Кирстен Дънст в кадър от "Midnight Special"
Кирстен Дънст в кадър от „Midnight Special“

След като наскоро получи номинация за „Златен глобус“ за превъплъщението си в Пеги във втория сезон на „Фарго“, на Кирстен Дънст ѝ предстои да застане зад камера за пръв път.

Режисьорският ѝ дебют ще бъде адаптация на полубиографичния роман от Силвия Плат – „Стъкленият похлупак“ (1963). Той разказва историята на 19-годишната Естър Грийнууд, която започва стаж в популярно списание в Ню Йорк през 50-те години. Момиче, което е неудовлетворено от обстоятелствата в своя живот, липсва ѝ радикалната амбиция, присъща на връстниците ѝ в крайна сметка се чувства затворена под похлупак. Със завръщането си в родния Бостън тя развива психическо разстройство, откъдето започва спираловидно пускане към дебрите на депресията.

Стъкленият похлупак“ е единствената белетристична книга, която поетесата Силвия Плат публикува преди самоубийството си през 1963 г. Романът е адаптиран през 1979 г. от Лари Пиърс във филм със съмнителни качества, където Мерилин Хъсет изиграва Грийнууд. В новия филм главната роля е поверена на Дакота Фанинг, което е учудващо добро попадение, поне на първо разглеждане. С генетично заложената липса на интерес към заобикалящия свят, която лицето ѝ проявява непрекъснато, очакваме Фанинг да представи отлично терзанията на навлизаща в суровата реалност жена, измъчвана от проблемите на социализацията, търсенето и загубата на собствена идентичност, и страшната сянка на патриархалното устройство.

Надяваме се, че сценарият няма да бъде опошлен и принизен до евтина феминистка пропаганда, но засега нямаме основания нито да се тревожим, нито да сме прекалено ентусиазирани.

Относно работата по сценария, Дънст споделя:

Обичам филми, които са забавни, когато не би трябвало да са. Не е черна комедия, макар че притежава някои подобни елементи – ако знаехте какво адаптирам, вероятно щяхте да възкликнете, че то няма нищо общо с черната комедия.

Факт е, че едни от най-сполучливите превъплъщения на Кирстен Дънст са именно във филми, които притежават споменатите особености, където тя играе объркани, дистанцирани образи, отнесени в свой собствен микрокосмос. Такава беше феноменалната Пеги във втори сезон на „Фарго“. Подобен архетип е и Джъстин в шедьовъра на Ларс фон Триер – „Меланхолия“, както и доста по-малката Лекс в „The Virgin Suicides“.

Стискаме палци режисьорската работа да ѝ се получи, а вие не се съмнявайте, че ще ви държим в течение относно развитието на проекта.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *