Stranger Things“ се оказа скритата ТВ-лимонка на годината – броени дни след премиерата си по Netflix през юли продукцията направи такъв неочакван фурор, че с право можем да я смятаме за поп-културен феномен. Чрез колажната си стилистика, която изпрати страстно любовно писмо на жанровото изкуство от 80-те години на миналия век, покори както млади, така и стари зрители, а причината не е толкова в носталгията и сантимента, макар те безспорно да допринасят значително, а най-вече в добре свършената работа: „Stranger Things“ просто е отлично направен филм, съставен от осем блестящи епизода с прекрасен каст и драматургия, както и с кажи-речи безупречни production values.

Понеже и екипът ни, покрай масовката, не остана безразличен към проекта на Рос и Мат Дъфър, първо ви представихме текстово ревю от автора ни Георги Вълков, а сега решихме да скалъпим още едно – този път във видео формат като част от подкаста ни Inglourious Kunts. Четиримата вещ(ереск)и анализатори са Мартин „Елфа“ Ангелов като водещ с гости Благой Иванов, Мартин Касабов и Димитър Дринов. В синхрон с по-старомодното съдържание на „Stranger Things“ сме се ситуирали насред ретро интериор, а менталното ни състояние варира от алкохолен амок до пасивна екзалтация.

Време е за близки срещи с момчешките животи на Майк, Дъстин, Лукас, Уил и тяхната свръхестествена приятелка Ел:

Similar Posts

Вашият отговор на Жор Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

28 Comments

    1. Това по интернет ли се гледа?
      Има ли го с бг субс?

  1. Всъщност сериалът „работи“, защото клишетата са използвани и употребени по правилния начин. Подобно на The Nice Guys – всичко, което се случва на екрана си го виждал, но пък нещата ти са подредени по толкова добър начин, че ти просто забравяш всичко и си готов за „пътешествието“.

    За Super 8 – докато гледах Stranger things си мислех, че именно така трябваше да изглежда и да се чувства Super 8. Не помня какво толкова ме издразни във филма на Ейбрамс, ама надали пак ще си го причиня някога.

    В бащата виждах Джордж МакФлай от Back to the Future 1. 🙂 С очилата, загубеняшкото поведение и факта, че е там, но всъщност го няма.

    Иначе колкото и да ми хареса и да знам, че съм малцинство – искаше ми се да няма втори сезон. 🙂 Сериозно започнаха да ми липсват stand alone историите, които могат да бъдат започнати и завършени в рамките на един филм/сезон.

    1. И аз мислех така отначало, дори бях скептичен за втори сезон (и в известна степен все още съм), но първи сезон все пак остава доста неща без отговор, а и ол араунд е толкова добър, че отвсякъде си струва да се продължи. И сериозно се съмнявам, че ще го прецакат 🙂

    2. Мда, верно – аналогията с Джордж МакФлай е точна. Иначе и аз не исках в началото втори сезон, но вече започвам да се хайпвам.

    1. Аре ся… повече жени ше те харесат, ако си признаеш, че си чувствителен и нежен :}

  2. Сериалът е просто прекрасно реализиран, това е. Пичовете са фенове с талант и инструментариума да го направят. Като цяло при нещата на Нетфликс се създава едно усещане, че няма излишно високи очаквания дори ако щете от към продуценти и тн. Много от нещата се правят с лекота и тогава в нещо с потенциал на гилти плежър се влага и едно спокойствие и изпъква талант и поглед. Иначе аз имам брутален афинитет към филми, чието действие сенразвива в подобни събърбан местенца или откъснати градчета – като се започне с Туин Пийкс едно време, Пурпурните реки, Фарго, Реката на тайните, Gone Girl, десетки други. Направени добре, такива филми носят една неповторома атмосфера, която те вкарва във филма от първите кадри. Абе много голям кеф беше тоя първи сезон.

  3. Не мога да разбера за какво е това американчене…?
    Напр. „Caring“, сириъзли…има си чудесни думи в българския език…

    1. щото имаме адженда да разваляме делото на светите братя. б

      ай дъ уей, нали знаеш, че винаги е имало такива моди и никога не са „разваляли“ даден език. примерно по времето на толстой в русия е било trop de la balle да говориш с френски думички.

  4. Гледах Stranger Things, след като видях подкаста ви за сериала. Истински въздействащ е и благодаря за препоръката. Надявам се вторият сезон да не ни разочарова:)
    Всички видеа, които споделяте в Inglourious Kunts, са страхотни. А вие сте информирани, компетентни и истински знаещи по темите, които обсъждате. Явление в българския интернет! Което е върхът.
    Единственото нещо, което бих си позволила да ви препоръчам, е под описанията на подкастовете да слагате списък с линкове към филмите, които обсъждате (към ревюта, IMDB, замунда, ротън домати и т.н.). Или дори тези, които се появяват като видео и заглавие по време на обсъждането. Така по-лесно ще откриваме всичко, което препоръчвате. Аз лично от всяка ваша дискусия си харесвам по 5-6 филма, част от които губя, защото съм ги пейстнала в същия прозорец:)

    1. Ще се постараем в някакъв адекватен срок да облагородим всички видеа с линкове към филмите (в IMDb да речем); чрез YouTube кликабъл полета върху самото видео, а и в описанието…

    2. Айде,трябва да угодите на Бончевъ 🙂

  5. Trentemøller, албумът „Fixion“

    Гледах тази чудна беседа на фона на тази (намалена на 40%) „синт/електро/приятна“ музика. Няма да се объркате ако монтирате музичка към разговорите, просто предложение, намиг-намиг.

    Преди да си кажа другото – като че ли никой не обича истерични жени, а и не само. Самата истерия е крайност, която изглежда нормално и смилаемо в музикален видео клип, ама не и в кухнята. Това винаги е трудна роля и е лесно да изглежда фейк. За да бъде смелена подобаващо, емоционалната наситенност изисква добре изграден герой, чиято реакция да бъде не само разбрана, но и да подбуди към емпатия, жизнено необходима в драмата. Уинона Ездачева се справя добре, според мен. Просто истерична Уинона не е младата Уинона, която се мляска с Дракула. Дракула не си пада по истерични домакини от щата Индиана. Примерно аз също, май и вие.

    Другото де, да си го кажа. Аналогово-дигиталното е една плоскост, която не е я обходихте подобаващо, ама си заслужава вниманието. Ключова дума „въображение“ . Защото бордовите игри и книгите зареждат именно него. Таблети, телефони, глупави детски – не особено. Филм за супер-герои, направен с 500 милиона пари, ти дава всичко наготово и колкото повече ефекти – толкова повече те краде като участник. Всичко в този сериал е толкова аналогово, че изпадаш в потрес на „къде е това сега?“. Дете забило поглед 5 часа в таблет пред телевизора, не е дете забило поглед 5 часа в книга на покрива/хамака/пейката.

    Тези деца имат решения за истинския свят, в който живеят. Препроектират си го. Въобразяват си го подобрен или различен и се заобикалят с идеи, абстракции или картини и герои, които ги вдъхновяват. Тия деца се сблъскат с твар от подизмерение на действителното, което не виждаш, което влиза и излиза през портали, които оставят следи, което отвлича хора в неговия свят и никой не им вярва. Мистерия, съспенс, трилър… в детски филм?

    Във всяко детство. Това не е носталгична история за осемдесетте. Това е носталгичен импулс към детството като цяло. Вече всичко знаем и всичко разбираме, няма чудовища, които да ни стреснат, дори ги очакваме и имаме предавания, апликации, видеа в тубата, подкасти, самоучители, терапии, че дори и фарамацевтични предложения за това, как да се справим с тях.

    Stranger things, indeed.

  6. @legrandelf: Мерси за обещанието. Според мен наистина ще е полезно да има МНОГО линкове – за всички, изкушени от киното, а и тепърва навлизащи в материята! 🙂
    @Inglourious Kunts: Новият подкаст за „Отряд самоубийци“ е супер. Чакаме следващия с нетърпение. 🙂

  7. Сazaril, добро включване. Иначе, скъпа Бончева, благодарим за добрите думи и с радост те информираме, че епизод 40 на подкаста е вече качен и активен за гледане – енджой! 🙂

  8. @Uzumaki: Ааа, благодаря, аз изгледах и него, че и 41-ви епизод с удоволствие. Ще има ли следващ скоро? Мисля, че феновете ви вече тръпнат в очакване.

  9. 3a декември сме предвидили поне два епизода, така че очаквай до 2 седмици включване 🙂