Едва ли някой поставя под съмнение факта, че Dreamworks Animation се нарежда на второ място след гигантите от Pixar по качество на своите продукции. Творците на класики като „Шрек“, „Мадагаскар“ и  „Кунг-фу панда“ поредиците отдавна са се превърнали в еталон и образец в своят жанр. Но за разлика от колегите си от Pixar,  Dreamworks  Animation досега никога не са акцентирали до такава степен на по-задълбочения наратив и силните послания, изхождащи от техните истории (така както го умеят от Pixar). Анимациите на Dreamworks са ярки, много цветни, изключително гладки и с изобилие от екшън и комедия в тях. За съжаление, когато нещата опират до дадено тематично съдържание, анимации като „Кунг-фу панда 3“ „бъркат в кутийката с курабийки“, но единственото, което намират там са изтъркани призиви като „семейството е важно“ и „бъди себе си“. Всичко това е твърде далече от изтънчения и емоционален начин, по който Pixar подхождат към подобни идеи (но явно целевата аудитория на Dreamworks Animation винаги ще си остане детската и заради това ще разчитат и за в бъдеще на по-просто поднесените истории).

Кунг-фу панда 3“ започва с представянето на злодея – бика Кай. Завладял духовния свят, отнемайки енергията „чи“ на всеки един от легендарните кунг-фу майстори, Кай възнамерява да се върне към материалния свят, за да установи своята доминация и там. Единственият, който може да му се противопостави е главният герой – пандата По. В същото време По е повишен в йерархията от ученик на учител от своя ментор Шифу. По се затруднява в адаптирането към новата си отговорност, а и проблемите съвсем се заплитат с пристигането на биологичния му баща – пандата Ли, който се „прокрадва“ в живота на По и го представя като свой син на цяло село от панди. Всичко това се превръща в прелюдия на завръщането на Кай и защитата, която По трябва да създаде, за да спаси света.

Режисьорите Дженифър Ю Нелсън и Алесандро Карлони  се придържат близо до тоналния шаблон на първите две части от поредицата като смесват приключенията на протагониста с ръкопашни бойни сцени и шантаво чувство за хумор. (Ю Нелсън е един от главните сценаристи на „Кунг-фу панда“ и режисира неговото продължение, докато Карлони е аниматор на първите два филма). Тази формула си има своите плюсове, но „Кунг-фу панда 3“, както и своя предшественик „Кунг-фу панда 2“ не притежават същата искра, която запали и даде живот на оригиналния филм. Вместо това трябва да се задоволим с бляскавите и изобретателни анимации, които в някои сцени наподобяват графичен роман или дори китайски рисунки. Визуализациите на Ю Нелсън и Карлони имат драматична, почти митична величественост – от снежните планини до пресъхналите пустини, от Китай до Царството на духовете – все вълнуващи места, които внушават изолация и път към себепознанието. Всичко това примесено с перкусионната музика на мастодонта Ханс Цимър изобразява автентичната атмосфера на Китай.

kung-fu-panda-3-review-img06-20160320

За съжаление, екипът от сценаристи, начело с Джонатан Айбел и Глен Бергер (сценаристи на цялата поредица) рециклират старите повествователни теми и ни представят нови персонажи, които не са чак толкова запомнящи се колкото оригиналните герои. Учителят Шифу този път е в много малка и незначителна роля и докато осиновителят на По – Г-н Пинг има значима роля за историята, по-скоро остава в периферията. Що се отнася до сподвижниците на По – Тигрицата, Богомолката и Маймуната, те почти не се забелязват във филма. Кай и Ли се явяват като наративен инструмент за бъдещата промяна в образа на По (особено, когато Ли предлага на сина си да се върне в селото на пандите), но проблемът с предсказуемият обрат в историята лишава новите герои от по-заинтригуващ принос в цялостната картина.

Противно на представите ни за перфектен и изпипан анимационен филм, „Кунг-фу панда 3“ удовлетворява единствено по-малките зрители, като предлага прекалено малко съдържание и материал за размисъл на техните родители, които ги придружават в кинозалата. Филмът съществува само заради факта, че „Кунг-фу панда“ и „Кунг-фу панда 2“ се оказаха успешни в боксофиса, а не че притежава някаква иновативна и свежа история за разказване. Както обикновено се случва с продълженията, и тук принципът е същия – „повече от същото“. В този аспект може да се каже, че „Кунг-фу панда 3“ наистина успява.

Similar Posts

Вашият отговор на Деси Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 Comments

  1. KFP 1 мога да го гледам всяка седмица, перфектаната анимация – хумор, екшън, красива анимация, интересна история, поучителен за малки големи и невероятно забавен.
    Вторият беше отново на високо ниво, за мен лично единица-две под първият.
    Третият филм пък е единица-две под вторият, така че в крайна сметка получих една забавана анимация, от която ще запомня някой друг лаф и приятната мелодия на Кай. Както каза жена ми, “Абе, това го гледам за трети път” .

  2. Ъъъъ, Гибли например? И още няколко японски студия, които нямат слаб филм в каталога си.

  3. Можеше да е толкова добър!
    Целият филм изглежда леко претрупан.
    По среща баща си, след като е разбрал, че е единствената жива панда, и не му задава въпроси? На негово място щях да питам:
    Как оцеля?
    Къде беше?
    Как има други панди? И как са се спасили?
    Кай е сведен просто до еднообразна поддържаща роля, само за да е проблем на По. Тигрицата, която го мразеше в първия филм, а във втория сякаш си падаше по него, сега се с него както с всички останали.
    Режисьорът постигна толкова много с втория филм, както със злодея, така и със сюжета, и вместо да направи нещо в тоя дух, е решил да направи обикновен детски филм, пълен с тъп хумор и нулева дълбочина.
    Вторият филм беше страхотен и трябваше да спрат с него.