Шест любими филма за радиото

„All we hear is Radio ga ga, Radio goo goo, Radio ga ga… Radio, what’s new? Radio, someone still loves you!“ Queen изпяват емблематичната си песен през 1984 година. Тя, подобно на много парчета след нея, е като обяснение в любов на първата реална ентъртеймънт медия – радиото.

Веднага след печата и театъра, в златните години на джаза, цигарите и мъжете с костюми, се ражда медията, в която музиката и интелектуалната логорея са на особена почит. Радиото търпи своя истински апогей през 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век. После се появява телевизията, която взима фокуса, защото борави и обслужва двете най-важни сетива за човека – слуха и зрението.

Въпреки това радиото остава онова кокетно място, което продължава да обслужва своята вярна аудитория и да ражда нови и интересни звезди. Хора, които само с гласа си и интелектуалния си багаж, могат да ти докарат всичко – от ментална полюция до неприятни и гневни позиви за повръщане.

Радиото е претенциозна медия. Винаги е било и винаги ще бъде, независимо колко телевизионни канала се появят по света. В него трябва да си умен, бърз, разговорлив, остроумен, кратък, точен, ясен, да си забавен и информативен едновременно. Да обслужваш своите слушатели добре и да задоволяваш техните най-важни сетива. Радиото е музиката ти за път, твоят трейлър в трафика, филмът на сутринта и следобеда ти, сюжетът, в който бягаш от ежедневието, за да си някъде другаде, а забит в офиса или колата си, докато някой насреща си бърка в шибания нос.

Погледнaто от наши дни „video killed the radio star“, както пеят Buggles. Радио-звезди се появяват все по-рядко и златната ера на тази доста интимна медия, е отминало. За сметка на телевизията, киното и интернета, които бълват информация и ентъртеймънт на кило и в минута.

Това обаче не прави радиото по-малко любопитна тема за киното. Неговите хора, звезди, златна ера, важна музика, раждане и умиране, са теми, които вълнуват седмото изкуство и до днес. Филми за радиото, неговия възход и падение, неговите успехи, приумици, скандални личности, похот и разврат, се правят и това няма да спре. И по-добре. Радиото е вкусно и любопитно изкуство, което малко хора владеят. Но пък някои от най-големите имена в киното са имали шанса да се докоснат до същността му и да го възпеят в няколко наистина качествени продукции.

Къде по-добри, къде по-лоши, шестте филма, в които радиото е основен участник и които е редно да сте гледали поне веднъж, са тук.

Интимни части (Private Parts)

Един от първите филми, които ти хрумват в главата, щом чуеш словосъчетанието „филми за радиото“. Не защото е най-добрият или най-невероятният филм, а може би, защото разказва по един полу-художествено и полу-документален начин за живота на един от най-известните радио-водещи в Америка от 80-те години до наши дни – мистър Хауърд Стърн. Освен това е един от малкото биографични филми, в които човекът, за когото е историята, играе сам себе си.

Добро утро, Виетнам (Good morning, Vietnam)

Това е моят филм, когато хората ми кажат: „Кажи ми един филм за радио!“ Робин Уилямс е титанично добър в ролята на радио-водещия и актьор Ейдриън Кронауър, който бива изпратен като сержант в Сайгон и поема радио-програмата за американските войници в района. Трогателен, смешен и вълнуващ… Уилямс играе, музиката се лее, а Бари Левинсън режисира със замах. Освен това, това е филмът, който в крайна сметка носи първата номинация за „Оскар“ на Уилямс. Още тогава заслужен, един от най-титаничните комици на своето време, получава статуетката 10 години по-късно.

Рок радио (A Boat that Rocked)

Един от не толкова популярните филми за радио, който обаче си заслужава да видите. Британска комедия с великолепен актьорски състав – Бил Наи, Филип Сиймур Хофман, Кенет Брана, Рис Ифанс и още… в който група рок и поп бунтари, излизат в Северно море, където излъчват радио програмата си от лодка, на която се стеле купон и разврат, след като Британското правителство заплашва да ги спре и арестува, тъй като пускат ужасна музика и един вид, възбуждат населението. Ричърд Къртис, виден британски комик, циник и донякъде романтик, пише сценария и режисира тази черна комедия. Като това е едва вторият му филм с режисьорска палка в ръка.

Радиошоу (Talk Radio)

Един от по-малко известните филми на Оливър Стоун с участието, както в главната роля, така и в написването на сценария, на известния драматург Ерик Богосян. Да се разкаже сюжетът на „Радиошоу“ би било нетърпимо елементаризиране на тази великолепна сатира, пресъздадена преди киното и на сцена от Богосян. Той играе груб, злостен, циничен и ироничен радио-водещ, който има нулева толерантност към тъпотията по света и обича откачалките… Една такава, в крайна сметка, слага и край на живота и кариерата му. Това трябва да знаете и да гледате филма, който макар да е правен през 1988-а, не е загубил давността си и днес.

Радио дни (Radio Days)

Уди Алън е човек, който прави романтично кино за хора, които иначе твърдят, че не са романтици. Но Алън някак докосва студената им душа с чувството си за самоирония, сарказъм и тъгата, които винаги присъстват в киното му. „Радио дни“ е филм от „златните години“ на мистър Алън, ако можем да разделим цялото му творчество до момента на периоди. Самият филм пък обхваща „златните години“ на радиото, когато то е единствената забавна медия, освен печата. Алън, с майсторство и хумор, ни пренася в 40-те години на миналия век и преплита истории за радиото и едно семейство, за което Уди Алън твърди, че е събрал случки от собственото си детство. Модерна класика в седмото изкуство и във филмографията на своя създател, която ако не сте гледали, трябва да поправите тази несправедливост.

Последното кънтри шоу (A Prairie Home Companion)

Филм отново базиран на реална история и последен в кариерата на великолепния кино-разказвач Робърт Олтмън. Гарисън Кейлър – презентър и водещ, създава шоуто си A Prairie Home Companion през 1974-а, което се излъчва от малък театър и то добива толкова голяма популярност, че 10 години по-късно се мести в Ню Йорк. След 35 години в ефир A Prairie Home Companion бива спряно, заради новия собственик на сградата, където се помещава. Филмът разказва за него, екипа и последното им шоу в ефир.

–
Този текст се случи поради гостуването на нашия главен редактор Дринов в радио FM+ и „Ива от сутрин до обед“ , където говорихме за всички тези култови филми, в които седмото изкуство среща радиото. Записа от гостуването може да чуете тук: