Досега не сме писали за предстоящата адаптация по романа „Възвишение” на Милен Русков, защото не се знаеше много. Освен кратък тийзър, който може да видите по-долу, нямахме информация какво се случва покрай снимките и кога ще можем да видим самия филм, режисиран от Виктор Божинов („Под прикритие”, „Кости”).
Харесваме книгата на Русков (поне тези от екипа, които сме я чели) и я намираме за един от малкото стойностни романи в българската литература въобще. Въпреки това не ви препоръчваме да гледате телевизионни интервюта с автора, защото може да ви отблъсне крайно егоцентричното му и самовлюбено поведение. На мнение сме, че много писатели у нас ще спечелят, ако оставят рекламата на хора, които си разбират от занаята.
В случай, че не сте чели романа, ви предлагаме кратка анотация:
Разказът започва на 24 Февруари 1872 г. и се води в първо лице от Бачо Гичо, който взима участие в революционната дейност, заедно със своя млад другар Асенчо. Двамата обикалят из Стара Планина, извършват поръчения или бягат от опасности и се натъкват на интересни герои и места, където чрез разговори и размишления достигат до най-разнообразни откровения за живота. Появява се Димитър Общи и сподвижниците му, които извършват Арабаконашкия обир, доката двамата герои имат поръчението на предадат писмо лично на Апостола.
Преди да продължим, ви предлагаме да хвърлите едно око на споменатия по-горе тийзър, който излезе януари месец тази година, отбелязвайки началото на снимките.
Това, което ни подразни от видяното е заемката от шедьовъра на Андрю Доминик „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд”. Това не е кой знае какъв проблем, имайки предвид, че говорим за тийзър, отбелязващ началото на снимките, така че няма да се фокусираме върху кусурите, а и по-скоро ни харесва, че амбицията на режисьора е да черпи вдъхновение от класики от такъв калибър. Ето какво споделя режисьора в интервю за „Капитал”:
„Няма филм, за който да съм си казвал – ще го направя като него. Може би като дух и настроение нещо от „Убийството на Джеси Джеймс от страхливеца Робърт Форд“. Искам и нивото на хумор да е като на „Буч Касиди и Сънданс Кид“. По принцип определяме жанра ни като трагикомедия – започваме с комедията и свършваме, дай Боже, по доста сериозен начин. Но в никакъв случай някаква артхаус трагедия”.
След което допълни:
„Целта е да накараш зрителя да се разплаче, да се разсмее, да се замисли… без да си реже вените. Без ексцесии, но зрителят трябва да бъде воден и ако си го докоснал, да откликне. Да има комуникация между екран и публика. Като режисьор не правя филми, които да стоят „надменно“, със съзнанието, че зрителите само търсят забавление и не могат да разберат високото ми изкуство. За мен това мислене е голяма грешка. Умението е да можеш да развълнуваше всеки човек, който ходи по земята. Няма значение дали слуша чалга или Моцарт, той е човешко същество, което има емоции, а ние боравим с емоциите”.
На теория звучи чудесно. Надяваме се ще ни простят скептичния поглед, но докато не видим крайния резултат, на приказки не вярваме. Иначе думите на Божинов почти се припокриват с това, което от години се опитваме да отстояваме в сайта, а именно повече конкуренция и по-малко претенция.
Поводът за настоящата новина е обявяването, че премиерата на филма ще бъде догодина (все още няма конкретна дата), както и няколко телевизионни материала, посветени на продукцията. В момента снимките на адаптацията на „Възвишение” са в последен етап, а преди два дни част от екипа гостува в „Денят започва с култура”.
Докато гледаме и четем всички тези материали си мислим, че има шанс да видим нещо качествено, като със сигурност разликата с фиаското на Максим Генчев „Дякон Левски” ще бъде от земята до небето. Пожелаваме успех на екипа и при появата на трейлър, задължително ще отразим.
Режисьор на „Възвишение” е Виктор Божинов, продуцент е Иван Дойков, сценаристи са Нели Димитрова, Виктор Божинов и Милен Русков, а в ролите ще видим Александър Алексиев, Стоян Дойчев, Христо Петков, Кирил Ефремов, Благовест Благоев, Станислав Ганчев, Румен Гавазанов, Антонио Димитриевски, Ивайло Димитров Владимир Михайлов и Веселин Анчев.
Премиерата ще е по някое време догодина.
Ако намеря време, ще изчета книгата преди премиерата на филма. Някой ако има впечатления, да сподели.
аз я харесах книгата. забавна е, с кеф се чете. има хубав език (о, боже, да, някой да обръща внимание и на това). вече обаче не помня почти нищо от нея, което най-вероятно си е заради мен, а не заради нейните качества.
Русков ме дразни като човек и разбирания, но ще тествам романа… с риск и в мойта тиква нищо да не остане после 🙂
Книгата ми хареса. Авторът много добре се е справил да предаде атмосферата от онова време с все говора от тогава (дори в началото малко трудно се чете, докато свикне човек). Да де, с уговорката, че не съм историк и не знам как *точно* е било, но светът който е изграден, в книгата, лесно се намества в ума на читателят и поне аз го възприех като достоверен 🙂 Разсъжденията тоже.
Не съм попадал на (или не помня) изявления на писателят, та там нямам наблюдения. Слабо ме вълнува кой как се излага по медийното пространство, важно е какво е свършил на практика – факт е, че книгата прави повече от приятно впечатление.
Това може да бъде първият български филм, който гледам от години…
Той не се е „излагал“, просто самовлюбеното му държание може да отблъсне някого.
Характерът му е ужасно чепат.
Даммм, и това няма да се гледа.
Тази книга наистина е шедьовър! Чета я за трети път и при всеки нов прочит откривам нещо, което е „заровено“ в текста. С нетърпение очаквам и филма. А колкото до тази статия – много ми допадна това определение за „Възвишение“: „един от малкото стойностни романи в българската литература въобще“.