в най-суров вид насилието над деца.

MV5BMTUxMjM1MjA1MV5BMl5BanBnXkFtZTgwNzI1NzMzMzI@._V1_SX1500_CR0,0,1500,999_AL_

При заснемането на убийството на Джорджи обаче, Мушети показва деликатния си усет за създаване на настроение, като само за миг смразяващото действие се отразява във фигурата на кротуваща котка, наблюдаваща случващото се от съседска веранда.

Сценарият не прекарва излишно време с който и да било от младите герои поотделно, освен когато трябва да ни запознае отблизо със специфичните страхове на всеки един от тях. Травмите в живота на Неудачниците са ключови за същността на чудовището, както става ясно с напредването на историята. Когато бандата се събира, взаимоотношенията им напомнят на децата от „Извънземното” или групата от „Stranger Things”, всяка от които се бори срещу дълбока правителствена конспирация. Но Неудачниците се изправят срещу нещо, на което никой друг не вярва и в това се заключва лайтмотивът на филма, че прекосявайки прага на зрелостта, травмите от детството се потапят дълбоко в подсъзнанието ни, което ни позволява да ги игнорираме, но не и да ги изличим. За което свидетелства образът на майката на Еди, която проектира собствените си фобии върху своя син, превръщайки го в досаден и отчаян хипохондрик. Осезаемо е и при бащата на Бевърли, чиято деспотична връзка с дъщеря му донякъде свидетелства, че в собствения му живот някога е имало подобно отношение. В книгата това е акцентирано от историята на вече порасналата Бевърли, чийто живот се е превърнал в олицетворение на детските ѝ страхове, но тук само го отчитаме, тъй като този проблем вероятно ще бъде развит в неизбежното продължение.

MV5BMjkxOTk1MTg1N15BMl5BanBnXkFtZTgwNDQ1NzMzMzI@._V1_SX1500_CR0,0,1500,999_AL_

На моменти филмът резонира с други качествени адаптации на Кинг от миналото, особено с „Бъди до мен“ на Роб Рейнър. Технически, в работата на Мушети са отличими препратки и към ранния Спилбърг, с ниските ъгли на камерата, децата на колела и особено цялостното усещане за фантастични чудеса и невероятна опасност. С подобно майсторство, аржентинецът живо ни припомня богатата емоция, която сме изпитвали като деца и поставяйки ни в подобно наивно състояние, сплашването, поне през по-голямата част от филма, работи безупречно.

Трудно ми е да отлича своя любимец от Клуба на неудачниците, макар че очевидният избор е устатият образ на Фин Улфхард от „Stranger Things” – Ричи. Неговите просташки ремарки неотменно попадат на правилното място във всеки диалог, предизвиквайки необуздан смях, но личните ми фаворити от книгата винаги са били Еди и Бен, и бях доволен да открия, че филмът им отдава заслуженото. Сходен е и случаят с Бил и Бевърли, но за сметка на тях, Стан и Майк нямат достатъчно екранно време и драматургично филмът не успява да им даде повече живот, отколкото би могъл да се побере във визитна картичка. Което може да се окаже проблем в продължението, където в първоизточника Майк играе нещо като хроникьор и именно той събира отново вече порасналите деца, 27 години по-късно. Щеше ми се да видя повече от расизма, който е основополагащ за образа на тъмнокожото момче, а и на проклетника Хенри Бауърс. Но предполагам, че R-рейтингът се е изчерпал с целия gore фест около децата и вмъкването на тази нишка е щяло да прелее чашата.

MV5BMjEyNzg5MzUzM15BMl5BanBnXkFtZTgwMDM1NzMzMzI@._V1_SX1777_CR0,0,1777,731_AL_

Въпреки че младият Никълъс Хамилтън адекватно влиза в обувките на Бауърс, злодеят му е само бегло скициран и вместо яростния антисемитизъм, който проявява в книгата, тук е просто садистичен идиот. Заради което в кулминационния си момент историята му е наистина шокираща, но ѝ липсва нужната виталност, за да бъде отражение на нещо по-запомнящо се.

При все тези проблеми, филмът работи най-добре, когато децата са заедно и демонстрират отношенията помежду си. В богатата традиция на coming-of-age поджанра, „То“ първо ни ангажира емоционално с частните им истории и впоследствие страшните моменти работят по-добре, независимо дали клоунът изскача неочаквано отнякъде или времето забавя своя ход, докато музиката напластява клаустрофобия във въздуха, активирайки психологическия ужас от неизвестното. Инвестирайки по-голямата част от времетраенето си в децата, филмът пропуска неприятната възможност да се превърне в поредния Джеймс Уан хорър с неизброими jump scare моменти.

Всъщност на „То“ не му липсват стряскащите клишета, дори напротив, той е изплетен от такива, но когато филмът ни е позволил да се запознаем адекватно с героите, простото сплашване приема едно допълнително измерение, създавайки тревога за безопасността и живота на децата. По този начин „То“ в известна степен ревитализира клишетата. Малко след средата на филма обаче спрях да чувствам напрежение при поредната подготовка на сцената за чудовището и осъзнах, че филмът работи на едно допълнително, мета ниво, в което, сходно на начина, по който непрекъснато изправя децата пред страховете им, стига и до зрителя.

MV5BMjIxMTE0MDkyMF5BMl5BanBnXkFtZTgwNzM1NzMzMzI@._V1_SX1777_CR0,0,1777,699_AL_

В малкото моменти, в които не се изправяме лице в лице с чудовището, в композицията на кадрите умишлено е оставено много празно пространство, а звуковият дизайн лъжливо индикира, че нещо предстои да се случи. Това са моментите, в които въпросното празно пространство се изпълва с частните страхове на всеки един от нас. Неизброимо количество филми на ужасите днес оперират под предикацията, че зрителите очакват да получат прилив на адреналин и използват този похват, но без наистина да ни накарат да се замислим за значението на страха и основният проблем при повечето е тъкмо правилното развитие на главните герои, които обикновено са плоски и нерелевантни. Замисълът на То е да бъде огледало за най-големите ни страхове и Мушети, заедно с екипа от сценаристи, предава това, като ни прави съпричастни със сърцето на действието, а именно децата.

В заключение, Мушети разбира и изследва темите за детската скръб и травма, капсулирайки безсмъртната идея, че злото трябва да се конфронтира посредством сътрудничество и вяра, ако не искаме то да процъфти. Така „То: Част първа“ е една от малкото достойни адаптации по Стивън Кинг и макар да не е съвършена, вероятно ще се нареди някъде след шедьоври на седмото изкуство като „Изкуплението Шоушенк“, „Бъди до мен“, „Сиянието“ и „Кери“.

Similar Posts

Вашият отговор на John Doe Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

42 Comments

  1. Minor spoilers: приличен хорър филм, но средно адекватна адаптация. Визуално и дизайнерски е безукорен, Бил Скарсгард е чудесен Пениуайз, но драматургията ми е лека драма. Твърде диагонално е всичко, адски много неща са спестени, които са важни, митологията е обрана, метафизиката е изцяло аут, а толкова исках да видя интересна кино интерпретация на ритуала Чюд… Подразни ме, че Хенри Бауърс и бандата му са с минимално присъствие, особено към края. Дори клоунът можеше да е по-як, ако имаше повече развитие и действие. Отделно, прекаляването с репетативните jump scare моменти тук-там идваше бая в повече. Като цяло: 7/10, заради чудесния каст, оператор, музика, сценография и локейшън, заради почти нацеления баланс между ужаса и психологията на героите. Радвам се на успеха на филма и чакам с нетърпение продължението.

    PS Жор, браво за текста. Исках и аз толкова да го харесам и ти завиждам, че при теб се е получило.

    1. Честно казано, Узи, ако трябваше да разглеждам филма като адаптация на книгата директно му потъват гемиите в моите очи. Такива клишета и размени могат да се видят и в ТВ екранизацията. „R“ рейтингът можеше да се използва още по-добре и в пъти по-адекватно. Продължавам да твърдя, че Франк Дарабонт е човекът, който би могъл да режисира страхотен филм по То и накрая да няма мрънкащи (какъвто съм аз сега). 😀

    2. Жалко, че братята Дъфър не го адаптираха. Щеше да е чук. За Фуконага пък да не говорим.

  2. На мен не ми хареса, че не наблегнаха на отделните истории на някои от гамените. Патрик Хокстетър е с отвратителна роля в книгата и никаква във филма. Хенри Бауърс, както написа Жор, е само скициран и определено не си личеше, че е инструмент на То, в какъвто в един момент се превръща.. Но пък леговището на То…Леле колко ме изкефи. А и последната битка беше страхотна. Ролята на Бил Скарсгард беше страхотна. Човекът си се справи блестящо. Аз съм 50 на 50 за филма, защото имаше уникални моменти, но и огромна доза глупости и клишета, които нямаха място там. Що се отнася до екранизацията…Ех, ще видим 27 години по-късно какво ще ни подготвят, когато вече носим очила за виртуална реалност и сме част от филмите и действието. (хаха)

    1. Леговището на Пениуайз верно беше мадафака! 🙂

      Топ сцена си остава кървавата баня – all the way.

      Най-малоумен джъмп скеър момент – хенд-джоб кабин лайк гръчмулене от страна на Пениуайз (и то дошъл след почти идеална драматична сцена – събудилия се през нощта Бил, който открива Джорджи и го последва в наводненото мазе) 😀

    2. Ha мен кърватата баня ми хареса повече в старата версия, иначе моята топ сцена е тази с Джорджи и Пениуайз.

    3. И сцената в къщата е добра. И накрая как му заби колеца в главата и той се смее 🙂

  3. „Инвестирайки по-голямата част от времетраенето си в децата, филмът пропуска неприятната възможност да се превърне в поредния Джеймс Уан хорър с неизброими jump scare моменти.“

    По-невярно изречение не бях чел 😀

    Абсолютно обратното на това, което си написал се случва.

    Сега гледам какво е написал Благой в първия коментар – съгласен, с изключение на музиката – като скор ми беше твърде дженерик, относно избор на парчета тук и там – so so 🙂

    Реално погледнато не чаках филма толкова много, но в крайна сметка нещата, които ме подразниха, надделяха над (малкото) яките неща, които има във филма.

    „Stranger Things“ ще си чакаме и ще им се радваме, но за мен „То“ отново остана с mediocre адаптация 🙂 деба недостижимия Кинг (Дарабонд/Райнър) 🙂

    1. Обещах си, че няма да отговарям на коментари, понеже след няма и седмица пак ще трябва да говоря за тоя филм, и подозирам, че ще го намразя, макар в момента да го обичам, ако продължавам да го нищя 🙂 Така че ще си кръстосаме пишките на живо, легендо!

  4. СПОЙЛЕРИ! Доста ми се поприкрива мнението с горните. Разбира се моето мнение за филма се сформира от това, че като тийн бях луд фен на Кинг, а „ТО“ е най-определящата книга за тази ми мания. За мен филмът е ок, но точно това е проблема, че е просто ок. Децата бяха представени фрагментирано и не почувствах, че са част от една банда. Някак не ми работеха като бяха заедно. Освен фокуса върху триъгълника Бен-Били-Бевърли другите бяха като случайно събрани. Гаменчетата пък бяха направо двуизмерни, а Бауърс нелеп. Нямаше никаква добра мотивация за действията си и това е единствения актьор от каста, който не ми допадна. Атмосферата за мен не беше достатъчно страшна, работеха само jump scare безбройните моменти, но някак си не ми беше страшно през другото време. Като се прибрах не помнех половината филм вече и нямах никакво напрежение, което доста други скери филми са оставяли в последствие в мен. Но извън тези проблеми, разбира се чудесен каст на децата(феноменална Бевърли), прекрасен Бил Скарсгаард и доста гадно ‘То“. Музиката, оператора и сценографията са отлични. Дери беше каквото си го представям, нищо, че беше в друга епоха. Финалната битка беше уау, само чаках Еди да пръсне клоуна с инхалатора:) Като цяло филмчето за мен беше забавно и май там му е проблема:) И аз му слагам 7 от 10.

  5. Много добра рецензия! И на мен ми хареса доста, но очаквах да е по-страшен. И все пак е доста мрачен и смел, тинейджърите се държат и говорят като такива, има много силни шеги и е много интересен, напрегнат и развлекателен, свършва неусетно. Напомня много на Stand by me, Super 8 и Stranger Things като персонажи и тон. Лошото е, че много от сцените и развитията в сюжета са предвидими и сме ги виждали и преди. За сметка на това, успява да развълнува и да докосне, че даже и да те стресне 2-3 пъти, добре изигран е, балансът е позитивен, бих му дал 8 от 10. Мисля, че е сред най-добрите адаптации на Стивън Кинг.

    1. И аз сякаш клоня към 8/10, но по „кефобалната“ скала ще го гледам още бая пъти със сигурност 🙂

    2. Оф… като чета кефобална в контекста на филма и „още бая пъти със сигурност“ и се натъжавам 😀

      Мислех, че ще съм единствен от компанията с непопулярно негативно мнение, но Касаба направо отнесе 😀

      При мен по-скоро 6/10, като това е топс и макс. Няма как да е кефобална 🙁 не изпитах кеф, като напуснах салона, беше ме яд.

  6. ето ви едно мнение на човек, който не си пада особено по стивън кинг.

    ТО е един от най-тъпите филми, които гледах тази година. смях се през половината нещо, не се страхувах нито веднъж и като цяло след това трябваше да се напия, за да ми мине чувството на безогледна апатия.

    ето няколко точки от неодобрението ми, които обещах да споделя:

    – не ми хареса как беше изградена връзката между хлапетата. точно като сбор от клипчета беше. срещат клоуна, говорят си на пейка, родителят (карикатурно) ги тормози. липсваше ми спойката между сцените. кастът е супер иначе, мацката е невероятна, просто не усетих естествено изградени отношенията им.

    – визуално на няколко места ми вадеше очите осветлението и ефектите. цели улички все едно бяха CGI, негрото като видя ръцете иззад вратата примерно все едно е снимана напълно в студийна среда. за първи път се изсмях, когато ТО откъсна ръката на джорджи и заплиска една CGI кръв.

    – изкефиха ме само два момента – когато прожекторът взе да цъка сам диапозитивите, до момента, когато се появи 3D версията на ТО де, тогава пак се изсмях невъздържано, както и накрая в леговището, когато децата се рееха. там ми напомни на True Detective малко.

    – не ме беше шубе от клоуна изобщо. евтините джъмпскерове, съпровождани с УАХ! не помагаха. имаше сцени с по ТРИ джъмпскера ебаси! ТРИ!!

    – също не ми е съвсем ясно как ги наранява ТО. в смисъл, това, че се храни от страховете е яко, но към края имаше съвсем физическа заплаха за тях, пък и нали откъсна ръката на джорджи. много безотговорно се държеше на места. не разбрах и какво стана с хлапетата, дето се рееха. нали тръгнаха да слизат, пък не ги показаха после. може и да не съм внимава, щото до тоя момент вече почти бях заспал от скука.

    – музиката е приятна, но не ми хареса миксингът и на места като се усилваше ме вадеше.

    – абе, опитвам се да похваля нещо, ама наистина почти нищо не ми хареса в тоя филм. давам му 4/10 и го класирам сред големите ми разочарования тази година. някъде малко под Wonder Woman (изплезен език за Благой!). иначе очаквах да ми хареса като за седмичка поне.

    пак уточнявам, че не давам флаинг фак за кинг и книгата му, така че си мисля, че на вас някакви странични неща от нея ви помагат да си осмислите това посредствено корпоративно произведение на изкуственото.

    мир!

    1. Най-добрият jump scare, евър 🙂 Ама Линч си е собствена вселена и всеки път, когато го поставям като критерий, всички останали ми се струват нищожни. Също така „Мълхоланд драйв“ като филм няма почти нищо общо с „То“. Иначе аз настръхвам всеки път, когато си пусна ей това:
      https://www.youtube.com/watch?v=MFtv12V8ihg

  7. И аз му давам висока оценка. Може би малко са прекалили с комедийните елементи и развалят страшния тон на моменти.Едно-две преигравания. За тази година най-ми хареса от тези, които съм гледал , сигурно щото съм фен. Но има и други филми, където все още не съм гледал като Анабел 2 🙂 Но ако ги сравня с онзи от 90-те , доколкото си спомням беше по психо, а този малко по-брутален 🙂

  8. „Възлагах надежди, но не очаквах да бъде толкова добър. Филмът едновременно е толкова различен, но и такъв, с който публиката ще се почувства свързана. Тя ще хареса персонажите. За мен те са най-важни. Ако харесваш героите, ако те е грижа за тях, то страхът ще проработи. Сигурен съм, че феновете ми истински ще се насладят на филма“.
    Стивън Кинг

  9. This kid is going places. Говоря за Бил. И грима свърши страхотна работа. Като цяло бих казал, че е добър. Не съм чел книгата да си призная. Но детството ми беше белязано от стария филм. Може да съм бил някъде на 7-8 като го гледах за първи път и наистина осрах пейзажа тогава. Ако трябва да го сравня със стария има какво да се желае, но похвати, киното като цяло се е променило от тогава и има доста плюсове. Хареса ми и на няколко пъти ме изплаши и то психарската физиономия на малкия Скарсгард. Да се надяваме да видим продължението до 2-3 години макс, че ми е интересно там какво ще скалъпят. Може и да се навия да прочета книгата, след като ви прочетох коментарите, да видя аджеба за що иде реч…

  10. Вие го изядохте тука тоя филм бе – 8/10, 6/10, 4/10 („и това е топа, от мене си давам малко“). Като се има предвид че последноите 15 години са правени една камара адаптации по Стивън Кинг и всичките са коя-от-коя по-големи бози, „То“ е идеален!! Добре де, не баш идеален, не ме изкефи факта, че накрая се биха като на меле в голямото междучасие – 7 хиени срещу едно по-яко хлапе. Обаче другото си е чук! Атмосферата е много добра, каста на децата и на Пениуайз, историята се придържа максимално към книгата. Не било страшно… еми момчета, на над 30 години сте всички, какво очаквате, да се насерете в киносалона ли??? 🙂 Мен на няколко момента ме полазиха тръпки, това стига! Не очаквам да направят филм, след който да спя на светната лампа. Аз ще се „изхвърля“ с 9/10.
    А като знам, че за фъшкия като „Wonder Woman“, където имаше само комиксови клишета, малоумен хумор и екшън отгоре додолу, направихте цяло предаване в Кънтс-рубриката и ми става лошо!!! Като си пуснах предаването и си мислех, че един час ще се смеете и ще псувате филма, мислех че е иронично нещо…. честно! Къде е „То“, къде е „Жената чудо“… от канала до небето е разликата! 😀 If you know what I mean…

    1. И ,,Жената Чудо“ си беше добър филм . Но няма как да се хареса на всички. Аз не бях запознат с историята, когато го гледах. С ,,То“ бях запознат и пак ми хареса. Даже на 2-3 момента ме изкефи 🙂

    2. @Ботев,

      Много меродавно мнениe, браво от мен 🙂 Уондър Уоман мен си ме накефи, не говоря за това. Но си напълно прав за очакванията за сериозен уплах и духа на То. Филмът е чудесен и е превъзходна екранизация по Кинг. Развитието на героите е почти комична критика за мен, филмът е два часа, Кинг е (както съм казвал тук) известен с литературната си диария. Човекът може да напише 4000 страници книга, стига сега нитпикинг. Еми ок, не са развили всички участници страхотно. Ако във втората част не дадат как Бен отслабва с бягане да го отпишем съвсем ли. Глупости са това.

  11. Положителна оценка от мен. През първата половина имах силното усещане, че полицейска кола ще спре до момчетата и отвътре ще се покаже Robert Patrick със снимката на John Connor 😀

  12. На тв филма от 90-те години , първата част май ми хареса повече от втората. Тук очаквам да е обратното 🙂

  13. Не ми допадна. Съгласен съм с Елфа и Узумаки, че jump scare моментите са в повече, съгласен съм и с повечето от критиките на Касабов. Хареса ми откриващата сцена и тук таме някой операторски решения. Имаше някой сцени почти прекопирани от стария филм. Като цяло твърде стандартен и обикновен. 5/10

  14. Е очаквах малко повече ,но филма си го биваше само единствено лошо впечатление ми направи грубият език на децата. Нито в книгата , нито в филма от 90те имаше толкова много псувни, но това е друга тема.

  15. Имаше тук таме добри сцени , но най- много ми хареса когато братът на Джорджи го застреля.

  16. Сигурно в продължението Ейми Адамс ще момичето. Невероятна прилика имат двете.

    1. Аз пък залагам на Джесика Частейн, а и режисьора вече е работил с нея в “Mama“.

    2. За Частейн се говори още отпреди премиерата на първия филм. Няма да е изненада, ако изберат нея, което ще е окей… всичко ще е окей, само не лелката Ейми Aдамс.

  17. не гледам много хоръри, но този адски ми хареса. Силно ми напомни на Лабиринта на Фавна като кино изживяване. Цялата история с децата, комедийния елемент и coming of age частта си бяха идеални. Забелязвам , че повечето разочаровани са хардкор феновете на хорър жанра. Аз лично трудно бих нарекъл този филм хорър, по-скоро ми идва като приключенска приказка , за това ми напомни и за Фавна. Ако очакваш истински хорър е нормално да си разочарован
    9/10

  18. Въпреки плювните на повечето посерковци-разбирачи тук, филма страшно много ме изненада и изкефи. Перфектна атмосфера и музика, а за клоуна просто – МИРНО! -уникално изпълнение на Bill Skarsgård, който според мен надминава прехваления Хийдж Ледър в ролята на Жокера. Но толкова много прилика в образа. Bill Skarsgård го надминава в пъти.
    Chung-hoon Chung ме изпълни от визия и нестандартни светлини и ъгли на всяка една сцена, дори и ежедневните.Но най-голямата изненада бе за мен режисьора Andy Muschietti, който доста добре е усвоил Делторовитете похвати /ако не и самия той да е бил зад гърбът му в този труден проект/ и визия. Толкова добре и точно уловени моменти, че скоро ще станат класика и то с лекота. Просто уникален усет и баланс във всеки един кадър. Единствената забележка имам към диалозите на накои персонажи, но идеален филм няма. Реално за мен Bill Skarsgård е големия в този филм.
    п.п. Абе къде сте се „учили“ да гледате кино бе?

  19. Доста посредствен филм като сценарии особено толкова не помислени детайли и дупки че като го гледах не разбрах кое му е толкова вълнуващото и дълго очакваното.Първо 7 деца го побеждават това е горе долу добре като големи се насират клоуна е най-голямото зло никой не може да го унищожи а се оказва най-обикновен богърт от роман за Хари Потър. С 10 думи че е слаб нещастен и така на татък бива унищожен.Не само това на всичкото от горе той си има и любимец които убива за него нищо че е свръх естествен и е въплащение на най-голямото зло.Филмът е боза от класа.Бих го сравнил с Жокера надути филми без нищо в тях.

  20. Аз пък имам участие в филма и винаги ще ме е яд че не си взех лодката мамка му.