Когато през 1984 г. Кевин Ийстман и Питър Леърд създават четири антропоморфни костенурки с нинджа умения, живеещи в канализацията на Ню Йорк, слушащи хип-хоп и тъпчещи се с пица до безобразие, двамата създатели едва ли подозират, че току-що са родили огромен поп-културен и социално значим феномен. Наречени с имената на четирима ренесансови гении, братята със зелен оттенък на кожата и твърди като скала коруби завладяха детския свят до такава степен, че към настоящия момент същите тези деца, превърнали се в зрели мъже, подскачат от радост във всеки един миг, в който се докопат до Леонардо и компания.

Сигурен съм, че онези от вас, израснали през 80-те и 90-те години на миналия век, разбират изключително добре какво означават костенурките-нинджа и колко значими са те за емоционалното ви съзряване. Случва се така, че през няколко години ставаме свидетели на нова интерпретация на историята, в която виждаме изцяло нов поглед върху нинджите. Преминавайки през класическия анимационен сериал, трите игрални филма от 90-те години, игралния сериал „The Next Mutation”, новите анимационни серии от 2003 г., пълнометражната анимация „TMNT” от 2007 г., прекрасния „Turtles Forever” от 2009 г. и Nickelodeon сериите, стигнахме до момента преди 2 години, когато с игралния „Костенурките нинджа” беше дадено поредното ново начало и видяхме костенурките на новото поколение – на децата на израсналите през 80-те и 90-те бащи и майки, за които писах по-горе.

Michelangeo in Teenage Mutant Ninja Turtles: Out of the Shadows from Paramount Pictures, Nickelodeon Movies and Platinum Dunes

Костенурките нинджа: На светло” е директното продължение на зле приетия първи филм, режисиран от Джонатан Либесман и продуциран от Майкъл Бей. Независимо обаче от множеството критики към него, приходите в боксофиса бяха изключително задоволителни и Paramount анонсираха директното продължение, отново с продуцент Майкъл Бей, но с нов режисьор. Тази задача се падна на Дейв Грийн и съвпадение или не, но зеленото във фамилията му е достатъчно ярко, за да се отрази правилно в точната насока.

Да го кажем така – „Костенурките нинджа: На светло” е филм за фенбойчета, които изтръпват всеки път, когато чуят първите акорди от добре познатата тема на класическия анимационен сериал. Без съмнение този сериал е най-добрият от всички, правени до момента, и неслучайно (още преди появата на първия филм на Либесман) ни бе обещано, че стилът на новите костенурки ще се доближава максимално до неговия. Това обаче не се случи и породените от гняв коментари в интернет очевидно са оказали своето влияние – „На светло” е точно това, от което феновете имаха нужда.

Този път, освен смяната на режисьора, имаме и солидни попълнения в каста. Към добре познатите Меган Фокс и Уил Арнет се присъединяват Тайлър Пери, Лора Лини, Стивън Амел и Брайън Тий. Не съм сигурен до каква степен липсват Упи Голдбърг и Уилям Фикнър, но новите включвания са на място (да, дори абсолютният дилетант Пери) и по никакъв начин не напрягат обстановката.

Michelangeo in Teenage Mutant Ninja Turtles: Out of the Shadows from Paramount Pictures, Nickelodeon Movies and Platinum Dunes

Костенурките нинджа: На светло” ни хвърля там, където ни остави неговият предшественик. След като успяха да победят злия Ороку Саки (Шредър или както всички обичаме да го наричаме, Шрьодер), братята-мутанти продължават да развиват своите нинджа-умения. Върнън Фенуик (Уил Арнет) се е превърнал в мегазвезда, а Ейприл О’Нийл (Меган Фокс) представлява смесица между журналист и специален агент с уменията на Джеймс Бонд, Феликс Лайтър и Итън Хънт. Разбира се, за мен тя е далеч по-секси от тях, но за сметка на това е още по-абсурдно стояща в ролята на Ейприл. Никога обаче не съм очаквал Фокс да бъде нещо повече от секси парче, така че няма да се спирам на този момент. По-интересното обаче е друго – след като си зададох въпроса „Къде, по дяволите, е Шрьодер?”, то веднага получих отговор. След впечатляваща гонка из улиците на Ню Йорк, издържана в абсолютния стил на Майкъл Бей, Саки е освободен от затвора, благодарение на своите верни поддръжници от клана Фут, и мигновено започва личната му мисия – да отмъсти на костенурките и да завладее света. От своя страна, костенурките имат за цел отново да го пъхнат зад решетките. Дотук добре – всичко се развива по план, който е достатъчно стандартен, за да не разчита на други изненади.

Изненади обаче има и това е най-хубавото в целия филм. Макар и предварително оповестени, включването (най-накрая) на дългогодишно жадувани персонажи не е без значение. Първо – отново имаме Кейси Джоунс (Стивън Амел). Досега бяхме виждали Кейси в два филма, а ролята беше изиграна от Елиас Котеас. Този път маскираният хокеист е полицай с огромни амбиции, който претърпява крах по време на бягството на Шредър и мигновено е низвергнат от шефовете си. Изпълнен с мъст, Кейси се присъединява по комичен начин към Лео, Раф, Майки и Дони след пропит с хумористични елементи уличен бой срещу клана Фут. Дори липсата на класическата дълга коса не пречи да видим един свеж Джоунс, който се вписва повече от идеално в обстановката.

Michelangeo in Teenage Mutant Ninja Turtles: Out of the Shadows from Paramount Pictures, Nickelodeon Movies and Platinum Dunes

Второ – Бибоп и Рокстеди. Малоумните глиган и носорог са едни от най-чаканите персонажи, които най-накрая получават своя екранен шанс. След като имаше неуспешен опит техни алтернативи да бъдат внедрени в „Teenage Mutant Ninja Turles II: Secret Of The Ooze”, то този път двамата са на линия и притежават всички характерни за тях черти, включително пурпурните слънчеви очила и ниския коефициент на интелигентност. Ролите са изпълнени от Гари Антъни Уилямс и Стивън Фарели (професионалния кечист от WWE Шиймъс), а влизането им, репликите, цялостната визия и изпълнение са толкова на място, че от този момент нататък едва ли мога да си представя други двама, които да се впишат толкова добре.

Тайлър Пери, който рядко се е представял на ниво и дразни изключително много с некадърността си, този път достатъчно умело се превъплъщава в лудия учен Бакстър Стокман. Геният на Ню Йорк работи за Шредър и успява да разтвори портала към „Измерение Х”, където пък дебне най-голямата изненада.

TEENAGE MUTANT NINJA TURTLES: OUT OF THE SHADOWS

Един от най-големите плюсове на филма е именно Кранг, който получава своето звездно присъствие след десетилетия очакване. Поради една или друга причина, образът на „Мозъка” досега не беше експлоатиран в игрален филм и използването му тук е един от най-големите козове. Придържайки се стриктно към оригинала, Кранг е висшата форма на зло, която се съюзява с Шредър, за да завладее нашия свят. С добре изпипан CGI костюм и озвучен от Брад Гарет („Всички обичат Реймънд”), Кранг е черешката на тортата във филма и с оглед на настъпилите събития, повече от ясно е, че оттук нататък ще бъде един от основните персонажи.

Усъвършенстването на костюма на Шредър е другата причина, поради която „Костенурките нинджа: На светло” се справя по-добре от своя предшественик. След хилядите критики заради визията на превръщащ се в швейцарско ножче трансформър-десептикон, този път Шредър (изигран от Брайън Тий) е не само по-зловещ като персонаж, но и с изчистен от излишни остриета костюм, придаващ на героя почти класическата визия, добре позната на мнозина.

Друг особено важен момент е хуморът. Както и в първия филм, четирите костенурки са достатъчно идиотични, за да забавляват с дебелашките си шеги. Грийн се е постарал да изпипа филма си така, че да зачекне теми, които могат да бъдат основополагащи за бъдещите филми от франчайза. Основният момент е неразбирателството между Леонардо и Рафаел, което, както знаете, впоследствие ескалира в огромен скандал и отцепва Раф от отбора, превръщайки го в самостоятелния герой Nightwatcher. Дали обаче Nightwatcher ще бъде обект на spin-off или ще бъде част от третия филм, предстои да разберем. Факт е, че семето на съмнението е посято и оттук нататък предстои само да чакаме.

TEENAGE MUTANT NINJA TURTLES: OUT OF THE SHADOWS

Костенурките нинджа: На светло” е толкова носталгично настроен, че дори саундтракът през цялото време говори за това. Включвайки класически парчета от края на миналия век, върхът е Ванила Айс, прочул се като един от най-големите celebrity фенове на историята, а неговото присъствие в „Secret Of The Ooze” е повече от знаменателно. Отдавна загубил блясъка си на звезда, Айс е неразривна част от миналото с хитове като „Ice, Ice Baby” и това играе по сетивата на просълзените от спомени зрители.

Колкото и да са проблемите на филма, те са пренебрежимо малко с оглед на новаторството, което се лее като парчета на Технодрома. „Костенурките нинджа: На светло” е правен единствено и само за почитателите на костенурките и ако вие не сте такива, то едва ли ще усетите всички скрити детайли, лафове и ситуации, които допълнително разкрасяват и усъвършенстват филма. Едва ли можеше да бъде направен по-добре особено когато базата, на която стъпва, е осеяна с дупки, по-големи от канализационните шахти на Ню Йорк. Важното е, че малко по малко нещата се доближават към костенурчено съвършенство и ако работата продължава в същия дух, то най-вероятно третият филм (а той се очаква да бъде анонсиран съвсем скоро) ще бъде без грапавини като тези на твърдите черупки.

Костенурките нинджа: На светло” е достатъчно приятен, за да прекарате един от първите дни на лятото в киното, тъпчейки се с пица до несвяст и очаквайки гърбовете ви да се превърнат в коруби. Заслужава си.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 Comments

  1. Aз утре може и да не го гледам. Както и вдругиден… че и занапред. Евентуално ще се прежаля за едно кино „Замунда“ след време.

  2. Повечето казват ,че е по-добър от 1 ,ама има по-малка гледаемост

  3. Тъп е.
    Старите игрални филми са по-яки.
    Анимациите са по-яки.

  4. Старите игрални филми носят носталгична нотка по загубеното детство и безгрижие. В това им се крие магията, а не в някакви предимства. Ако се гледат сега новите и старите от човек, който никога не ги е гледал – я познайте какво ще каже? 🙂 А и е нормално да има нови „версии“ за следващите поколения. Сигурен съм, че сегашните деца биха опреличили старите филми като смехотворни заради гумените костюми.
    Не ме разбирайте погрешно – и аз ги харесвам старите. И аз съм фен на класическия анимационен сериал. Време е обаче да погледнем към съвремието.

    1. [RANT]
      Тъп е, бе човек, тъп е. Сегашните деца слушат Джъстин Бийбър. Кур за тях и за това какво мислят.
      Тъпата Меган Фокс можеше поне да й сложат един жълт аутфит да напомни малко анимационната Април О’Нийл. Тя обаче, играе crucial роля в разгадаването на тази „главоблъсканица“ (credit: Дринов). Професор Бакстър е бял! Или и този филм е под влиянието на #oscarssowhite. Кейси Джоунс е с дълга коса, а не е някъф лигльо от университета. И унуфрито Майкъл Бей, ако е продуцент, поне да не казва как да снимат филма – с тъпия му trademark с tilt-ната камера. 1-2-3-5 пъти – ОК, ама цял филм… ПФ! [/RANT]

    2. И Узумаки е недоволен ,че Кейси Джоунс е с къса коса 🙂

  5. Само не разбрах защо беше нужно участието на азиатската асистентка на полицейската шефка?Няма повече значение за действието от някоя саксия зад вратата. Има една реплика от две думи… Освен да налага анорексичната азиатска визия, не виждам защо изобщо са се охарчили за нейната роля…..