Време е за действия. Това ни казва чакащата дръжка на меч в първия кадър от „Book of the Stranger” – епизод, пропит със съдбоносни решения, които скоро ще запратят познатите ни герои във водовъртеж от отмъщение и сляпа ярост. Кой ще оживее и кой ще потъне знаят само трима души. Без стабилната основа, предоставена от Джордж Мартин в книгите, продуцентите Уайз и Бениоф отправят „Игра на тронове” в посока, от която няма връщане назад. Дъската с фигури е подредена. Време е за среща с дявола.
Джон Сняг, въпреки втория шанс за живот, който получи, не желае да търси отмъщение и нови кръвопролития. „I fought, and I lost“ – думите му са повторение на това, което Алистър Торн каза на бесилката в предния епизод. Напомняне за нас, че победители в студения свят, в който героите се препъват, не може да има. Разбира се, никой не вярва, че ще има почивка за нововъзкръсналия спасител. Месиите не отиват да се излежават „някъде на по-топло”, а се борят за слабите, помагат на приятелите и семейството си.
Емоционалната среща на Сняг със Санса е поредното доказателство за това колко силно сме въвлечени в сериала, благодарение на спомените, които имаме от предишни сезони. Макар да не сме виждали оцелелите брат и сестра заедно никога, може би няколко сцени в първи сезон (колко би било интересно човек сега да си пусне началото на сериала, колко ще го заболи сърцето за провалените мечти и надежди), Сняг и Санса са ходещо напомняне за трагедията, сполетяла всички Старки. Едард, Роб и Кейтлин ги няма и всяка среща, всяко доказателство за това, че някой от останалите е жив, носи спасителна надежда.
В Санса могат да се видят проблясъци от решителността на Кейтлин. Тя е тази, която помага на Сняг да види цялата картина, тя му вдъхва необходимата сила и прочита писмото докрай. Насъбраният опит в Кралски чертог и уроците на Кутрето са си свършили добре работата и са я превърнали ако не в играч, то поне в пресметлива фигура, която няма да чака повече други да разполагат с живота й. Добре че не всичко е пропито в мрак и съдбоносни решения. Любовните искри прехвърчат и на най-неподозираните места. Бриен и Тормунд изглеждат като perfect match. Секс сцена между двамата би имала потенциала да се превърне в едно от най-запомнящите се неща в сезона.
Дългоочакваният сблъсък между Рамзи и Сняг наближава и писмото определено ще задвижи действието напред. Проблемът е, че плененият Рикон обещава трудно предвидим резултат, поне що се касае до косвените жертви. Залозите са твърде високи и никой не е в безопасност. Колко ценно би било за Сняг, ако разполагаше в този момент с опитен манипулатор, дипломат, потопен в мрежа от информация и цяла армия на разположение. Кхм, кхм…
Петир Белиш, колко ми липсваше този усмихнат човек. След като се ожени за Лиза Арин, бутна я през лунната порта, заведе Санса при Рамзи (на момичето все й върви на садистични психопати) и си осигури контрол над целия Север (само Болтънови все още не го осъзнават), Кутрето доказа, че хаосът наистина е стълба и колкото по-дълга е тя, толкова по-нависоко се изкачваш. В първата си сцена за този сезон, виждаме завръщането на любимия лорд на Харънхъл и лорд-протектор на Орлово гнездо в сцена, демонстрираща огромното влияние, което притежава върху невменяемия Робин, който би последвал чичо си и в някоя яма (както най-вероятно и ще стане).
Мислех си след края на „Oathbreaker”, колко епично би било, ако Сняг се заобиколи със свита от хора с изключителни умения. Ако към Мелисандра, Давос, Санса, Бриен и Тормунд се присъедини и Белиш, това ще се очертае като една от най-интересните групи в сериала. Интересна, но в никакъв случай задружна, предвид сложните отношения между героите. Като например фактът, че Бриен е екзекуторът на Станис, а Мелисандра носи другата половина от вината за смъртта на Ренли Баратеон. Тепърва ще се оформят подобни лагери, събиращи разпръснати герои, които може би дори сме забравили, че все още скитат из Вестерос. След което ще настъпи голямото вадене на мечове.
В „Book of the Stranger” виждаме и нагледен пример за използването на властта. Първо с Белиш, който манипулира принца, за да демонстрира на сер Ройс, че държи всичко в здравата си ръка, след това с Тирион, който съвсем на косъм успява да убеди Сив Червей и Мисандей да му се доверят в рискования план да предоставят на робовладелците цели седем години, за да освободят робите си. Дали дипломацията ще проработи, ще разберем скоро, но предвид лукавите погледи на алчните господари и развитието при Денерис, за което ще поговорим след малко, най-вероятно ни очакват нови изблици на насилие.
От друга страна това би обезсмислило ролята на Тирион в този сезон. Неговата работа до момента е да обогати познанията си, да подкрепи Денерис и да допринесе за износа на свобода и мир, каквито от векове царуват във Вестерос. Шегата настрана, в този епизод Тирион наистина напомня на един малък Линкълн в кроежите си на хитри схеми, чрез които, с много компромиси, да донесе свобода на милиони роби. Това, в комбинация с трудностите му при преодоляването на културните различия, е двигателят на сцените с него. Това го разграничава от случващото се в Кралски чертог.
Церсей и Джайм, които най-накрая решават да отвърнат със сила на впилите се в столицата религиозни фанатици, илюстрират един съвършено различен подход при налагането на власт. За разлика от макиавелистите Белиш и Тирион, ланистърското дуо е свикнало да тупва с юмруче по масата и нещата да се случват от само себе си. Планът, благодарение на любовта на Олена и Кеван към децата им, да използват войските на Тирел и да смажат Врабците, изглежда твърде опасен. Особено пред опитен играч като Върховния врабец. Гражданската война тропа на портата.
В затворническите помещения Марджери разговаря с Върховния врабец и научава от него историята за това как от известен обущар, аскетът е оставил всичките си притежания и е излязъл на улиците, където е почувствал бедните и опресирани за свои истински братя и сестри. Интересно е това, което е научил, докато е бил обущар. Вниманието към детайлите е превърнало стоката му желателна за благородниците. Нищо чудно, че сега е толкова ефективен в игрите си с тях. Всяко качествено нещо изисква време. Планът му явно също. Надявам се да разберем повече за мотивацията му, отвъд религиозните вярвания.
Марджери осъзнава, че историята може и да е измислена, а уредената среща с брат й просто манипулация, която да я прекърши, за да се предаде. Въпреки това намира сили да бъде по-силна от Лорас, който напълно е загубил себе си и е готов да абдикира от позицията си. Силен контраст с шампиона и майстор на меча, когото наблюдавахме в предишни сезони.
Теон продължава да е най-затрогващият герой в този сезон. Съсипан и без дом, без амбиции, готов да подкрепи сестра си в желанието й да поведе флота на Железните острови. Епизодът можеше да се казва „Brothers and Sisters”, предвид трите двойки, които се събраха (Санса с Джон, Марджери с Лорас и Теон с Яра). Интересно е да отбележим, че и в трите случая сестрата се оказва по-силната, тя е тази, която взима нещата в свои ръце и от която зависи съдбата на семейството.
Според Даарио, Джора е твърде възрастен, за да язди дракона. С такива шеги двамата стигат до Вейес Дотрак, където с поредния неубедителен компютърно генериран поглед към столицата на дотраките, трябва да повярваме, че виждаме нещо кой знае какво. Връзката между двамата мъже е интересна, поради примеса на неприязън и съчувствие. Любовта им (макар и различна) към Денерис ги прави едновременно най-близките и далечни хора на света. Въпреки всичко Даарио спасява Джора между стените на тесните нощни улици.
Така стигаме до голямата сцена в този епизод, която беше огненото разгръщане на Денерис. Планът й, макар и елементарен, беше въздействащ със своята визуална символика. Драконът, за разлика от обикновените хора, не се плаши от огън, това е неговият естествен хабитат. Когато домашните й любимци не са наоколо и няма други козове под ръка, Денерис демонстрира най-големият урок, който някога е научавала – прегръщането на собствената си природа.
Тенденцията женски образи да получават власт и да принуждават силни мъже да превиват коляно се очертава като основна линия в последните епизоди в „Игра на тронове”. Жена, която знае коя е и какво иска е силен образ. Огън и жупел за мъжете, които се опитват да я спрат. „Book of the Stranger” продължава тази традиция, като ни показва как сестрите могат да бъдат по-силни от братята и как властта може да бъде прилагана по различен начин. Епизод-кръстопът, който изгаря мостове.
Хвала!
Петир ,а не Питър.
тенкс, веднага ще оправим. имената ни ебават мамата, колкото и да внимаваме да не сбъркаме, винаги става някой гаф. отделно, че на български се разпространяват различни варианти. стараем се да ползваме начина, по който са изписани в книгите.
И нито дума за циците на Денерис. Виждали сме ги вече но все пак. :Д
Никакъв каректър дивелопмънт нямат тия цици.
Само на мен ли ми се стори като голяма кръпка в сценария, как Денерис и другата халееси отидоха да си „напудрят носовете“ и хоп, точно тогава изскочиха Джора и Даарио, много мързеливо измислено от страна на сценаристите, можеше да се постараят повече.
Куайът! Ай кил ю! (сори, не се сдържах 😀 )
Аве, аре бе. Ясно, че ще има такива съвпадения. Не се косете толкова…
Що бе, Джора много добре знаеше какво и къде да го намерят. Предполагам са наблюдавали сградата и като са видели пухкавелка са се придвижили напред.
Мен по ме издразни как лумнаха камъните в сградата в последната сцена или съм изпуснал нещо?!
Е що да не лумнат бе?! Номадски народ, юртите им са от слама, сухи говна, кожи… тези метални кошници са пълни с въглени и вероятно някакъв тип гориво, щото въглените тлеят, а това имаше и пламък, да дава светлина. Тоя купол не беше на земя, имаше някаква дървена основа… като прибавим колко изсушена и спечена от слънцето е, няма лошо че пламна така…
жалко, че не й падна някоя греда на главата.
Финалът беше много як 🙂
Гледах и трейлара на новия сезон на друг култов сериал , очаквам да пишете и за него 🙂 Няма да кажа кой е
Смъртоносно оръжие ? 😀 😀
скоро ще се появи новината за прийчър. бързата работа – срам за майстора. ето нещо, да се успокоите малко:
https://www.youtube.com/watch?v=RWc8V-iKJ7s
Hannibal, за малко да познаеш 🙂