Забавихме се с ревюто на „Спайдър-мен: Завръщане у дома“, защото колегата, който трябваше да го напише, отиде на листовки. Надяваме се да кара малко по-добре от Питър Паркър в новата версия на режисьора Джон Уотс („Cop Car”). Много накратко, ако ви мързи да четете, сигурно вече ви е писнало от рибуути на историята, но този път нещата са се подредили и няма да сбъркате, ако отскочите до киното.

Спайдър-мен е първият и единствен герой на Marvel, който харесвах като дете. Преди около 15 години по телевизията вървеше чудесна анимация, в която често се появяваха персонажи от други комикси – като Капитан Америка, Хълк, Върколака. Обикновено Спайдър-мен не спасяваше света, а се провисваше с паяжината си, за да спре някой обирджия или дребен търговец на оръжие, нещата ескалираха, но рядко  придобиваха безумни размери. Това е нещо, което ми липсваше във филмите за Отмъстителите, това дребно, съседско ниво на героизъм.

Харесвам първите два филма на Сам Рейми с Тоби Магуайър, като дори мисля, че вторият е може би най-добрият филм по Marvel-ски герой до момента. Със сигурност най-добрият за Спайди (вижте този страхотен анализ). В тях беше запазен духът на персонажа, имаше добре структуриран екшън и забавни шеги, страхотен актьорски състав (припомнете си ги тук) и добра мотивация на злодеите. За разлика от третата част, която беше огромно разочарование. След това се появи „Невероятният Спайдър-мен“, който беше безличен и имаше твърде готин Питър Паркър (ревюта от главния редактор за двете части можете да прочетете тук и тук). И все пак, филмите бяха правени за нашето поколение. Нещо, което не мога да кажа за „Спайдър-мен: Завръщане у дома“.

Анимационният сериал, по който бях луднал, е този от 1994 г.
Анимационният сериал, по който бях луднал, е този от 1994 г.

Мислех, че това ще бъде проблем. Не съм чел комиксите, но в съзнанието ми имаше ясно изграден образ, рамка, която вярвах, че трябва да бъде спазена, за да бъда доволен. Защото от трейлърите нищо не подсказваше, че Том Холанд може да ме убеди, че е Спайдер-мен, който бих харесал. Всичко изглеждаше твърде далечно от мен, почувствах се остарял. Но нека забавим малко темпото, като ви припомня каква е историята този път.

Младият Питър Паркър/Спайдър-мен (Том Холанд), който направи впечатляващ дебют в „Първият отмъстител: Войната на героите”, се опитва да свикне с новата си самоличност на „web-slinging” герой в „Спайдър-мен: Завръщане у дома”. Развълнуван от преживяването си с Отмъстителите и под зоркия поглед на Тони Старк (Робърт Дауни Джуниър), Питър се завръща у дома при леля Мей (Мариса Томей). Той се опитва да влезе в релсите на нормалното си ежедневие, разсейван от желанието да докаже себе си като нещо повече от „your friendly neighborhood” Спайдър-мен. Но когато на сцената се появява новият злодей Лешояда (Майкъл Кийтън), всичко, което Питър смята за важно, ще бъде застрашено.

Едно от най-добрите неща във филма е, че не е origin story, тук няма да видите епизода с радиоактивния паяк, смъртта на чичо Бен и червенокосата Мери Джейн. Разбира се, за някои това може да е turn off, тъй като са приели тези елементи като запазена черта от традиционния, да речем, филм за Спайдер-мен. За мен обаче беше свежа и необходима промяна в стратегията. И тук не става въпрос за някакъв напълно осъзнат герой, който опознаваме по средата на житейския му път. Действието се развива скоро след инцидента, просто пропускаме досадните подробности. Питър Паркър е хлапе, което няма представа как да бъде героят, когото всички искаме да видим. И именно в това е купонът!

Какво повече му трябва на едно хлапе, освен малко наука и добра музика?
Какво повече му трябва на едно хлапе, освен малко наука и добра музика?

Спайдър-мен: Завръщане у дома” е повече тийн филм за проблемите в училище, ще покани ли героят момичето на бала и злополучната среща с баща й, отколкото филм за супергерой. И това е страхотно! От години не е имало толкова забавна и същевременно обрана и здраво стъпила на земята история по комикс. Това е филм за порастването, който носи силно indie усещане, доближава се повече до „Почивният ден на Ферис Бюлър“ (дори включва препратка към него), отколкото до последните Marvel продукции.

Питър Паркър (за разлика от този на Андрю Гарфийлд) е достатъчно задръстен, за да му повярвате. Не е чак толкова жалък, колкото Тоби Магуайър, но определено става ясно, че се намира на долните нива на училищната йерархия. Хареса ми, че не се впряга чак толкова с ниското си положение (пък и момчето, което му се подиграва е смехотворен задник), когато най-добрият му приятен (fat asian kid) му говори пред красивите мажоретки за сглобяване на макет от Lego на Звездата на смъртта, Паркър се оглежда смутено, но не скрива ентусиазма си.

Всъщност Питър Паркър тук е повече като проекция на всички малки фенове, които отраснаха покрай филмите на Отмъстителите. Тийнейджъри, които се вълнуват от драмата между Тони Старк и Капитан Америка и които биха усетили близък някой като Паркър. Мисля, че филмът ще проработи чудесно в тази възрастова група и силно се надявам да вдъхнови същата страст към героя, която направи за мен анимационния сериал. Към плюсовете на това, че не се занимаваме с радиоактивния паяк, бих добавил и това, че липсва драмата със загубата на родителите, която със сигурност ще предостави материал за бъдещото развитие на героя. Би било чудесно, ако този Спайди стане по-мрачен в следващите филми, но за момента е чудесно, че не са включили абсолютно всичко, което очакваме от един филм за Спайдър-мен.

Фенбой!
Фенбой!

Основната нишка и весела динамика, която се усещаше и от трейлърите, е връзката между Тони Старк и Паркър. Това е покровителска, почти бащинска връзка на един опитен герой към обещаващия ученик. Разбира се, примесена с доволна доза цинизъм и подигравки, за да не стане противно сантиментална. Тук идва моментът, който би подразнил някои фенове – защо любимият ни герой е толкова зависим от Старк? Сигурен съм, че има комикси, в които е изложено подобно взаимодействие, но свеждането на героя до обикновен фенбой наистина можеше да е прекалено. В случая според мен работи добре и е чудесен механизъм за представянето на Спайди във вселената (още повече благодарение на една от финалните сцени).

Връзката с Тони Старк работи и на още едно ниво, което я оправдава още по-силно за мен, и това са драматургичната и тематична мрежа на историята. Джон Уотс и шестте сценаристи, които като по чудо този път са се сработили добре (филмът все едно е писан от един човек), много умело оплитат взаимодействието между основните герои. Питър е без родители, Тони има проблеми със своя баща, а Лешояда… тук ще се въздържа да продължавам, за да не разваля филма за някого, но да речем, че филмът се върти около ролята на бащата.

Другото голямо въведение, което отново е свързано със Старк, е любопитният костюм, който също изглеждаше доста скандален от рекламните материали и появата на Спайди в „Първият отмъстител: Войната на героите”. Това е напълно механизиран и оборудван с батерии за мрежа костюм и дори операционна система, с която Паркър общува. Като фен на старите филми трябва да призная, че бих предпочел по-класическия подход, в който няма нужда от излишни джаджи, но във филма едни от най-веселите сцени бяха свързани именно с технологичните аксесоари, така че може би трябва да приемем, че, както е казал последният нобелов лауреат The Times They Are a-Changin‘ (изпяхте си го, нали?). Пък и винаги съм искал да видя какво става, когато Спайди попадне сред по-открити пространства и ниски сгради. Не се ли забива в земята? Ами, да, забива се…

Лешояда се появява преди 54 години и се води вторият злодей от комиксите за Спайди.
Лешояда се появява преди 54 години и се води вторият злодей от комиксите за Спайди.

Тъй като споменах вече Лешояда, редно е да отделя място на злодея, който (доколкото си спомням) никога не е бил един от най-вълнуващите baddies от света на Спайдер-мен, нищо че е един от най-старите. Въпреки това Майкъл Кийтън няма от какво да се срамува, че след „Бърдмен“ се завръща към комиксовото кино. Героят му е силно изграден и мотивиран, с чудесна визия на костюма и заплашителен звук, когато се появява. На всичкото отгоре има една от най-добрите и изпълнени с напрежение сцени от цялата вселена на Marvel – тази в колата, малко преди кулминацията. Абсолютно и неподправено кино.

Изключително многообразен актьорски състав с разнолики (и кхм, разноцветни) актьори. Не ме дразнеше съобразяването с настояванията в киното да има представители на всяка раса. Училището изглеждаше автентично и съвременно, като единствено момичето, към което Паркър имаше любовен интерес в началото, ме накара да си кажa: „Е, не, тази ли точно?“, но постепенно успя да ме спечели. За сметка на това Мишел (Зендая) беше изключителна (не само заради книгите, които четеше) и нямам търпение да я видя в следващата част! Малък проблем за мен беше твърде сексуално заредената Леля Мей (Мариса Томей), която в няколко сцени преиграваше, но няма да е честно да се заяждам за такива неща.

Самият Том Холанд е отличен Спайдър-мен (и Питър Паркър). Акробатичните му умения са чудесен бонус за ролята (повече вижте тук) и помагат на екшън сцените да изглеждат една идея по-реалистични. Всъщност има страхотна хореография и яснота на всичко, което се случва, когато нещата достигнат кулминация. Оцених интелигентното изграждане на напрежение и чувството за страх от високо, което създаде невероятна емоция в последната екшън сцена със самолета.

Това ревю стана твърде дълго, но темата е лепкава като паяжина. Трябва да кажа, че има две сцени след надписите, като втората е наистина нещо невиждано, което не трябва да пропускате. Наистина, обещавам ви, заслужава си (с леко фалшив глас)! Замислих се колко добре би паснал този Спайдър-мен в един общ филм с Дедпул, с който са доста сходни, но и в този случай ужасно различни (най-малкото заради възрастта). Стискам палци да се получи нещо подобно.

В много аспекти „Спайдър-мен: Завръщане у дома” е близък с първия филм на Сам Рейми, но Джон Уотс успява да извлече нещата, които тогава работеха, особено що се отнася до злодея, и да създаде собствена визия за героя, която наистина да бъде много различна от всичко, което сме виждали до момента. Признавам, че не съм в целевата група на продуцентите, това не е филм, правен за мен, но въпреки това се забавлявах, смях се и усетих част от съседското чувство, което ми липсваше от предишните екранизации. Наистина, като приятелско завръщане у дома.

Similar Posts

Вашият отговор на касабов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

16 Comments

  1. Доволен съм от филма, даже се изненадах. Марвел са си взели поука. Добро закъсняло ревю!
    (Има дори DoomFIST джаджа/препратка за overwatch феновете 😀 )

  2. Очаквах да ми допадне, но не и да ми хареса толкова много. Вече не съм сигурен кой е най-добрият Спайди филм – този или „Спайдър-мен 2“ на Сам Рейми. Сърцат, свеж, пуберски неловък, отлично хореографиран и изигран, почти не му намирам кусури, а и това е един от малкото MCU проекти, който има собствен глас и сюжет, подобно на „Пазителите“ – усещаш различен тип режисура и тон и макар да е част от нещо по-голямо, стои самостоятелно и със собствен фейс в целия комиксов пъзел. Освен това „Спайдър-мен: Завръщане у дома“ е първата екранна версия на персонажа, при която имаме еднакво як Спайдър-мен и Питър Паркър, както и първата, която – точно като в ранните комикси – е по-скоро coming-of-age story, отколкото нещо друго. Чистосъвестно му давам 8/10.

  3. Утре ще се гледа :D. Хайпът е на много голямо ниво, но е разбираемо, поне за мен, защото това е не само my all time favorite Marvel character, но и получава страхотни отзиви, и от зрителите, и от критиката. Холанд ме спечели още в Civil War. Просто харизма, чар, талант и дух. Личи си, че, както той сам спомена, е голям фен на Спайди още от дете, а също, че това е ролята му мечта. Разбира се, няма да е нещо groundbreaking, но всички ингредиенти за як Спайди филм са налице, което е просто супер. Can’t wait..

  4. Най-добрият филм за паяка от Спайдър-Мен 2 (на Сам Рейми) досега! Даже като излязох от киното се чудех дали не е по-добър от него, но след дълъг размисъл реших за себе си, че определено СМ2 превъзхожда, макар и с много малко.

    Притеснявах се дали Сони няма да се изцепят за пореден път, но след добрите ревюта се обнадеждих и след като изгледах филма разбрах защо така го хвалят. Наистина отдавна не съм виждал филм за паяка направен с толкова много сърце и хумор, а Спайди е любимия ми герой. Беше страхотно да го видим в различни ситуации, които Рейми и Уеб не дръзнаха да пипнат (например какво става ако си в събърбите и няма високи сгради, по които да се катери) , което направи сцените още по-реалистични и комични. За 2 часа и 15 минути всеки герой бе изграден пълнокръвно и най-важното – успяха да ме убедят, че са тийнейджъри, държейки се като такива. Адмирации и за Майкъл Кийтън, който за пореден път изигра птица, но тук той направи нещо повече – Лешояда бе представен като триизмерен злодей с лична агенда, от който можеш да се страхуваш, но същевременно с това и да симпатизираш. Което е и един от най-големите проблеми на Марвъл – слабите злодеи. Тук такъв проблем нямаше. Ако Кийтън бе типичния зъл бизнесмен, жадуващ за пари и власт целия филм щеше да пропадне. Но вместо това благодарение на страхотния сценарий и игра героят му се превърна в едно от най-добрите неща във филма.

    За хората, които се притесняваха, че Тони Старк ще е прекалено много във филма – дишайте. Екранното му е време е точно колкото трябва и „бащината“ му връзка с Питър придава още по-задълбочен поглед над героите и мотивациите им, а и хумор естествено. Връзките с Отмъстителите бяха на мястото си и придаваха усещане за част от по-голяма вселена, без да те изважда от пътеката, която филма следва. По-скоро бяха като бързопреминаващи обекти, на които се радваш и след това веднага се връщаш обратно с основните герои.

    Всеки филм на Спайди има поне една градниозна екщън сцена – тук се бяха постарали на няколко пъти. Сцената с кораба, както и финалния бой с Лешояда са страхотни, но за мен лично, черешката на тортата е малко преди крайния двубой, но не искам да навлизам в спойлери.

    Ако имам някакви забележки към филма, то те са свързани с решенията да променят някои от героите от комиксите до неузнаваемост. Нямам нищо против да променят етноса им, но актьорите, които играят Флаш, Нед и Лиз просто нямаха абсолютно никаква допирна точка с персонажите в книгите и това ме подразни като фен, но иначе като актьорска игра се справиха страхотно. Другия минус е, че механичния костюм на Спайди е интересен и забавен на моменти, но понякога идва в повече. Дано в следващите филми той го захвърли и започне да си го прави сам както е по принцип. Същото се отнася и за липсата на spider sense-a. Шокър е един от любимите ми злодеи и страшно ме ядосаха, че го подцениха и липсата му на адекватен костюм, наподобяващ този от комиксите беше голям минус за мен лично.

    Нямам търпение да видя накъде ще продължат с героя в Infinity War. Благодарение на Марвъл, Сони успяха да изплуват от лайната, в които се бяха забили и сътвориха един от най-добрите филми по комикс, правен някога.

    Оценка: 9/10

    1. Ако не беше това обединение на Сони с Марвъл ,щеше да си е като ,,The Amazing Spider-Man“ , само че 3 🙂

  5. Много поздрави на всички, които прецениха по трейлъра, че филмът не става.

  6. UZUMAKI, respect и за теб, че не си забравил за СМ2 и колко дяволски добър филм е. Повечето хора излизайки от Homecoming са замаяни от новото и изцяло са забравили старото. Истината е, че това, което Рейми постигна в двойката, едва ли ще бъде надминато някога, но не боли да се опитва и кой знае – някой ден може да видим шедьовър 😉

    Респект и за Касабов, че вметна в ревюто анимационния сериал. ТОВА! ТОЗИ СЕРИАЛ трябва да служи като blueprint, по който да се правят филмите за Спайди. И до ден днешен не мога да повярвам, че го спряха, но ако глупаците от Сони го изгледат и следват плътно героите и развитието им няма да сгрешат никога.

  7. Има шанс да спретнем едни кънтове по темата и ако всичко мине по план, може другата седмица да ги реализираме 🙂

  8. Истинско удоволствие беше в киното. Особено за феновете, които са гледали анимацията и в зората на Бтв по рубриката Fox Kids . Ккато и очаквах при всеки симпатизант на Спайди след този филм, възниква въпросът дали 2-та част на Сам Рейми е по-добра от тази. Според мен, тука имаме по-добър и по-реален изграден образ. Все пак и около двата филма има и не-малък диапазон от време. Много се радвам, че сценаристите само подхвърлиха смъртта на чичо Бен точно в едно изречение. Том Холанд е точно такъв, какъвто е и героя в комиксите и старата анимация. Реално тинейджърски проблеми, проблеми в училище, проблеми с бащата момичето, докато той не се оказа………. Тогава , вече си беше повече от проблем 🙂 Много силен момент във филма. Реално самият филм е една идея по тийн насочен, без да натяква задълбочени морални дилеми и перипети, които постоянно да ни блъскат в главата. Това, не означава, че не присъстват. Абсолютно, както винаги във вселената на Спайди, той каквото и да прави, винаги е раздвоен между приятелите си и това да бъде супер герой, отново загуби момичето, просто липсваше тази крещяща сантименталност от предните части. Самият лешояд, като злодей не е противникът мечта за зрителите, но Майкъл Кийтън е напълно достатъчен да го превърне в пълен, реален и достоверен образ. Самото заиграване с доста от сцените с феновете също е на ниво.
    Още от интрото на Марвел с песничката на Спайдърмен, леко „одъртелите“ фенове изпадаме в психоделичен колапс причинен от възбуда 🙂
    Самото поднасяне на историята, как Спайди снима и представя участието от Civil War , химията между него и Тони Старк, дори между него и Хепи Хоган, всичко работи на макс. Само във финалната сцена на самолета, беше малко трудна за визуализиране самият сблъсък……Може би някои от героите като Флаш и дори самият Лешояд, са доста променени от това, което присъства в комиксите, но всички седят на мястото си във филма и може би било проблем за хардкор феновете.
    Ще са неизбежни сравненията със Спайдър Мен 2. Просто тука много по-естествено се е получил реалния образ на такъв, какъвто трябва да е самият герой. Том Холанд е безкрайно симпатичен и свеж. Нито е някакъв безкрайно стеснителен и ограничен нърд и все пак си остава един неуверен и абсолютно ентусиазиран хлапак. Въпреки скептицизма, който ме беше обзел след CIvil War , останах много доволен от това, което изгледах в киното, дано продължат в същия дух с най-симпатичния герой от вселената на Марвел 🙂

  9. Интересно ми е защо толкова слабо се представи у нас. :/ Това е единственият герой на Marvel, който е добре познат.

    1. Бъркаш се с добре познатият спиндерман, който, обаче, не е точно герой на марвел…

    2. други лета сякаш бяха по-раздвижени. :/ скоро някой ми каза, че този месец бил слаб. което не го разбирам, предвид, че има чуден Спайди, страхотни Маймуни и другата седмица Нолан и Валериан, които макар и никой от нас да не чака с ентусиазъм, със сигурност ще са над средното ниво.

  10. Сори момчета, може би не съм достатъчно фен на Марвел и на франчайзите им, които имам чувството, че през последните две години, упеторявайки ги като като бройка, то качеството им (с изключение на визуалните ефекти) спада толкова драстично, че на петнадесетата минута се чудех какво по дяволите, правя в салона. Тотално слабо изпълнение по всички параграфи, най-вече сценарий. Все едно правен от връстници за връстници – максимум 16 годишни и то тотални нърдове …Няма нищо, което да грабне или впечатли… Интересна ми беше обаче Вашата гледна точка. Явно, че комиксовите истории са Ви дълбоко под кожата, но да дадете положително ревю на този филм … изненадан съм… За тази продукция смело мога да заявя – пари на вятъра – и дори не ме интересува какъв му е бюджета и боксофиса…