Часът на героите / The Finest Hours - ревю

Часът на героите” на Крейг Гилеспи („Lars and the Real Girl”) събира в едно вдъхновена от реални събития героична драма, катастрофа, изправяща човек срещу природните стихии и собствените му физически и психически предели, и не на последно място, филм на Disney в класическите „cheesy” традиции на студиото. Всеки един от елементите, поставящи го в съответната категория, не надхвърля познатите ни до болка клишета, но в същото време филмът се възползва максимално от положителните им и работещи страни – в по-голямата си част успява да бъде що-годе адекватен и гледаем.

Създаден по романа на Майкъл Дж. Тогиас и Кейси Шърман, „Часът на героите” разказва истинската история на една от най-опасните и дръзки спасителни мисии в историята на американската брегова охрана. През 1952 година, бреговете на Нова Англия са ударени от невиждано силна буря, която буквално разполовява петролния танкер „Пендълтън”, и над 30 моряци на борда му са изправени пред сигурна смърт. Въпреки огромния риск за собствения им живот, четирима мъже от бреговата охрана излизат в изключително тежки климатични условия в опит да спасят екипажа, който от своя страна прави всичко възможно да задържи разцепения кораб максимално дълго на повърхността.

Кейси Афлек

Часът на героите” е вторият Disney филм на Гилеспи след „Million Dollar Arm” и както може да се очаква, той вече е овладял характерната за студиото патетика – приказките за чест и дълг, както и евтините сантименти и красивата цялостна визия са налице (макар и не в най-ефективната им форма). Но предвид това, че най-известното му произведение е камерният независим хит „Lars and the Real Girl”, може да се очаква още, че той ще бъде далеч по-уверен в изграждането на пълнокръвни образи, отколкото (и нямам предвид само в чисто техническо отношение) в пресъздаването на бурята и разцепването и потъването на танкера. Де факто е точно обратното.

Определено един от най-слабите елементи в „Часът на героите” са драматургията и самите герои. Дори основният протагонист, предводителят на самоубийствената спасителна мисия Бърни Уебър (Крис Пайн), на когото е обърнато най-голямо внимание – Гилеспи и сценаристите Скот Силвър, Пол Тамази и Ерик Джонсън взимат принципно доброто решение да му отделят достатъчно време в началото на филма, преди да ни „хвърлят в дълбокото” – в крайна сметка „дрънчи на кухо”, тъй като е нарисуван само и единствено в положителни „героични” краски и му липсва каквато и да е комплексност.

Същото се отнася и за любовната нишка в лицето на бъдещата съпруга на Уебър Мириам (Холидей Грейнджър), която служи като допълнителна емоционална тежест и с която са свързани по-голямата част от измислените драматични окраски на действителната история. Общо взето, малко са прекалили в опитите да я направят силна и независима (в което няма лошо) и на моменти тя стои почти като анахронизъм насред 50-арския сетинг на историята. Също така, това налага образът да присъства на екран повече, отколкото е необходимо, което леко нарушава ритъма на филма, разкъсвайки силните моменти с драмата около спасяването.

Часът на героите

За поддържащите персонажи нямам какво да кажа – по-голямата част от тях са двуизмерни апликации, раздвижени и нюансирани само благодарение на добрите актьори (като Бен Фостър и Ерик Бана например), които ги изпълняват. Единственото изключение е механикът на бедстващия кораб „Пенделтън” Рей Сибърт (Кейси Афлек), който e равноправен на Уебър по важност герой и е най-интересният и пълнокръвен образ в целия филм. По време на катастрофата Сибърт взима командването в свои ръце и има огромна заслуга за спасението на екипажа, а изпълнението на Афлек, кажи речи, е най-доброто във филма.

В противовес на тези проблеми идват цялостните технически качества на филма и пресъздаването на бурята, разцепването на кораба и спасителната мисия, където (както вече споменах, поне за мен изненадващо) Гилеспи изглежда най-уверен. И не става дума само за качеството на ефектите, а за цялостното пресъздаване на епохата и режисурата на сцените – начина, по който той изгражда географията на кораба и как това помага на зрителя да придобие представа за механиката на кораба и съответно да разбере какво се крие зад действията на Рей Сибърт.

Ерик Бана и Крис Пайн

Разбира се, и тук може да се открият недостатъци –  при ефектите не липсват един-два ужасни сини екрана и кофти CGI, а и реално не получаваме нищо чак толкова специално, което вече да не сме виждали в „Перфектната буря” (с който „Часът на героите” неизбежно ще бъде сравняван в повече от едно отношение) или „Титаник”. Но освен ако не искате да се втелявате, те не са проблем. Макар че едва ли е творческо решение, използването на 3D също можем да го сложим в техническите минуси – през по-голямата част от времето говорим за мрак и нарушена видимост благодарение на безкрайния дъжд и сняг, а 3D допълнително помрачава нещата, правейки всичко безлично сиво. Единствената полза от 3D-то е, че при него разликата в мащабите се усеща доста по-добре.

Часът на героите” е филм, който не бих препоръчал с чисто сърце. От една страна има прекалено много недостатъци във важни елементи, сред които най-изпъкващи са клишираните черно-бели образи и повсеместната героична патетика, и вероятно доста хора не биха ги преглътнали. От друга, филмът се възползва максимално от работещите страни на клишетата, с които борави, и тези от вас, за които приказката „клишетата са клишета, защото работят” е вярна, ще получат едно базово, но задоволително двучасово забавление. В зависимост от това в коя от двете категории поставяте себе си, решете дали да поемете към киното или да си останете вкъщи.

Similar Posts

Вашият отговор на Мартин Касабов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

28 Comments

  1. Охооо, да не би това да е дългоочакваното завръщане на Дринов като списващ ревюта за най-добрия български сайт за кино???

    😀

  2. Аахахахаха

    ЗАВРЪЩАНЕТО.

    Преминал през снеговете на творческия блокаж, той идва да си отмъсти за лошите текстове.

  3. а на тоя филм трейлърът му е от тия дето: „сега ще ви разкажем целия филм, щото в случай, че не го гледате все пак да знаете за какво става въпрос. и ще ви го въртим в киното в продължение на 6 месеца, за да ви се забие в главата и дори и да го намразите пак да гововите за него“ 😀

  4. Не че нещо, но какво е това „основният протагонист“…?
    Или е протагонист, или не е.

  5. Просто не е единственият. Двама са, а той получава повече екранно време.

  6. Единият Мартин да замълчи 😀
    И да си пази силите (и дъха) за въжделения му Бела Тар! B|

  7. Посредствен филм без претенции с двуизмерни образи и никакво напрежение.

  8. Хахахах сега прочетох това ревю и в коментарите ви разбрах, че авторът е самият Автор… Но Дринов наистина ли това си почувствал и усетил с този филм? Ако е наистина така, наистина доста лошо ме разочароваш от към анализ. Как може толкова отрицателна енергия да вкараш в един прекрасно направен и по своему всеки уникален в ролите си от актьорите. Тук направо заслужаваш шамар човече! Филма е уникален именно откъм актьорската игра. Те го правят силен – не сюжета.Не виждаш ли, че те са поставени в толкова разбъркани персонажи и роли, несвойствени на всеки един от тях. Всеки играе толкова противоположни образи и всеки един ред от сценария е истинско предизвикателство за всеки един от тях. Кой не ти допада от тях ? Бърни Уебър (Крис Пайн)? Уникален в образа си на малоумен идиот-идеалист и толкова добре пресъздаден от него.Рей Сибърт (Кейси Афлек) ли в почти първата си толкова силна роля на силен персонаж. Или Ерик Бана като абсолютният хладнокръвен гадняр?Уникални! Човече събуди се! А Бен Фостър направо не може човек да го познае в тази си укротена си роля. А мацката Уебър Мириам (Холидей Грейнджър) заслужава пълни адмирации в силата си. Всеки един от актьорите играе толкова несвойствени персонажи, че е удоволствие да ги гледаш. Като цяло е за най-обикновени неща: съдби, чест, спасение, загуба, вярност, но това е фона на всичкото това прекрасно изпълнение на актьорите. Изпълни ме тази лента, а не очаквах! Сравнението ти с „Перфектната буря” е напълно неправдоподобно, защото „Перфектната буря” е пълен шит и показване на CGI ефекти на Петерсон и нищо повече. Мнооого слаб.

    1. Ти колко имаше в училище по български език и граматика? Човече!

    2. Бъди по-снизходителен де, според мен е бил истински първенец в дома за бавноразвиващи се.

    3. Satyr73, не се излагай, човече! И вземи прочети внимателно какво съм написал и тогава коментирай. Най-много ме нервират такива изказвания по инерция. Никъде не съм коментирал качествата на изпълненията като минус. Даже съм споменал, че добри актьори като Бен Фостър и Ерик Бана помагат за нюансирането на двуизмерните герои. Сравнението с „Перфектната буря” е напълно оправдано, защото е по отношение само и единствено на техническата част. Ама какво да ти отговарям, пак ще си прочетеш каквото искаш и ще си си избълваш тотално несъстоятелната и противоречаща с всичко, което си казал до момента псевдо-философска лекция, която си си намислил още от миналия вторник.

    4. Дринов, не се пали, но честно казано не ти иде отръки да пишеш за филми, които са те отвратили, човече. Пиши за нещо което те е изпълнило. Вече няколко ти ги чета и все негативни мнение в тях за въпросните филми – критиката не е градивна, а на ниво зрител, без дълбок филмов анализ. Не се засягай, но на косматко Uzi доста повече му идва отръки да пише :). Аз също не казвам, че мога да пише издържани ревюта, защото изобщо не държа да спазвам структурата на синтеза и изложенията, а просто казвам, това, което мисля.
      Оф оправи се този ENTER –
      Първо: Ти всъщност какво очакваш от какъв обикновен сюжет, та да правиш извода за реализацията му. Сюжета си е напълно нормален – за смелост-чест-глупост-водааааааа, много вода и напълно обикновени хора с тяхното ежедневие. Нещо повече няма там. Но реално мен ме подразни именно недооценяването именно на играта на актьорите, която всъщност е ВСИЧКО в този филм. Не ефектите и кораба /въпреки че и той бе направен перфектно, но както и да е/, а самите актьори и тяхната несвойствена игра. Давам пример:В този филм чак сега видях Крис Пайн като истински актьор и че това момче може да изиграе всичко.Тази му роля на малоумник-твърдоглавец доста трудно се постига, а и самият реален Бърни Уебър е бил именно такъв – малоумник, но добряк. Другия – Кейси Афлек прави от доста време насам една от най-добрите си сериозни и отговорни роли и нито за миг човек не би се усъмнил да го вземе на сериозно в този му образ. А за Ерик Бана просто с лекота спечелваше образа към образа си – уникален. А за първи път Бен Фостър така да се слее с всичко, че бе като необходимия придатък – неузнаваем.

      Обвиняваш ме че не ти чета какво си писал – напротив и дори ще ти цитирам твоите думи:
      „Определено един от най-слабите елементи в „Часът на героите” са драматургията и самите герои. Дори основният протагонист, предводителят на самоубийствената спасителна мисия Бърни Уебър (Крис Пайн), на когото е обърнато най-голямо внимание“ – Кое е слабото в драматургията, като прекрасно пресъздава епоха и всичко, а героите – та то именно филма е за спасяването именно от „протагониста“ /какво път е това в случая/ и е именно по действителния случай за героичната постъпка именно на този протагонист-герой. Човече виж се ти какво си писал. Ако не си разбрал до сега филма, той е именно за този образ Бърни Уебър (Крис Пайн) – малоумен твърдоглавец, който всеки се съмнява в неговите решения, НО Е ЕДИНСТВЕНИЯТ, който може да влезе с лодката в тези опасни плитчини. И никой не му се доверява, единствено образа на Кейси Афлек /спасил в сложната маневра цял екипаж, вижда в него способност и му поверява неговия си и на екипажа живот.

      Още говориш за техническата част, че не е доизпипана – ами все пак не е филм с 200-милионен бюджет или Титаник доизпипан отвсякъде.
      Като цяло мразя именно американските им пропагандни филми за техни измислени герои, но все пак с такива филми те отдават по някакъв всеобразен начин почит към такива хора спасили други. В слючая малоумника спаси бащи и синове на 20-30 семейства.

      филма е ценен не от към техническа или дори сюжетна част и изпълнние, а от към актьорската симбиоза и показвайки ни на нас зрителите, че всеки един тези актьори може да изиграе и такива роли – напълно несвойствени за тях. За мен всеки един от тях е участвал в него именно като предизвикателство, а не комерсиалност.

      Дано не съм засегнал авторското ти его, но ще ми е интересно следващото ти ревю, за кой филм ще е?

    5. Човече, няма нещо, което можеш да напишеш, което да ме засегне. Ако смяташ, че филмът е драматургично издържан, а героите са добре развити, няма какво повече да кажа. Прав си!

    6. Наистина не се засягай. 🙂 А аз какво да кажа с цялата помия върху ми, но си свиркам.. 🙂 Никак и не подценявам анализаторските ти качества, но ме удивлява, че за определени филми сме на толкова далечни и противоположни мнение в оценката си, че направо не е истина. Или гледаме различни филми или просто нещо не е наред. Да вземем например последния филм на Дани Боил – Стив Джобс – как го почувства точно този филм? Наистина очаквам откровен отговор pls. 🙂

    7. Не бе, човек, не се засягам, ако се засягах всеки път, когато някой каже, колко съм зле и не мога да пиша, досега да съм се самоубил. 🙂 За протокола, аз не пиша анализаторски текстово – избрал съм си друг стил на писане. Но това няма значение. Няма и значение, че сме тотални противоположности по отношение на киното. Проблемът е, че просто не можем да проведем нормален разговор/спор – ние няма да се разберем дори и да сме 100% на едно мнение. Просто говорим на различни езици – твоят е джибириш. 🙂 Сори, не успах да се сдържа. Ще ми простиш! 🙂
      „Стив Джобс“ ми е в личния Топ 10 на миналата година. Прекрасен филм във всяко едно отношение. Ако и той не ти харесва, не знам…

    8. Само да вметна,
      лично аз съм толкова отвратен от цялата тази комиксова помия, която се излива в последните години по кината и то в такива мащаби, и печели толкова безсмислени суми по боксофисите, че направо стойностните блокбъстери се загубиха изцяло. Дори и Епизод 7 заприлича на комикс, а не фантастиката, каквато я помним и очаквахме.Казвам всичко от комикси – като почнеш от виновника Нолан /това английско копеленце им показа колко паричен потенциал има в тези филмови елементаризми/ с неговите прехвалени батмани, та свършиш до последната кино-помия Batman sv. Supermen – във всичко това лично за мен, намирам качественото показване на кинематографично пиршество и оригиналност на ефектите в киното – нищо повече.

      И моля ви се, да ми правите толкова предавания и то с толкова безсмислени анализи за този си или онзи си супер-герой е направо несериозно и то за претендиращи, че разбират от кино. Защо не направихте до сега анализ на поредицата Alien, или изобщо на качествените фантастики и отделни произведения?
      Има толкова много да се разкаже именно за тази вселена на Пришълеца, както и да се покаже.

      Тия редове ги пиша искайки много отдавна да ги споделя, защото наистина е жалко да четеш еди какви си уж сериозни напъни за анализ и синтез и то за тъпотии като комиксови филми.

      Другото нещо, което ми прави впечатление при коментарите е пълната липса на кинематографическа култура и познания, а единствено говорите само за сюжети, кой как стои тук и там, а никога не чух анализ на работата на – говоря сериозен анализ на режисьорската работа, похвати, методи и как е реализирал идеите си, или работата на един от най-важните и подценени хора в всяко истинско кино – кинематографите.
      Никой не анализира напр. работата на Любецки в прехваление The Revenant или тренсцендентните напъни на Нолан в реализирането на Интерстелър? Все говорят за сюжети, роли, а всъщност всеки повтаря думата драматургия, но знае ли какво стои под този смисъл?
      Що е драматургия? Има ли някой да ми отговори? Що е имплицитното интуитивно кинематографство, като подход в реализацията на една идея. Как се реализира всъщност една драматургична идея в киното. От къде се започва? От сценария и колко коства всичкото това да се направи дори и кратък кадър и заснеме сцена? Как се представя и заснема обект и той как трябва да изглежда?

      Има много неща да се говори, но никой от вас не го казва. Говорите и си губите времето със сюжетни линии и персонажи, които са нищо без творците им. Вие реално виждате единствено повърхността на киното, това което вижда обикновения зрител, а какво става под и зад дълбоките пластове идеи, труд и интелектуална енергия в един филмов проект? Като кино-анализатори би трябвало да се прави цялостна дисекция на творбата, взимайки се под внимание името и творчеството на автора, нацина на реализиране и методите в процеса на продукция. Оператора, композитора, монтажа и всяка една брънка от процеса. И всичкото това трябва да се анализира едновременно в самият съкровен и сакрален акт на самия зрител, гледайки произведението. Да трудно е да се глеад като зрител и да не анализира като анализатор. Чудите ли се как и с какви очи гледа филмите си един Ридли Скот, като знае всичко от „кухнята“? Има режисьори, които никога не гледат собствените си филми. Да има ги. Дейвид Финчър – Пришълецът 3

      Та мисълта ми е … като анализирате, анализирайте за нещата, които трябва да се кажат или покажат в киното, а не съжети, гримове и общовидимите неща. Хората искат от вас да чуят истински и зрял анализ погледнат от всякъде, а не за какво е сюжета аджеба…! Всеки го знае за какво е сюжета, но не всеки има способността да вижда и наблюдава. Това покажете. От кухнята на киното.

    9. Предния ми коментар няма връзка с твоя последен. Просто ти си писал и аз съм писал.
      Сега на последния ти – Не съм казал, че пишеш лошо, нито пък аз…:) виж ми краснописа, но не това е важното, а важно е да има какво да каже човек. Реално виждам в теб един млад мъж, който ми е страшно симпатичен и уважавам/ дори и задочно/ и който ни най-малко подценявам в разбирането ти за киното. Но има едно нещо, което именно ти пречи да съумееш да видиш понякога нещата, такива не каквито искаш да са, а каквито са в действителност. В теб виждам, че си съхранил именно детския невинно и непринуден маниер на зрител и когато гледаш някой лента /признай си/ ти не анализираш, а просто се отдаваш на това пред теб и на това, какво то ще остави като отпечатък в теб. Да понякога иза го правя за да се насладя насладя на магията наречена – Кино. Но за моя жалост, в повечето случаи рефлекса ми за оценка надделява над емоцията. То което аз губя като зрител. Та нали все пак за това е киното – да забавлява, а не да ни даде отговорите на вечните въпроси….поне е дорасло още за това според мен. 🙂
      И Дринов, не че сме на различни мнение за повечето филми, а просто сме различни поколение и тази разлика е колкото и малка, толкова и голяма…
      Хахахах а какво трябва да значи твоето „джибириш“? 🙂
      И ето виждаш ли имаме съвпадение !!!!! Именно и за мен „Стив Джобс“е уникален филм, както и Боил като режисьор. Така, че спокойно – ще намерим много допирни точки. Просто не си ме питал мнение за филми. Питай!
      Също никой нищо не каза за Макбет новия – уау толкова суров и мрачен филм с толково реализъм и всеотдаденос на актьорите скоро не бях гледал, да не кажа от години дори. Така се почувствах навремето при първото гледане на Смело сърце. Суров и брутално съвършен.
      Поздрави от мен и отивам да пия бира със семейството си.

    10. Копеле, „кинематографите“! 😀

    11. Дринов както винаги не отговаря, но то е ясно защо….?! Не отговаря на „джибириш“… 🙂 Колко сладко… 🙂

  9. Сатире, човек,

    разделяй ги тия коментари в абзаци, форматирай едно-друго, блог имаш все пак. :/ Сто процента си написал нещо, ама като го изпльоскаш така и е чисто предизвикателство за четене, дори за някой, който ти е фен (Тук имаш много, не спирай да ги пускаш).

    ХОУ ХОУ ХОУ

    1. Не мога човече щото не ми работи „Enter“-а и праскам всичко заедно хахахахах 🙂
      За мрънкащите относно филологическата ми грамотност – нямам такава 🙂 Просто пиша… А и нямам намерение да се правя на лингвист – който иска – да чете. 🙂

    2. не искам да знам защо не ти работи ентъра и какво има под клавиша…

    3. хахаххаха @Izumen
      Човече, нямаш никакво раздвижено чувство за хумор..ама никакво…ампутирано ли ти е? Не загряваш ли, че се ебавам… леле!

    4. не, наистина повярвах, че не ти работи, защото алтернативата е далеч по-страшна. 🙁 не знам кое е за предпочитане.