Това не е съвсем филмова новина, но включва толкова кино съставки, че е престъпление да я подминем.
За краткото време от началото на месеца до сега излязоха цели два клипа на Рейдиохед, които харесваме и следим изкъсо. Първият е стоп моушън анимация към песента „Burn the Witch” и включва заемки от култовата класика „The Wicker Man”. Вижте:
Много харесваме филма от 1973-а и незабравимата му атмосфера, която все още ни влиза под кожата. Езическите песни и подскоци на шотландските островитяни, които с чиста съвест пожертваха сержант Хауи, за да не загинат посевите им, създават невероятно внушение, а ниският бюджет още повече засилва ефекта с документалния си реализъм.
Клипът на Рейдиохед, макар да взаимства основната тема и изплетената клада, се различава значително от оригинала. В крайна сметка „вещицата” оцелява, а и самите етапи на разследването, както и ритуалите са променени. Визуално видеото е силно повлияно и от „Тръмптъншир” – английско телевизионно предаване за деца от 60’-те години (Тръмп, ениуан?). Според „Пичфорк” клипът осмива ценностите на крайнодесните политици.
Аниматорът на клипа Вирпи Кету споделя, че видеото е вдъхновено от бежанската криза и ислямофобията, която я заобикаля. Всичко това контрастира с идиличната атмосфера на показаното градче. Кету, която е ветеран в „Aardman Animations” и е работила по „Уолъс и Громит” споделя, че видеото е създадено само за две седмици, което е изключителна скорост за стоп моушън анимация, била тя и само три минути. За музикален анализ на изключителните неща, които се случват в минималистичното парче, може да отскочите тук.
Мислехме само да добавим клипа на „Burn the Witch” в края на новината, но когато човек се захване с Рейдиохед, винаги излизат нови и нови пластове интелектуални предизвикателства. Затова спираме тук и минаваме към повода за настоящата новина, а именно режисирания от Пол Томас Андерсън клип към “Daydreaming”. Вижте:
Много различен от първия клип, „Daydreaming” се фокусира на преминаващия през различни градски среди Том Йорк, на фона на успокояващо-тревожна музика (ако може изобщо да съществува нещо такова). Клипът напомня и по някакъв начин на Чарли Кауфман (гледахте ли вече „Аномалиса”?), може би заради коридорите и осветлението.
Спокойно можем да кажем, че вратите (с тяхното отваряне и затваряне, разграничаване и свързване) са не по-малко важни от самия Том Йорк. Гениално е решението на Андерсън да използва именно този символ, за да покаже най-точно пропитата несигурност и невъзможността за връщане, за които става въпрос в текста на песента.
„Dreamers, they never learn Beyond the point of no return And it’s too late; the damage is done”
Екзистенциалната дълбочина се разкрива на фона на минималистично пиано, напомнящо на Клод Дебюси и води до смущаващите ниски тонове, които стържат, когато Йорк се свива в пещерата.
Какво става, когато едни от най-големите творци на едно поколение се съберат? Гледайте отново клипа на „Daydreaming”.
Жестокотия!
А скоро излезе още един клип на групата, режисиран от П.Т.А.
Йеп, ето го: https://www.youtube.com/watch?feature=youtu.be&v=6hgVihWjK2c 🙂