Един от филмите, номинирани през 2016 година за Наградата LUX на Европейския парламент, беше прекрасният „Животът ми като Тиквичка”, който в момента попада във фокуса на вниманието на специалистите отвъд Океана заради номинацията за „Златен глобус” за пълнометражен анимационен филм. Разбира се, филмът вече взе наградата на Европейската филмова академия за най-добра анимация, а в Кан, където беше премиерата му през май миналата година, беше номиниран за „Златна камера” като дебютен пълнометражен филм за режисьора Клод Барас. Българската публика имаше възможност да види „Животът ми като Тиквичка” в три единични прожекции в София, Пловдив и Варна в рамките на традиционните дни, посветени на Наградата LUX – и киносалоните бяха пълни!
Вижте трейлъра на удивителната стоп-моушън анимация, копродукция между Швейцария и Франция.
Главният герой е безстрашно малко момче с прякор „Тиквичка”, което след смъртта на алкохолизираната си майка е изпратено да живее в дом за сираци. Филмът разказва за преживяванията му в новата среда, заобиколено от деца, които подобно на него са белязани от живота. Чаровен, топъл, забавен, честен, „Животът ми като Тиквичка” е едно от европейските открития на 2016 година и поради факта, че предизвиква фурор на „Петнайсетдневката на режисьорите” в Кан, и заради темите, които представя с грижа и съпричастност към младите онеправдани души. Интересна подробност е начинът, по който авторите са подходили към реализацията на идеята – децата, които озвучават ролите, са събрани и импровизират всички заедно по текста. „Животът ми като Тиквичка” е създаден по романа на Жил Пари, адаптиран за екрана от Селин Шама („Мъжкарана”, „Мъжкарана”).
The Hollywood Reporter споделят:
В целия филм се усеща нейната деликатна наблюдателност – „от тромавия хумор, така типичен за юношите, до начина, по който децата на ръба на зрелостта се учат от своите опити и грешки, като че ли ранното юношество е почва за изпробване на поведението на възрастните.
Представен на десетки фестивали в цял свят, „Животът ми като Тиквичка” ще бъде видян за първи път в Щатите в програмата на фестивала в Сънданс след седмица, а разпространението му в САЩ е предвидено да стартира на 24 февруари 2017. И при положение, че филмът няма нищо общо нито с Disney, нито с Pixar, искрено се надяваме американската публика да не подходи със снизхождение към това анимационно бижу. Прекрасно е, че Американската киноакадемия включи филма в shortlist-ата с деветте претендента за чуждоезичен „Оскар” – да видим дали ще се сдобие и с номинация…
