„Филмът е направен по действителен случай“. Този надпис в началото на каквото и да било в хорър жанра е достатъчен да прикове вниманието и през цялото време да те връща в реалността, където нещата са по-страшни от статисти с кофи червена боя. Тези дни на пазара излезе култовото изследване „Змията и дъгата“ на харвардския учен Уейд Дейвис, в което авторът рови дълбоко в религията водун и документира реалния процес на зомбификация в Хаити. Естествено, моментално след излизането на книгата в САЩ, хорър легендата Уес Крейвън прави филм по историята. А ние – селекция с още няколко хорър филма, зад които вместо творческа креативност стоят далеч по-зловещи истински случки…

„Змията и дъгата” (The Serpent and the Rainbow, 1988)

serpent and the rainbow

Свещи, дим, нощ, капки пот върху тъмно като нощта чело, далечен тътен на барабани, парцалена кукла, пронизана с десетки игли. Прясна пръст, от която внезапно се подава ръка с болезнено бледа кожа върху костта. Кино представите за вуду и зомбита са на ръба на клишето, но не и в случая с филма на хорър легендата Уес Крейвън. Той взима за основа документалния разказ на Уейд Дейвис и я украсява с точната доза измислица, за да изглежда реалистично.

Историята започва с антрополога д-р Денис Алън, който се отправя към Хаити, за да разследва слуховете за наркотик, способен да превръща хората в зомбита. От тази до голяма степен документална основа, филмът доразвива преживяванията на Уейд Дейвис, адаптирайки ги за хорър жанра. За съжаление на д-р Алън, военният лидер в столицата на Хаити Порт-о-Пренс Дарфент Пейтрад , е практикуващ черна магия вуду свещеник, който не иска тайните му да се разкрият. Използвайки оръжия, мъчения и магия той напада духа на д-р Алън. Колкото по-дълбоко в материята навлиза антропологът, толкова повече озлобените вуду свещеници се опитват да нахлуят в ума му и да го превърнат в зомби.

В повечето филми, където присъства вуду, то е само фон или се използва за ефектен трик. Базирайки се на книгата, „Змията и дъгата” третира вуду сериозно – като религия и начин на живот. Филмът не е урок по историята на Хаити, но се справя чудесно с точните дози факти и измислици.

„Заклинателят” (The Exorcist, 1973)

заклинателят

Вероятно най-страшният филм в този списък, „Заклинателят” е истински кинематографичен и културен феномен. Когато излиза през 1973 г. предизвиква огромен интерес към обладаването от демони. Преди публикуването на книгата, по която е правен филмът, екзорсизми се провеждат изключително рядко. След тях броят им нараства главоломно – от 10-15 на година, до 10-15 на седмица.

Филмът разказва за 12-годишно, момиче обладано от демон, и опитите на двама свещеници да го освободят. За да разберем какво е вдъхновило историята, от която и до днес ни настръхват косите, трябва да се върнем към края на 40-те години на миналия век и първия екзорсизъм в Съединените щати. Когато Рони Доу или Роналд Хънклер е на 14 години той започва да чува странни звуци от мазето и забелязва необичайни явления: образ на Исус се изкривява и движи сякаш някой удря стената отзад. Скоро след това лелята на момчето, която го е научила да използва масичка за спиритични сеанси, умира. От там насетне странните феномени, които се случват, когато Роби е на дадено място, продължават с пълна сила. Матракът му се движи неконтролируемо посред нощ, от мазето постоянно се чува блъскане, а мирис на екскременти се стели навсякъде из къщата. Семейството му, без да знае какво точно се случва, моли за помощ от лютерански пастор. След множество екзорсизми и престой в психиатрична болница, неочаквано един ден думата „изход“ се изписва на тялото на момчето, паранормалните събития спират и детето се връща към ежедневието си.

„Вещицата” (The Witch, 2015)

вещицата

Филмът „Вещицата“ смесва реалност и фикция, за да създаде историята на ужасяващата среща на семейството пуритани с вещица. Пуританско семейство от Нова Англия се изселва от своето село и се опитва да оцелее в новия си дом, разположен в края на мистериозна гора. Живееща в гората вещица започва да ги тероризира, като първо отвлича най-малкото им дете, а впоследствие ги обръща едни срещу други в зловеща борба за оцеляване. През 16 век на места из цяла Европа и особено в Англия, хората смятали, че вещиците са зли жени, които умеят да проклинат с болести и лош късмет и са привлечени от деца, заради от тяхната невинност и податливост на магии.

Хората във филма стават жертва на същите бедствия, на които са подложени жителите на развиващите се страни днес: неуспешна реколта, глад, болести, нападения от животни, обезверяване. Филмът ни позволява да проследим как ранните заселници, повлияни от неправилно вменена вяра и притиснати от бедствия избират враг и го превръщат в изкупителна жертва и причина за нещастието си.

Историята не е вдъхновена от конкретно събитие, а от целия американски фолклор от епохата на ранните заселници. Режисьорът Робърт Егърс прекарва 4 години, изследвайки бита, документални разкази, исторически документи и музейни експонати, за да пресъздаде по най-автентичен начин най-големите страхове на един пуритан през 17-и век.

„Заклинанието” (The Conjuring, 2013)

заклинанието

Филмът се върти около историята на една къща в Роуд Айлънд през 18ти век, където Роджър и Керълин Перон и петте им дъщери биват измъчвани от зли духове. Семейство Роджър са съвсем реални личности, които също като във филма се обръщат за помощ към Ед и Лорейн Уорън, едни от най-известните и уважавани изследователи на паранормални явления в Америка. Докато хората и местата във филма са истински, паранормалните явления и интензивността им са силно преувеличени и обогатени в името на хорър жанра.

Реалната история започва, когато Роджър и съпругата му Каролин се преместват в нов дом през 1970 година. Още от първия ден семейството забелязва странни явления- гласове посред нощ и движещи се мебели са обичайна гледка в къщата. Повечето от духовете, които обитават къщата, изглеждат безобидни, но има един призрак, който не желае да сподели дома си. Живяла там преди повече от сто години, Батшеба Тейър е майка на четири деца, три от които умират на съвсем невръстна възраст. Някои от хората в града вярват, че тя сама убива и принася в жертва на Сатаната децата си, но твърденията остават недоказани. След няколко необясними срещи с този зъл призрак, семейство Перон са убедени, че Батшеба вилнее из новия им дом. За съжаление, финансови затруднения задържат семейството в къщата още цели десет години. През 1980 г. най-накрая те успяват  продадат дома си и да се преместят в друг щат.

„Кошмар на Елм Стрийт” (A Nightmare on Elm Street, 1984)

кошмар на елм стрийт

Фреди Крюгер е още един образ, излязъл от въображението на хорър легендата Уес Крейвън. Сюжетът се върти около няколко тийнейджъри, които биват преследвани и убити в сънищата си, а по-късно – и в реалността – от убиеца на деца Фреди Крюгер. Главният персонаж във филма е фикционален, но историята е вдъхновена от реален случай. През 70-те години в американски вестник излиза статия, за група бежанци, които бягат от войната и геноцида в Югоизточна Азия и се установяват в Съединените щати. Там те обаче страдат от постоянни кошмари и отказват да спят. Някои от мъжете умират в съня си скоро след това. Състоянието им засяга само мъже на възраст между 19 и 57 години и се смята, че това е Синдрома на внезапната необяснима смърт или синдром на Brugada. Дори и далеч от сюжета на филма, това събитие води до създаването на Фреди Крюгер такъв, какъвто го познаваме от екраните и кошмарите си.

Similar Posts

Вашият отговор на X-Force Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6 Comments

    1. Ужасът от Амитвил….мисля така се казваше…. също

  1. Чудесна идея са това подборките! Много се четат 🙂 Не е моят жанр този специално, но ако продължите, ще чета определено 😀

  2. Към списъка бих добавил „Зодиакът“ на Финчър и „Тексаско Клане“ от 74-а 🙂

  3. Това е наистина много добра статия!😁
    Малко ме пробиха тръпки само като гледах картините на някой от филмите ,но иначе статията е много добра!
    Представяте ли си вие да попаднете в най-големия си кошмар и той да е реален!!!😱😱
    Това ще е направо ужасно страшно!