Актрисата Лейк Бел прави своя сценарно-режисьорски дебют „In a World…”, с който през 2013 печели наградата за сценарий в Сънданс, а филмът е номиниран и за голямата награда на журито. Той се представя доста добре на различни филмови форуми по света и доказва, че има жени, които могат да „списват” и режисират комедии, макар и не със същия успех, на който е свикнал Уди Алън. В самото начало на септември предстои премиерата на втория режисьорски опит на актрисата, която отново е сценарист и участва във филма с предизвикателното заглавие „I Do…Until I Don’t”.
Който е гледал дебютния филм на Бел, вероятно ще прояви интерес и към тази мозайкова история, преплела животите на реални хора с цел да се докаже тезата на една кинаджийка, че бракът всъщност не може да продължи вечно, защото е обречен (изначално).
Във Веро Бийч, Калифорния, три двойки се намират в различен етап на техните взаимоотношения и междувременно стават обект на филм, който прокарва идеята, че бракът е отживелица и е нужно да бъде променена самата идея за съществуването му: защо да не се превърне в седемгодишна сделка, с опция за подновяване? За Алис и Ноа (Лейк Бел и Ед Хелмс) съществуват вече доста знаци за навлизане на отегчение в отношенията им, за фриволната сестра на Алис (Амбър Хард) и нейното гадже (Уайът Сенак) истината е в „отворения брак” и свободния дух на хипарското общуване, а за хората на възраст като Сибил и Харви (Мери Стийнбъргън и Пол Рейзър) животът е предлагал достатъчно предизвикателства, за да се чудят и двамата какво ли още им предстои… Провокирани от манипулативната режисьорка (Доли Уелс), всяка от двойките открива какво харесва и какво не понася в отношенията с любимия човек…
Принципно много ни допадат истории с остра ироничност, умно написани и поднесени с чувство за хумор. Ако ни се удаде случай, бихме дали шанс на филм като „I Do…Until I Don’t”, още повече заради авторската амбиция на актрисата Бел. Както споменахме в началото, тя е и автор на сценария, в който е запазила едната главна роля за себе си. Филмът ще се появи на екран в Щатите на 1 септеври. Едно е сигурно – с такъв скучен „любовен” постер надали ще имат успех в привличането на публика, но явно имат амбицията за това… На добър час!
