„Do you know where you are?“

В титаничния и христоматиен за българската поп-култура филмов подкаст Inglourious Kunts сме обсъждали както роботите в киното, така и най-великите уестърни. Сега обаче решихме да запознаем двете теми, като ги съберем в поредното ни ново студио, и да видим как ще се разберат помежду си. Оказа се, че много си допадат и още след първото малко се налазиха като пубери от секс творба на Лари Кларк. Като следствие на похотта им, с помощта на необикновено бърз метаболизъм, на бял свят се пръкна кафявата им рожба с политически некоректен етнос – близо час дълго ревю на ТВ-събитието „Westworld“, което Джонатан Нолан и Лиза Джой сътвориха, вдъхновени от великия Майкъл Крайтън.

Виновниците за този аудио-визуален инцест са водещият парада Мартин „Циничния Елф“ Ангелов и непослушните циркови артисти Димитър Дринов, Благой Иванов и Георги Вълков, известен още като Книжен Жор. Специално участие има и един пожълтял от крепко здраве банан, който за съжаление беше погълнат от подозрителен левент-чревоугодник извън ефир. Редица други неща също бяха изконсумирани в процеса на амбициозната продукция, но ще запазим детайлите в тайна.

Дотук с безсмислената анотация, хващайте се за кобура и марш към „Westworld“:

PS Въпреки че този епизод е 42-ри по ред, няма да откриете смисълa на живота, щом го изгледате.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

19 Comments

  1. Great stuff… искаше ми се да поговорите малко повече какво очаквате от S02, но и така всичко казано е супер. Интрото на Елфа беше breathtaking! 😀

  2. Поне още 30-40 минути можеше да говорим – особено по темата за съзнанието, както и за персонажите, а също и за състоянието на жанровото кино в края на 60-те и началото на 70-те. Сериалът предлага широк спектър от теми и мнения, така че се надявам през 2018-та тоя подкаст още да съществува и да спретнем епизод за втория сезон, щом излезе.

    1. Дринов като е болен и подкастът е като двубой на Кобрата – без интрига.
      Иначе споко, в другия таймлайн виждам че 2018-та подкастът е стигнал № XXLVSLKFWUY 😀

    2. Тия латински цифри ме убиват бавно 🙂

  3. Благой, нещо се е поотпуснал, явно сериозна е работата с мацката хахахха
    Първите два епизода, бях много ентусиазиран, нямах търпение за следващите, после лека-полека ми поизбледня и чак накрая, пак се отприщи първоначалното чувство. Финалът бе адски добър със смъртта на Хопкинс, но пък от друга страна съм крайно песимистичен в продължението, се надявам, че Нолан е оставил няква вратичка за Форд по натам.

    Мооо, добри бе за пореден път!

  4. Да кажа и тук. Много студен и изчислен сериал. Не казвам, че е лош или че не трябва да е такъв (примерно защото е за андроиди), но нямам почти никакво очакване за втори сезон. Не искам да видя отвъдния свят, не искам да си пускам предишни епизоди и да търся улики или да чета фенски теории. Абсолютно безразличен съм. Може би е субективно.

    Не вярвам някога да стигне „Игра на тронове“. Не говоря като брой зрители, а като емоционално влияние и пълнокръвни герои.

    1. Аз нямам търпение да видя самурайския свят.

    2. Аз пък нямам търпение да отслабна… Pacino е напълно прав 🙁

    3. Напълно съм съгласен. Гледах сезона и мога да кажа, че е доста извратен от към идеи, но не ми направи кой знае какво пък чак толкова страхотно и иновативно впечатление реално. Много недомислици присъстват и е трудно да се изброят в едно изречение. Касабов е прав. Целият този сложен механизъм на управление се свежда до една криптирана перфолента. Много елементарно и лишено от оригиналност. Толкова безидеен вакум и във всичко се разчита на отбраната предполагаема въображаема иновативност на зрителя, че чак ти се струва като една неизказана подигравка с интелекта на зрителя. Страшна претенция има тук и едва ли ще я покрие.
      Оф някакси ми е посен. Нека видим по нататък…

  5. Мдам. Сериалът е повече философски поглед над самосъзнанието въвличайки и нареждайки всички останали елементи само и само да ни покажат идеите си. Да, това в никакъв случай не е лошо, просто остава едно впечатление на неосъществени очаквания. На практика ние не виждаме технология, паркът е продукт като на магия и да, неведоми са пътищата божии, по които той се управлява. Стана въпрос за пианото, на което не е нужен пианист, защото лентата върви и всичко е скриптирано. Също, както и краят 🙂 Когато увеличиш „интелигентността“ на бот, той започва ли да има свободна воля? Или само така изглежда? 🙂

  6. Аре стига бе! Подхранихте ми любопитството. Сега го налазвам за да видя какво пък чак толкова е това…чудо на TV сериите.И то най вече заради музиката на Ramin Djawadi. Изтрасъка малък Нолан ми е нещо надувка и неприятен, но ще видим.

  7. Тук наистина има много дълбоки идеи, но реално са симбиоза между всичките тизи по-късно създадени в една или друга продукция идеи. Идеята за „Биг брадър“ въпреки, че „Фермата на животните“ и „1984“ на един симпатяга е основоположник на тези идеи, а този „по-умния брат Нолан“ гребе с шепи от всичко това, но преди това горкия Крайтън трябва да се засрами. Да не говорим, че идеите за одухотворени андроиди е изцяло в идените на Азимов и неговите творения. Всичко в този сериал е една гротескна смесица, мацаница от тези идеи пречупени пред няколко болни и нуждаещи се от лечение сценаристи и режисьори. Но реално сериала кефи и то доста. Най-яката част е бруталността в него. Философиите са плитки и прозрачни и изсмукани. Но става.

  8. Гледах го до половината, достатъчно шансове получи да ме грабне с нещо, но уви… Не успя.Не се сещам за друг сериал на който да съм задремвал на всяка една от сериите.

  9. След 7-8 епизод нещата стават бая intense, a междинните епизоди са съвсем на място като build-up и тотално не проумявам как може някой да ги сметне за скучни.