Гари Олдман

Няма отричане, че Гари Олдман е сред най-добрите живи актьори, макар и да има една-единствена номинация за Оскар от 2012 г. за страхотния “Дама, поп, асо, шпионин”. Това вероятно ще се промени догодина, когато Олдман ще влезе в кожата на най-обичания британски лидер, философ и политик – Уинстън Чърчил, – във филма „Darkest Hour”. (Да не се бърка с това).

С режисирането се е заел Джо Райт („Изкупление”, „Анна Каренина”), а сценарият е на Антъни МакКартън. Драмата ще разкаже за събитията около встъпването на Чърчил като министър-председател на Англия, когато трябва да вземе едно от най-ключовите решения, с които свършва Втората световна война: да развие мирния договор с нацистка Германия или стоически да се бори за идеалите и свободата на нацията си. Чърчил трябва да устои в „най-мрачния си час”, съпровождан от скептичен крал, докато собствената му политическа партия заговорничи зад гърба му, а набиращата сили нацистка армия превзема Западна Европа и заплахата от нашествие е надвиснала над страната му.

Ето как ще изглежда Олдман в ролята:

Гари Олдман като Уинстън Чърчил

Поне на външен вид Гари Олдман изглежда страхотно, а сме сигурни, че ще направи и  фантастична роля. Историята на киното познава не един или два шедьовъра на подобна историко-политическа тематика, особено с подходящ поддържащ каст, какъвто изглежда е наличен тук. Лили Джеймс като личната секретарка на обичания лидер, Бен Менделсон като крал Джордж VI и Кристин Скот Томас като жената на Чърчил – Клемънтайн.

Отбелязваме си в календарите, че филмът ще се появи на 24 ноември догодина и затаяваме дъх в нетърпеливо очакване за още подробности.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

11 Comments

  1. Damn.

    Толкова рядко виждаме Гари Олдман да се усмивха на екран, че комбинирано със зимна гуша континентал ще е доста неузнаваем. Палци!

  2. Олдман е в личния ми топ 5 най-велики живи актьори. Абсолютен феномен е, при това ужасно подценен от Академията.

  3. Чак пък толкова зле не е. Просто си избира странни неща за игра, но е далеч по-завършен актьор от Джони Деп. И аз съм с Бла, Олдман ми е адски любим и тоя филм определено ще го чакам с интерес.

    1. Нищо странно не избира. Виж му филмографията през последните 10 години и ми избери 2 изпълнения, които са те впечатлили като актьорска игра. Аз ще ти изредя поне 6, в които е нелеп.

    2. Напълно съгласен с Жор – играта на Олдман е чук, проблемът е в избора на роли, не в изпълнението им.

    3. Мен в Планетата на маймуните, батманите на Нолън и Хари Потър ми е идеален. И в споменатия в новината „Дама, поп, асо, шпионин“. Жалко само, че не играе повече главни роли и тъкмо затова „Darkest Hour“ звучи прелюбопитно 🙂

    4. Изборът на роли не е извинение. Едва ли Карнеги от „Книгата на Илай“ се е доближавал до интересен образ още на ниво сценарий. Какво да кажем за тъпотии като „Червената шапчица“, „Нероденият „, „Параноя“, „Робокоп“, както и за ужасяващия му руски акцент в „Дете 44“. В тазгодишния „Престъпник“ с Кевин Костнър също показа страхотно ниво…

      Неслучайно казах да ми изброите две роли – това са Смайли и Гордън, като втората е доста периферна, за да я броим като нещо изключително. Dа поясня – аргументът ми не е, че Олдман е слаб актьор или че не си върши добре функцията в изброените по-горе филми (може би с изключение на „Дете 44“), а че се е пуснал по течението без капка свян. Просто не е толкова очевидно както при Деп, защото 2/3 от тия филми и без това никой не ги е гледал.

      Надявам се това за Чърчил да не е поредният generic бул, каквито са повечето биографични филми за политически образи.

    5. Напротив – ти точно това каза: че е нелеп, което просто не е вярно (за нито едно от изброените заглавия). Образите може и да са такива, но той каквото трябва да направи с тях, го прави отлично.

      PS „Книгата на Илай“ е ужасно тъп филм.

    6. Ок, бих защитавал теза, че е нелеп в „Дете 44“ и „Книгата на Илай“. Останалата продукция обаче е на автопилот, което важи и за доста от филмите на Деп.

    7. Всичко в „Книгата на Илай“ е нелепо, за там не бих спорил; не съм гледал „Детето“.