Смъртта е ритуал. В обикновения живот, в битието на психопатите и във вкопчването на жертвите в последните секунди. Това е начин да осмислим дните си, да удължим смислеността. Независимо дали вярваме, че има нещо отвъд, или не.

Холокоста вероятно е най-мащабният ритуал на смъртта в историята на човечеството. Интерпретиран е многократно. Пресъздаването му често е примесено с мелодраматизъм, който отдавна е омръзнал. Баналността на образите от Аушвиц ни карат да забравим за истинския мащаб на този позорен епизод от историята. И ето, че през 2015 година – 74 години след създаването на концлагера – със „Синът на Саул” влязохме вътре. И усетихме ужаса плътно и болезнено. Камерата на Ласло Немеш ни показа просмуканото с животински страх трескаво отмерване на живота без стойност. Във филма светът се простира от ограда до ограда. А личното ти простанство свършва там, докъдето стига дъхът ти. И независимо дали си работник, или професор, мислите ти са свързани само със спечелването на още няколко минути. А безпокойството те следва непрекъснато.

Саул Аусландер (Геза Рьориг)

Бившият ключар Саул Аусландер (Геза Рьориг) е част от Зондеркоманда – затворници, които помагат в умъртвяването на концлагерстите и заради това собствената им смърт е забавена с няколко месеца. Първият кадър на филма изчаква Саул да влезе в него фокусиран и после камерата го следва неотклонно до края. Тя остава на сантиметри от лицето му и нито веднъж не акцентира нито върху колоните от обречени, нито върху труповете, нито върху техните палачи. И с това още повече усилва кошмара – чуваме предсмъртните викове, виждаме голите тела и огъня, който ги поглъща, като фон, но камерата нито веднъж не се спира върху тях. Това е точно 1 ден в Аушвиц – ден, в който може да помагаш за умъртвяването на стотици хора за пореден път и в който в притъпеното ти съзнание може да се промъкне осъзнаването, че отлагането на смъртта с още малко не е достатъчно.

Сред първите задушени в газовата камера има момче, което Саул е убеден, че е отдавна загубеният му син. Той не позволява да му направят аутопсия, рискува многократно, за да намери равин, който да изпълни Кадиш – еврейска молитва за мъртвите, и да успее да погребе тялото. Междувременно другите затворници се опитват да организират бягство – белязано от факта, че смъртта винаги е само на няколко крачки от тях. За да уреди ритуалното погребение на детето си, Саул се включва в заговора. Това е и малката надежда на зрителя, че в целия кошмар, който гледа през очите на бившия ключар, ще има някакъв хепиенд (насилваното ни от години с холивудски филми съзнание е зомбирано от това клише – искаме или не, осъзнаваме или не). Но в Аушвиц реалността е различна. Тя е безмилостна. И след нея оцелели няма. Това е истинският ритуал на смъртта. Затова и в „Синът на Саул” разлика между живи и мъртви няма. Но вкопчването в познатите ритуали може да те спаси поне от страха.

Синът на Саул

Синът на Саул” е първият игрален филм на унгарския режисьор Ласло Немеш и предишният му документален опит личи. Отчетливо се вижда и факта, че е бил асистент на Бела Тар. Приемствеността във впечатляващото унгарско кино е запазена. А сред Оскарите се появи още един европейски филм, в който техническото развитие няма никакво значение. Важна е само историята и умението да я разкажеш по различен начин.

И едно последно предупреждение. Не гледайте „Синът на Саул”, ако не вярвате в неизбежността. Не гледайте този филм, ако смятате, че животът е достатъчно жесток. Не гледайте този филм, ако искате да сте спокойни и да спите добре. Но все пак ще е голяма загуба да го пропуснете.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 Comments

  1. Съгласен съм, брутално добър е!
    И „Синът на Саул” е официалния превод на заглавието. Дали е точен или не, вече няма значение – така се казва на български!

    1. Не знам кой и как е определял официалния превод на заглавието, но поне да беше видял трейлъра на филма.

    2. Очевидно е, че преводът е правен по английски. Явно и те на са били гледали трейлъра. 🙂