Според „Агенция Франс Прес“ над 7,000 филми, смятани за изгубени или унижощени от талибаните след окупацията над Афганистан (1996-2001г), ще бъдат рестраврирани и дигитализирани, благодарение на „Афганистанстака филмова организация“ и жителите на държавата.
След завземането на Афганистан от талибаните през 1996 г. и идването на новите закони, базирани на Шериата, голяма част от изкуството било забранено. След унищожаването на многовековните статуи и храмове в региона, талибаните, водени от изкривеното си разбиране на Корана, започват масово горене на картини и книги, публични екзекуции на телевизионни водещи и актьори, забрана на музиката в цялата страна и унищожаване на хиляди филмови ленти.
По време на този ужасяващ период, част от населението на Афганистан укрива хиляди картини, плочи, книги и филмови ленти, представящи историята и културата на страната. След падането на режима през 2001 г., ЮНЕСКО и новопоставеното правителство на държавата започват масово възстановяване на афганистанската култура, реставрирайки паметници и храмове, публикувайки забранените книги и музика и възстановявайки филмите и телевизионните програми в страната.
Един от хората, скрили стотици филмови ленти от настъпващите талибани, е Хабибулах Али, бивш работник в „Afghan Film“. Али обяснява пред „Франс Прес“ :
Не смятахме, че ще се приберем у дома живи в онзи ден, ако бяха разбрали за скритите ленти щяха да ни убият. Беше ни обезел страх, но благодарение на Аллах успяхме да спасим филмите и нашата култура.
Али и колегите му спасяват стотици ленти, представящи живота и културата в Афганистан преди войната. След падането на режима, много жители на държавата предават скритите от тях филми на правителсвото.
Според текущия директор на „Афганистанската филмова организациа“, Мохамед Ибрахим Арифи, много от лентите били заровени под земята във варели, като голяма част от тях били укривани в стаи, блокирани от фалшиви стени и покриви. Арифи смята , че до момента имат над 30,000 часа от 16мм филм и над 8,000 часа от 35мм ленти, но процесът по дигитализация е сложен и бавен и ще отнеме поне две години, докато всички филми бъдат достъпни.
Продукциите от 70-те и 80-те години в страната били изключително популярни в региона заради реалистичната представа на всекидневния живот в Афганистан.Филмите били виждани като прогресивни на континента, благодарение на включването на жени в главните роли и сериозните теми, засегнати в историите. Липсата на обучение и образование в тази сфера и множеството конфликти в региона обаче тласкат бъдещите режисьори към близките страни или Съветския съюз.
През 2003 г. Афганистан изпъква пред света с филма „Осама“, историята на младо момиче, укриващо се като момче при талибаните, за да спаси семейството си. Филмът предизвиква фурор на тогавашните награди в Кан, получавайки 3 награди и още 11 от различни филмови фестивали през годината. Оттогава афганистанското кино не е достигнало западната публика по същия начин.
Конфликтите в региона, 10-годишното присъствие на военните сили на „ООН“ и завръщането на терористични организации в страната, пречи на жителите и държавата да поемат по един стабилен път. Проекти като този на „Афганистанската филмова асоциация“ помага за лекуването на една разединена страна, показвайки един спокоен и щастлив период в историята на Афганистан и вдъхновявайки новото поколение към търсене на по-светло бъдеще.
