Гордост и предразсъдъци и зомбита / Pride and Prejudice and Zombies

„Гордост и предразсъдъци“ е най-известният роман на Джейн Остин и е считан от мнозина критици за едно от най-значимите произведения в английската литература на XIX век. Зомбитата, от своя страна, са едни от най-ярките и емблематични поп културни образи на XX век, благодарение на които мало и голямо вдига летвата на своята кръв-и-мръвки (gore?) търпимост. Безспорно са култови.

Как обаче тези две неща са свързани и въобще попадат в общ абзац? Виновникът е режисьорът Бър Стийрс и на пръв поглед безумният му проект „Гордост и предразсъдъци и зомбита”. А ако се върнем пет години назад и сбъркаме кварталната кръчма с някоя книжарница, ще попаднем на чаровната литературна версия, дело на Сет Греъм-Смит.

Очевидно е, че на запад скучаят и се чудят каква изгъзица да предложат на публиката (те и на изток го правят, но обикновено е свързано със секс), без значение за коя сфера на изкуството говорим. Всеки ден ставаме свидетели на тотални кретении, кои успешни, кои не чак толкова. Сред тези олигофрении се нарежда и „Гордост и предразсъдъци и зомбита”, модерната екранизация на голямата английска класика.

Любовта ми към творбата на Джейн Остин въобще не е голяма, да не кажа, че по-скоро граничи с омразата. Но както мъдрите и оглупели от чувства хора казват – двете вървят ръка за ръка. Не тая по-различни емоции и спрямо, която и да е филмова трактовка до момента, особено тази с участието на Кийра Найтли. Вероятно поради този факт, някак с топлина в сърцето (и мозъка) реших, че зомбитата може да променят отношението ми към „Гордост и предразсъдъци“.

Историята е доста помпозна. Все пак говорим за английски аристократи, чиито забавления са фехтовката, подстригването на живия плет и кръвосмешението. Фамилията Бенет има n на брой щерки, които майката усилено желае да пласира на финансово обезпечени съпрузи от знатно потекло. Най-красивата е Джейн (арогантна авторка!), а най-непреклонната – Елизабет. Другите не са от значение, освен (най-)малката червенокоса блудница… Както и да е.

Г-н Бингли е от онези потенциални съпрузи, които алчната майка търси, и който по някакви неведоми пътища господни се влюбва в Джейн. По същото време Лизи се запознава с неговия близък приятел (no gay strings attached) г-н Дарси. Последният обаче се оказва изключително надменно копеле, за когото произходът е от най-голямо значение. Реално погледнато образът му е причината романът да се казва по този начин. Както можете да се досетите има много игра на чувства, гордост и предразсъдъци между героите.

Новият филм следва сюжетната нишка на оригинала сравнително точно. Основната разлика – мистериозна епидемия разтърсва Англия и „болните“ се превръщат в зомбита. Мъртвите стават немъртви, а ухапаните от инфектирани – ами и те така.

Тъй като времената са тежки, префърцунените ни герои са нещо повече от дантели и парфюм. За справяне с гниещата заплаха, почти всички от тях са се специализирали в умелото боравене с хладно оръжие, като обучението им е преминало далеч на изток – Япония, за истинските аристократи като г-н Дарси или Китай, за недостойните „златотърсачки” от семейство Бенет.

Да поговорим за качествата на филма. Определено е вложено старание в пресъздаването на епохата. Откъм костюми, бални зали и наследствени замъци – всичко е цветя и рози. Хумористичният поглед и осмиването на тогавашната ценностна система също са сполучливи. Въпреки сухата материя, сценарият има забележителни проблясъци. Любимата ми сцена – месоядните мухи на г-н Дарси, например. Или пък флиртът му с Лизи, който от благи думи и романтика се превръща в добре хореографирана схватка с напращели корсети и подтискана сексуална енергия.

Изобщо целият актьорски състав ми хареса, без изключения. Сам Райли влиза по най-добрия начин в ролята на надутия г-н Дарси. Лили Джеймс е сносна Елизабет Бенет, като успява да обедини в едно ксилофонския чар на предшественичката си Найтли и бойния дух на истинска warrior daughter – феминизъм от-до.

Дъглас Буут (г-н Бингли) е красив младеж, с уникално космати вежди – нещо като гъсениците над очите на Скорсезе, но далеч от гениалността зад тях. Бела Хийткот е прелестна Джейн. Другите три сестри също са подбрани с естетика, като както споменах по-горе Лидия (Ели Бамбер) заслужава най-голямо внимание.

Изборът на Чарлс Данс (като г-н Бенет, бащата на щерките-воини) и Лина Хийди (ветеранката палач на зомбита лейди Катрин де Бърг) е напълно оправдан – на филма му трябва малко популярност от вече утвърдените в кръвосмешението и безскрупулността Ланистъри.

Мат Смит (като пастор Колинс) е нагърбилият се с тежката отговорност да бъде шут и comic relief през цялото време. Задачата му е нож с две остриета, но като се замисли човек, доктор Кой е симпатяга и правейки се на идиот още по-бързо печели публиката. Специално внимание обръщам и на Джак Хюстън (в ролята на г-н Уикъм), който ми е изключително любим още от „Boardwalk Empire”. Хубавото тук е, че най-накрая виждаме цялото му лице. Прекрасен е!

Тук е моментът да споделя и най-големия минус на този нестандартен поглед върху (може би) надценената класика – зомбитата. Всъщност реализацията им е доста добра, особено ако отчетем факта, че тъпият филм е оценен като PG-13, което автоматично ни лишава от най-доброто, което тези същества могат да предоставят. Да, недоволен съм, че нямаше показно разцепване на черепи, нямаше достатъчно кръв и угниваща плът, слайсвана отмахи благодарение на нинджа уменията на главните герои.

Някои институции, които няма да назовавам поименно, щото не обичат да ги споменават в ревюта, оцениха и липсата на цици като минус на филма. Деколтетата бяха на ниво, да. Когато младите девойки се вълнуваха при прочит на любовни слова от техните бъдещи женихи, плътта им горделиво и без каквито и да е предразсъдъци изпълваше корсетите им. Но някак не преливаха и не защото момичетата нямаха какво да покажат, повярвайте ми.

За съжаление този филм е обречен на неуспех. Гледаем е само в компания с приятели и с подходящо настроение. Защото, убеден съм, че хората не са чак толкова широко скроени. Въпреки, че ебавката е напълно съзнателна и директно би следвало да филтрира аудиторията (зомбитата присъстват още в заглавието), все ще има някой изненадан, който ще остане обиден от „гаврата” с неподражаемата „гениалност” на Джейн Остин.

Но ако сте от онези готини хора, които могат да се забавляват на всякакви тъпотии, значи „Гордост и предразсъдъци и зомбита” е вашият филм. Говорейки за разкапана човешка плът е някак си иронично да кажа, че цялата история изглежда свежа. Има дух, има настроение в играта, има и синергия между актьорите. Най-хубавото е, че никой не се взема насериозно, което е стабилен плюс. А и ако до сега сте избягвали да се сблъскате с драматичните перипетии на госпож(иц)а Остин и разплисканите ѝ аристократични писания, може би точно тази екранизация ще ви помогне да наваксате.