Правиш филм. Искаш той да види „бял свят“. Искаш да се срещне с публика. Искаш да разбереш какво мислят хората за него, обаче не само в родната ти страна. Това е първият ти филм. Шансът ти е Фестивален. Кинофорум като София Филм Фест предоставя този шанс – всяка година 12 първи или втори филми, селектирани измежду стотици заглавия, кандидатствали за нашия конкурс, се представят пред авторитетно международно жури и накрая един от тях получава Голямата награда.
Вижте кои са конкурсните творби на 2017 година:
Три български филма в Международния конкурс
на 21-ия София Филм ФестЗа първи път в историята на най-престижния международен фестивал в България три филма, създадени от български автори и с мажоритарно българско финансиране, ще бъдат представени пред авторитетното международно жури, което традиционно връчва Голямата награда на фестивала „София – град на киното”, осигурена от Столична община.
Отличеният със „Златен леопард” в Локарно и две награди в Сараево, както и с голямата награда „Златна роза”, „Безбог” („Godless”, 2016) на Ралица Петрова е „разтърсващо изследване на човешкия дух в копнежа му за чистота и изкупление”. Сюжетът следва една медицинска сестра, въвлечена в измама с фалшиви самоличности, която неочаквано проявява пристъп на човечност.
„Светът – или поне българският свят – се дави в депресия, корупция и мизантропия. Любовта не съществува, макар че от време на време хората я търсят. Това е посланието на дебютния филм „Безбог” на режисьорката Ралица Петрова, филм, който си поставя за цел да покаже на зрителя цялата безрадостност в живота на посткомунистическа страна, където нищо не се променило”, пише „Варайъти”.
„Планинар човек съм и по време на писането на сценария качих Безбог за пореден път. Отекна ми, че предисторията и мита, който е свързан с върха, някак си отразява същите емоции и същата тема”, споделя от своя страна Ралица Петрова. Тя завършва визуално изкуство в Лондонския университет, след което специализира филмова режисура в британската Национална школа за кино и телевизия.
*
Вторият пълнометражен филм на сценариста и режисьора Константин Божанов е поетично озаглавен „И после светлина” („Light Thereafter”, 2017), а световната му премиерата беше в основната конкурсна програма на престижния кинофестивал в Ротердам (25 януари – 5 февруари 2017). Филмът разказва историята на 16-годишния Павел, емоционален и чувствителен младеж, който мечтае да стане ученик на своя идол – енигматичния френски художник Арно. Подобно на „Аве”, и този филм на Константин Божанов е история за пътуване: пътят към целта среща Павел с интересни хора, води го към заветното самопознание и съзряване…
„И после светлина” е копродукция между България, Белгия и Великобритания. В главната роля е изгряващата звезда от Ирландия Бари Кьоеган (познат в киносредите от независимата британска драма „71”); участват още европейските актьори Ким Бодниа, Туре Линдхард, Солен Риго, Лубна Азабал, Слиман Дази и българските Маргита Гошева, Елица Матева, Станислава Николова.
*
Третото българско заглавие в основната конкурсна програма е пълнометражният дебют на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов – „Христо”, стартирал като проект на София Мийтингс 2013. Филмът бе представен премиерно на 34-ия фестивал „Златна роза”, където получи награда за игрален дебют и за най-добра мъжка роля на Димитър Николов (поделена). Във филма Христо е бездомно момче, което прави всичко възможно, за да води нормален живот. Но, разбира се, има и неща, които не би направил. А цената на „нормалния” живот може да се окаже твърде висока за него. „Христо” беше селектиран за участие в конкурса на Варшавския Филмов Фестивал 2016.
*
Дебютният филм от Турция – „Сняг” („Snow”) на Емре Ердогду ще има своята световна премиера на 21-ия София Филм Фест. Това е увлекателен разказ за наркозависима млада жена, която живее извън общоприетите норми на обществото. След като разбира за съществуването й, нейният брат Али оставя собствения си, добре уреден живот и отива в Анталия при нея. Там им предстоят взаимни изпитания – всеки от тях се оказва предизвикателство в света на другия…
*
„Моето щастливо семейство” („My Happy Family”, Германия-Грузия-Франция) е вторият филм на режисьорите Нана Евктимишвили и Симон Грос след впечатляващия им дебют „В разцвет“ („In Bloom”).
Това е история, заснета изцяло от ръка, която се случва в патриархално общество – три поколения от едно обикновено грузинско семейство съжителстват дълги години под един покрив. Но всички са шокирани, когато 52-годишната Манана решава да напусне къщата на родителите си и да заживее сама. Без семейство и съпруг, нейното пътуване към неизвестното започва въпреки предразсъдъците на околните…
„Един прост, донякъде светски сцанарий, който в ръцете на двама талантливи режисьори и страхотен актьорски състав, оживява подобно на малка, гръцка трагикомедия” („The Hollywood Reporter”).
*
„Реквием за г-жа Й.” („Requiem for Mrs. J.”, Сърбия-България-Македония) по думите на режисьора Боян Вулетич е „черна комедия за жена, която иска да се самоубие, но заради корупцията и бюрокрацията в Сърбия, не може да направи дори това. Филмът също така е семейна драма, изпълнена с много емоция и любов. В известен смисъл, докато в даден момент не стигнем до смъртта, не можем да започнем да живеем отначало.”
На кинофестивала в Карлови Вари проектът спечели наградата в селекцията „Works in Progress”. Български копродуцент на филма е Павлина Желева („Геополи”).
*
„Стига си ми гледал в чинията” („Quit Staring at My Plate”, Хърватия-Дания) е дебютът на младата хърватска режисьорка Хана Юшич.
„До известна степен това е приказка за една млада жена, живяла заедно с безразличната си майка, умствено изостаналия си по-голям брат и тираничния си баща, който цял живот е управлявал всичко у дома, – пише The Hollywood Reporter. – Когато авторитарният глава на семейството получава инсулт, 24-годишната дъщеря (дебют на актрисата Миа Петричевич) излиза от черупката си, за да се приспособи към новата роля на единствената, която отговаря и се грижи за прехраната на семейството.
Въпреки че историята е заснета с много потенциал и възможности, Хана Юшич не спира да търси правилният тон и посока за нейната кинотворба, смесвайки добре набелязани сцени с по-карикатуристичното представяне на семейните взаимоотношения.”
*
С „Лошо влияние” („Bad Influence”, Чили) режисьорката Клаудиа Хуайкимила хвърля светлина върху проблемите на индианския народ Мапуче, част от който е и самата тя, като се опитва да представи историята отвън. Дебютът й в пълнометражното кино изследва живота и невероятното приятелство на двама тийнейджъри – единият е непокорен младеж, а другият е Мапуче, който не може да бъде приет от народа си, защото е различен.
„Когато започнете да съдите тийнейджърите от „Лошо влияние”, – споделя пред „Variety” Хуайкимила. – Затваряте много врати и възможности, които могат да им помогнат да променят обстоятелствата, в които се намират. Мапуче често са възприемани и представяни, даже и от медиите, като терористи, което кара местните да се страхуват и да отхвърлят собственото си наследство. Като представител на народа Мапуче често съм се сблъсквала с това. Вярвам, че именно изолирането и чувството на безсилие и неудовлетвореност, насъбрани през годините, имат своите последствия. Точно това недоволство ръководи действията на тийнейджърите и хората Мапуче, които виждат родителите си и правителството на Чили да затварят недоволната младеж в поправителни центрове. Във филма исках да се поставя едновременно на мястото и на обезпокоения тийнейджър, и на Мапуче и да видя как те търсят своето място в света, когато обществото ги е отритнало.”
*
„Последното семейство” („The Last Family”, Полша) на режисьора Ян Матушински проследява историята на известното арт-семейство Бекшински. Филмът ги „следва” повече от 30 години, през успехи и неуспехи, опити за самоубийство и поредица от смъртни случаи, докато те се опитват да направят възможно най-доброто за всеки един член на семейството, въпреки някои наистина неблагоприятни обстоятелства.
„Последното семейство” е честен опит за документален портрет с голяма доза художествени елементи. „Ян Матушински е направил безспорно тъжен филм, но семейната любов и горчивият хумор му пречат да бъде депресиращ”, пише критиката. „Последното семейство” е забележителна история!”, възкликват медиите.
*
„Отвъд тишината” („Beneath the Silence”, Израел) на режисьорите Ерез Мизрахи и Сахар Шавит разказва за това как един войник, участвал в шестдневната война в Израел през 1973 година, трябва да живее с посттравматичния стрес. Младата му жена и 10-годишният им син страдат заради неговото дистанцирано мълчание и опитват всичко, за да го върнат към нормалния живот.
„Филмът не е автобиографичен, но е много личен. Разказ за белезите от всичко онова, което сме преживели в нашето детство”, споделят Ерез Мизрахи и Сахар Шавит.
*
В международния конкурс на 21 София Филм Фест е включена и продукцията на Германия, Ирак и Катар – „Къща без покрив” („Haus Ohne Dach”) на режисьора Солин Юсеф, предствен с успех на фестивала в Монреал 2016. Историята проследява двама братя – Алън и Ян, и сестра им Лия, родени в кюрдския регион на Ирак и израснали в Германия. Тримата са изправени пред нелеката задача да изпълнят предсмъртното желание на майка си – да я погребат до баща им в родното село. По време на пътуването тримата изучват и родината, и собствената си идентичност, а в опит да открият истините за себе си, ненадейно губят кочвега на майка си…
*
Своенравен и забавен „Moon Dogs” на британския режисьор Филип Джон е кинопътешествие по стъпките на двама тийнейджъри из Шотландия, по време на което те срещат загадъчно момиче, застанало помежду им. „Moon Dogs” е пълнометражен дебют за Филип Джон, известен пънк-басист и пинг-понг фен, с успешна телевизионна кариера. Филмографията му включва сериала „Being Human”, донесъл му две номинации БАФТА за най-добър режисьор, както и „Downton Abbey” (2013-15), „Outlander” (2016) и комедията на Ървин Уелш и Дийн Кавана „Wedding Belles” (2007).
◊ ◊ ◊
ОЧАКВАЙТЕ още горещи новини от програмата
на 21-ия СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ!
