Някои книги променят света. Променят обществото. Променят нагласата му. Създават стереотипи, които проникват в културата. Всички сме чували за ярките образи, изградени от Брам Стокър, Артър Конан Дойл и Мери Шели например. Наскоро на български език пък се появи още едно важно за попкултурата класическо произведение. „Монахът“ на Матю Грегъри Луис е изградил поне няколко от основите на тази попкултура, а върху тях строят десетки по-късни автори от различни клонове на изкуството.
Немъртвите
Вероятно най-важното попкултурно явление в „Монахът“ са немъртвите, които правят дебюта си в рамките на прозата именно тук. Терминът, с който ги назоваваме, води произхода си от друго емблематично произведение – „Дракула“ на Брам Стокър. Макар да не е акцент, Кървавата монахиня от книгата на Матю Луис е първото известно споменаване в художествената литература на жив мъртвец, който приема форма от плът и кръв. Нейните предшественици са предимно безплътни привидения. Не че тя не се проявява и като такова в „Монахът“. Като добавим, че първите впечатлили се от новаторството на Луис са Мери Шели, която създава чудовището на д-р Франкенщайн по този образец, и Самюъл Тейлър Колридж, който използва идеята за „Балада за стария моряк“, нещата стават още по-значими. Днес познаваме от киното и литературата зомбита, вампири, гулове, какви ли не ходещи мъртъвци, които тормозят живите си събратя. Е, изглежда, поне за част от тях виновник е Луис. Да, той със сигурност не ги измисля от нищото. Немъртвите са познати във фолклора, но пък той първи ги вкарва в художествената литература, което никак не е малко.
Злият монах
Ако се загледате из снимките на приятелите си от поредния Хелоуин, вероятно ще видите поне няколко, маскирани като зли монаси или монахини. Оказва се, че в романa си Луис първи представя образа на покварения, перверзен монах. Нещо повече, „Монахът“ е първият роман, представящ антигероя като фигура. Отец Амброзио е каещо се чудовище. То не може да спре желанието си да върши грехове, а само страда от тях. Подчинява им се, а сякаш ги презира. И така, ако другият Хелоуин срещнете в някоя тъмна уличка оцапан с кръв монах или монахиня с кама или с нещо по-заплашително в ръка, спомнете си за Луис и неговия шедьовър.
На сцената
Едва няколко месеца след публикацията на „Монахът“ през 1796 г. той е поставен на театралната сцена, а не след дълго – и на балетната. В следващите години от различни части на творбата се раждат над двадесет такива произведения, а през XIX в. се появяват и няколко опери. Макар и не толкова популярна в днешния театър, книгата на Луис понякога отново разпалва страстите на творците и в това изкуство. През последните няколко години във Великобритания и САЩ са поставени една пиеса и два мюзикъла.
В киното
По „Монахът“ са правени три филма. Може би най-изпипан от тях е „Le moine“ от 2011 г., режисиран от французина Доминик Мол. В главната роля се превъплъщава Венсан Касел, а продукцията е снимана изцяло в Мадрид. Филмът проследява единствено основната сюжетна линия и създава подобаваща готическа атмосфера на тайнственост. Любопитна подробност: една от по-ранните екранизации, снета през 1972 г. от Адонис Кайру с участието на Франко Неро, е създадена въз основа на нереализиран проект, по който през 60-те години на миналия век работят Луис Бунюел и Жан-Клод Кариер.
Батман
„Монахът“ e инспирирал и комикса „Batman: Gothic“, излязъл в пет части през 1990 г. Написан от Грант Морисън и нарисуван от Клаус Джансън , в него прочутият герой на Боб Кейн разследва поредица убийства на гангстери в град Готам, извършени от мистериозния Mr. Whisper. Следите отвеждат Чoвека-прилеп към стар австрийски манастир, воден някога от абата Манфред – неговата история, до голяма степен, дублира онази на Амброзио от книгата. Да не говорим, че някъде там се появява и Огнената монахиня, което си е, разбира се, нов начин за представяне на Кървавата монахиня от произведението на Луис.
Емблематичният „Монахът“ е в книжарниците с логото на ИК Deja Book.