Възторгът! Опиянението на тълпите почитатели, тръпката да излизаш всяка вечер на сцената, за да изпееш онова, което искаш, по начина, по който го чувстваш, с най-добрите си приятели – не може да не им завиди човек! Четирите момчета от Ливърпул минават през времето и поколенията, откраднали са сърцата на милиони фенове и всички, влюбени в музиката им, но родени след 1966 г., проклинат съдбата си, защото не са имали шанса да видят четиримата заедно на живо (изключение правят лондончани, които на 30 януари 1969 са мернали The Beatles на покрива на сградата, в която се помещава тяхната компания Apple). На 29 август 1966 година в Сан Франциско е последното шоу от поредното щатско турне на групата – какъв по-подходящ момент от септември 2016, точно 50 години по-късно, да излезе документалния филм на Рон ХауърдThe Beatles: Eight Days A WeekThe Touring Years”?!

Всяка среща с документални кадри от живота на четиримата лудетини е вълнуваща за феновете – независимо колко добре познават историята на групата, каква колекция притежават и кои от епизодите с интервюта и концертни изпълнения са въртели до припадък на домашните видеа и компютри. Самото обещание, че във филма на Рон Хауърд ще има цели 30 минути дигитално ремастерирани, непознати за публиката материали от легендарния концерт на „Shea Stadium” – Ню Йорк (15 август 1965), е достатъчно да провокира трепетното очакване (може да се сравни с гъделичкането в корема, когато излита самолет – същият прекрасен „бъз” е!). А освен всичко друго сме сигурни, че майстор като Хауърд ще направи изключително увлекателен разказ – личи си и от трейлъра!

Всъщност – в тази новина няма капка обективност! Нечий „чист” поглед може да види истерични тийнейджъри, които пищят безпричинно по адрес на дрогирани младежи-нехранимайковци (най-големите Ринго и Джон са на по 26 години, когато групата прекратява турнетата!), които пък от своя страна дрънчат някакви парчета и пътуват из целия свят, а после за тяхното „хубаво време” разказват едни възрастни чичковци, които приличат (ама малко) на някогашните младежи… На кого е нужен такъв документален филм? Cut the bullshit – отговорът ще е сериозен: този филм е документ на и за времето, за неговите страсти, за неговата най-чиста творческа енергия, за емоциите, с които са живели няколко поколения меломани. Ако не съществува памет за това какво представлява човечеството – във всичките му кретенски особености, и тази памет да бъде използвана, homo sapiens е осъден да си доживурка еснафските самодостатъчни дни (които сигурно вече са преброени), да си доунищожи собствения дом, приютявал го толкова хилядолетия (който вече се задъхва от климатични промени и катаклизми), и да изтлее в небитието… Тогава вече никой няма да си спомня, че на онази прекрасна „бледа синя точица”, в средата на далечния ХХ век по едно земно летоброене, са съществували едни четири момчета, които са знаели как да се забавляват…

eight-days-a-week-img03-20160729

Хубавото в случая е, че не сме (все още!) свидетели на това дистопично бъдеще, а тръпнем в очакване на филма „The Beatles: Eight Days A Week – The Touring Years”. Може и да научим нещо ново, но дори и хората, които претендират, че познават в детайли историята на The Beatles, с огромна радост и удоволствие ще се срещнат отново с младостта и концертните дни на своите идоли. Трейлърът, който представяме тук, е за пускането на екран на филма „отвъд Голямата вода” – във Великобритания, Франция и Германия на 15 септември. В Австралия и Нова Зеландия феновете ще могат да го гледат от 16 септември, а в Съединените щати документалната творба ще бъде пусната в платформата Hulu на следващия ден – 17 септември. Ако се програмира в кината – то ще е в ограничен брой, колкото да не отпадне от (възможна) Оскарова надпревара само защото не е бил разпространяван на кино. От 22 септември „The Beatles: Eight Days A Week – The Touring Years” ще е достъпен и в Япония… не питайте за наша територия…

Ето какво гласи официалният синопсис:

The Beatles: Eight Days A Week – The Touring Years” разказва за първата част от историята на The Beatles – от 1962 до 1966 – годините, в които те обикалят с турнета целия свят и се ражда уникалното за времето си явление „бийтълмания”. Филмът на Рон Хауърд напомня как са се пресекли пътищата на Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Ринго Стар и как четиримата заедно се превръщат в изключителен международен феномен – „The Beatles”. Филмът показва процеса им на работа – как вземат решения, как пишат музика и заедно изграждат пътя си; среща публиката отново с изключителните им, уникални музикални дарове, както и със забележителните личности, които са и четиримата. Фокусът на филма е върху времето от първите концерти на The Beatles в клуб „Кавърн” в Ливърпул до последния концерт в „Candlestick Park”-Сан Франциско през 1966 година.

Сега е време да се затворим, да си пуснем „Help!„, и да помедитираме малко върху това дали ще успеем да видим епохалната нова, при това документална творба на Рон Хауърд на кино. Anyway – „We Can Work It Out„…

eight-days-a-week-img02-20160729

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *