Едно нещо е ясно за английския език и то е, че на него почти всичко звучи по-добре. Игри на думи, словосъчетания, жаргони и най-вече заглавия. Настава пълен ад за българските преводачи като пристигне някой филм, който не се казва просто „Room” („Стая“), въпреки че те са проявявали творчество и в случаи без трудности като например „Dear John” (в БГ „С дъх на канела“!?) и още редица примери. Това с пълни сила важи и за заглавието „Пулсът на парите“, което по никакъв начин не може да хване пиниза на английското наименование, но ок – поне смислово е някъде там.

Ето какъв е сюжетът. „Пулсът на парите” е телевизионното предаване на егоцентричния, арогантен и самоуверен Лий Гейтс (Джордж Клуни), който дава финансови съвети на зрителите за това къде и как да си инвестират парите на Уолстрийт. Режисьорът на предаването Пати (Джулия Робъртс) е супер про и успява да се справи с всичките му номера и непредвидени импровизации по време на ефир, но явно ѝ е дошло до гуша и ще приеме повишение на друго място. Всичко върви ок в последния им ефир заедно, докато изведнъж в студиото не нахлува младият мъж Кайл (Джак О‘Конъл), преоблечен като куриер, който носи пистолет и жилетка с експлозиви, която слага на водещия и то пред камера. Кайл е разгневен, защото е загубил всички пари от наследството на майка си, тъй като ги е инвестирал грешно, следвайки съвет на Лий. Същата тази компания е фалирала за ден, изчезват близо милиард долара и остават хиляди преебани акционери. Ситуацията в студиото става заложническа, включва се полицията, цял Ню Йорк гледа сеир на живо и единствено Пати и още няколко души от екипа остават, за да се оправят с напечената ситуация.

Джордж Клуни и Джулия Робъртс

Кастът, разбира се, е най-впечатляващ от всичко и изнася сюжет, който с други актьори би минал между капките. Джордж Клуни упорито продължава да си подбира еднотипни роли на себична, но някак симпатична надувка (като в „Аве, Цезаре!“), която обаче изпада в крайни ситуации, в които трябва малко да се окопити. Той ги може тези неща и продължава да супер секси, но в последно време не сме видели нищо извън зоната му на комфорт.

Гласът на Джулия Робъртс би успокоил и мен, ако съм омотана в бомби, Джак О‘Конъл още с появата си в сериала „Skins” е дал заявка, че може да бъде следващата голяма британска работа в Холивуд, ако успее да се дореди от Том Харди и Том Хидълстън. Може би и той трябва да се прекръсти на Том… Момчето е набор 90-та година и има всички предпоставки нещата да му се получат. Той придава доста дълбочина и индивидуалност на един персонаж, който е представен като събирателен за хората, които се бъхтят някъде там под средната класа и в един момент им избиват чивиите (е, този израз пък на английски никой не може да го преведе адекватно, така че лингвистичният баланс е запазен.)

Много приятни включвания има и от актьори, познати с работата си в телевизионни продукции, като Джанкарло Еспозито („Breaking Bad”), Доминик Уест („The Wire”, „The Affair”) и Крис Бауър („The Wire”, „True Blood”).

Ако в режисьорския си дебют от 2011 „Тhe Beаver” / „Бобърът“, Джоди Фостър поне участваше и като актриса за всички фенове (а те не са малко!), които искат да я гледат в нови роли, то в „Пулсът на парите” амплоато зад камера е заковано и трябва да приемем, че дамата държи се доказва на това поприще. И очевидно иска да прави все по-комерсиални филми и да загатва неудобни теми, друг е въпросът доколко успява.

Джак О‘Конъл

Пулсът на парите” може да се приеме за неин успешен опит, тъй като филмът е премерен от всяка гледна точка. Не очаквайте да видите на екран разнищване на това какъв е механизмът на Уолстрийт, нито задълбочен поглед върху корпоративните машинации, но все пак всичко е представено достатъчно интересно и динамично, за да се извърви целият път до финала.

Филмът, умишлено или не, залага и на доста комедийни моменти. Умишлено е в речта на хванатия на тясно Лий Гейтс към зрителите, с поредица втръснали кадри на американци, втренчили поглед със затаен дъх към един човек, където обаче има приятен туист. И не толкова умишлено с включване на приятелката на Кайл в ефир, което може би трябва да допринесе драматизъм, но може и да ви разсмее, с бонус едно „ауч!“.

Пулсът на парите” беше представен на тазгодишното издание на фестивала в Кан, където Джоди Фостър за първи път е дефилирала на 12 години, Джулия Робъртс за първи път беше без обувки, а Джордж Клуни за поредна година се появява с една и съща жена – красивата си съпруга Амал. Сборът от всички тези фактори донесе достатъчно медиен интерес.

Филмът тръгва по българските кина на 27-ми май и със сигурност заслужава да се види, защото е разнообразие в морето от супергерои, комикси и дебилни комедии. И защото няма значение каква е историята, а дали е добре разказана. Тази е. Пулсът ви няма да се ускори кой знае колко, но парите ви ще са си стрували.

Similar Posts

Вашият отговор на UZUMAKI Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6 Comments

  1. Да не си мисли тая Джоди Фостър,че ще разкрие кой знае какво пред нас за „механизмът“ на Уолстрийт?! Ние си знаем всичко,знаем,че ония свинчуга Тръмп държи световната банка,знаем,че той държи всички банки в света и че може да се откупи от всякакво правосъдие с пари,знаем,че е успял чрез измами и крадене,знаем,че е корумпиран до гушата и е наследник на богати родители:какво чак толкова има нужда да дълбаем и да чепкаме??

    1. На мен пък тотално ми се гледа.Най=после смислен филм, за разлика от конвейрните и вече скучни до безкрай батмани,отмъстители,екс мени,костенурки-нинджи..Иначе според мен,,Аве Цезар“бе скучен и безцелен

    2. Не съм гледал „Цезар“-а още, но подозирам, че ако бях, нямаше да съм съгласен с теб.

  2. Заради липсата на бг субтитри ли още не си го гледал:)Имаше един два момента в,,Аве Цезар“,които бяха ок.Тилда Суинтън и Джош Бролин бяха чудесни,особено първата в ролята на две журналистки-близначки,но пък само с 2 сцени и половина.Скарлет Йохансон пък успя да ме разсмее в двете си сцени ,в една от която я питаха дали е сигурна,че е бременна от определен човек 🙂 но комунистическите глупости бяха толкова досадни.можеше да е хубав филм, но следващият път братя Коен( добри са в танцовите номера още от Големият Лебовски).но това е моето мнение.на други може да им допадне.
    Относно филма по горе определено има нужда от такива като него.Джоди рулз!

  3. Джоди е пич, спор няма 🙂 Просто новият й филм не ми се гледа 🙁