„Карибски пирати: Отмъщението на Салазар” / „Pirates of the Caribbean: Salazar’s Revenge”

Да се завърнеш в познати води може да се окаже забавно, увеселително и детинско – и за голяма част от публиката на „Карибски пирати” това не е никак лошо. Да плаваш със сигурна ръка на руля, в познати води, в които дебнат всякакви препятствия (от ръбати подводни скали на сценария до магическите мрежи на политиката на компанията) си е проява на героизъм и самоотверженост, а също и доказателство за непокорен младежки дух. Шапка им свалям на норвежците Йоаким Рьонинг и Еспен Сандберг – въпреки поквареността на обединените пиратско-продуцентски орди на Disney и неуморния Джери Брукхаймър, те дръзнаха да „сменят от вахта” уморения Гор Вербински и проваления Роб Маршъл за петата разходка на Джак Спароу. Не се осланяйте на илюзии – не ви очаква нещо невиждано, защото в карибските води на оживелия увеселителен парк се случва какво ли не вече 14 години, но в „Отмъщението на Салазар” има няколко интересни акцента, които го спасяват от корабокрушенската съдба на някои от предшествениците му. И в случая нямам предвид крушение в боксофис отношение – приходите на четирите епизода са почти четири милиарда (над 3 731 000 000 долара), което е повече от основателна причина за продължаване на франчайза. Само да е жив и здрав Джони Деп, защото колкото и основателно да бъде оплюван за отчайващото, клатушкащо се пиянде Джак Спароу, върху него се крепи цялата пиратска машина за пари.

Щеше ми се „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар” да се отличава с оригиналност в структурата на разказа, но очевидно след като не се получиха нещата с щерката на Черната брада, решението е да се рестартира цикъла и да се вмъкнат млади хора, привлекателни за следващи поколения киноприключенци. Идва ред на момчето на Уил Търнър плюс незнайна брюнетка с научни пристрастия, набедена за вещица. В уводната част на историята е позиционирана поредната нестандартна поява на Спароу (не че нещо може да се сравни с потъващата лодка и стъпването му от мачтата директно на кея в първия филм…), по време на която ни припомнят колко вдъхновяващи са музикалните теми, създадени от Клаус Баделт. Героите заявяват присъствието си и афишират цели директно – синът иска да вдигне проклятието от баща си, момичето иска да открие завета на своя баща и да остане вярна на науката – единствената истинска пътеводна звезда. Ала Спароу, който на пътя за ешафода успява да мерне за секунди комарджията чичо си Джак (това е появата на Пол Маккартни и я споменавам само защото непросветените може въобще да не го забележат под тоновете дегизировка), има други планове – нужно е спешно да избяга от отмъщението на Салазар, който заедно с моряците си, е осъден на вечно зомбясване от един хитър ход на младия Спароу. Та, години по-късно започва едно лудо преследване на митичния тризъбец на Посейдон, който би могъл да удовлетвори желанията на (почти) всички замесени в кюпа. Появява се и Барбоса – и слава богу, защото Джефри Ръш е способен на чудеса, независимо от материала, с който работи. Тук е моментът за първия важен акцент – актьорите.

Очевидно присъствието на магнетични герои във всяка история зависи най-вече от актьорите. И както не можем да си представим друг, освен Джефри Ръш като вечно измамния, алчен, завистлив и достоен противник на Джак, така не бихме приели с овации друг, освен Хавиер Бардем в ролята на погубения Салазар. Изгарящ от стремежа си да унищожи цялото пиратско племе, капитанът на „Сестра Мери” кръстосва безмилостно моретата в продължение на години, ала остра маневра на „Черната Перла” точно пред Дяволския триъгълник го изпраща в капан, чието проклятие може да се окаже безкрайно. Бардем е очакваният бисер в колекцията от образи на поредицата – мотивиран, ожесточен, безскрупулен, вложил ума и душата си в мисията, неговият Салазар е средоточието, истинският фокус на филма. Никак не е случайно смяната на заглавието – този герой извлича на гърба си историята и заради този актьор публиката ще хареса филма. И това ще стане независимо от оценките на критиците – нека не забравяме сухата статистика на боксофис приходите. Дори най-слабият четвърти епизод от преди шест години направи над един милиард и се подреди на почетното 23 място в класацията.

Към акцента актьори аз лично бих добавила австралиеца Брентън Туeйтс и Кая Скоделарио, защото именно тяхната „млада кръв” и прехвърчащите искри между героите им освежават далечния спомен за дързостта и очарованието от „Проклятието на „Черната Перла”. Към достойнствата на новия филм ще добавя присъствието на Орландо Блум и Кийра Найтли в минимален брой кадри – нужни са за символично предаване на щафетата, и дотам. Що се отнася до Джони Деп, един от моите (някогашни) големи любимци, изкушавам се да пропусна изречения, посветени на него и неговия Джак. И най-големите почитатели на Деп скоро ще забравят страхотните му роли от миналото, защото червената кърпа и мънистата в шарените кичури са толкова доминиращи, че мога да ги сравня с пипалата на Дейви Джоунс. Прочутият Спароу участва в няколко слапстик-гега, пуска тук-таме шегички според сценария и наблюдава с умиление младежта, защото за него най-важно е да спаси кожата си и да си върне любимата „Перла”.

Другият важен акцент, свързан с „Отмъщението на Салазар”, вече го споменах – двамата режисьори. Именно тяхната работа, в съчетание със сценария на Джеф Нейтънсън („Хвани ме, ако можеш”), съживява отново познатия пиратски свят и му инжектират динамика, каквато отдавна не бяхме наблюдавали във франчайза. Очарована съм от предишния им голям хит, номинирания за чуждоезични „Оскар” и „Златен Глобус” „Кон-Тики” (посветен на епичния преход на Тур Хейердал през Тихия океан в средата на 20 век) и по някакъв странен начин любовта им към широките морски пространства се усеща и в работата по „Карибски пирати”. Разбира се, позволили са си да оставят няколко нелепи детайла, един от които са „неумрелите” гигантски хищни риби, които в един момент теглят лодката на Джак към сушата, но нека не забравяме, че филмите от тази поредица трябва да са увеселителни (и по името на парка, от който са произлезли) и са създадени предимно за детска аудитория. Е, и за публика, която се кефи на приказки за пирати и тайнствени морски магии, и ето как се събират милионите зрители в хилядите киносалони по света… Двамата режисьори сякаш са успели да открият знамето с черепа и костите на първия филм, изпрали са го добре в морската вода и са избродирали със сърмени конци дупките, преди да го опънат да се вее на най-високата централна мачта. Всъщност, ако решим, че е добра идея да се продължи с метафорите – точно тази централна мачта се оказва Салазар/Хавиер Бардем, а другите две мачти са двамата режисьори и със здраво изтъканите платна на подновената история, въпреки някои пробойни в кила и кърмата, те успяват да пуснат отново на вода (надяваме се – успешно) „Черната Перла”.

„Карибски пирати: Отмъщението на Салазар” е забавен, лек и приятен, без претенции за проникновеност или гениалност, а и притежава едно важно качество – дори хора, които нямат идея за какво иде реч в поредицата, могат да го гледат с приятното усещане, че не изпускат нищо и че се забавляват на шарени, екстравагантни образи. А докато Брукхаймър и Джони Деп се занимават с кино, очевидно ще има още епизоди за разказване на безбройните пиратски легенди. Нямаме очаквания за шестата част, каквото щат да правят. Всъщност публиката ще я гледа независимо от всичко, нека не се лъжем. И така, животът на пирата се простира към вечността… Наздраве!