„The Invitation” на Карин Кусама („Girlfight”, „Jennifer’s Body”) е обещаващ психо-трилър, който хвана вниманието ни, след като получи доста добри отзиви от представянето си на миналогодишните Fantastic Fest и SXSW. Сега получаваме първия тийзър трейлър, който само засилва интереса ни, но не разкрива абсолютно нищо – доколкото разбираме, така и трябва, защото става дума за един от онези филми, за които колкото по-малко подробности знаеш за сюжета, толкова по-добре. Затова и ние ще ви представим първо рекламата и ще оставим сюжета за после.
Дори и да не бяха положителните фестивални ревюта, пак щяхме да следим „The Invitation” внимателно – знаете, че си падаме по подобни трилъри, в които действието се развива в ограничено време и пространство. Трябва да признаем, че ни се мерна и едно отрицателно ревю, в което се споменава, че финалът не е на ниво, но няма смисъл да го обсъждаме – не сме гледали филма и дори не знаем кой знае какви подробности за героите и историята, като изключим най-общия сюжет, който можете да видите по-долу, и следния коментар от актрисата Емаяци Кориналди:
„Първото ми впечатление от сценария беше, че не попада в определен калъп. Не беше трилър. Не беше драма… Всички тези хора са в определена ситуация, но тя не се развива като типичен трилър от типа „група хора в една къща”.”
Ето и самия сюжет, който е малко по-конкретен, последван от официалния плакат:
В този напрегнат психологически трилър на Карин Кусама, напрежението се покачва, когато Уил (Логан Маршъл-Грийн, „Прометей”) пристига на вечеря у бившата си жена Идън (Тами Бланчард, „Вдън горите”) и новия ѝ съпруг Дейвид (Микил Хаусман, “Игра на тронове”). Трагичното минало на Уил и Идън хвърля сянка върху не по-малко странното настояще, а съмнителното поведение на домакинята и загадъчните гости навеждат Уил на мисълта, че зад поканата се крие неясен мотив. „The Invitation” размива границите между параноя, мистерия и ужас, докато зрителите губят представа кои заплахи са истински и кои – въображаеми.
Режисьор на „The Invitation” е Карин Кусама, а в главните роли са Логан Маршъл-Грийн, Тами Бланчард, Микил Хаусман, Емаяци Кориналди, Джон Карол Линч и други.
Филмът ще е по кината и On Demand от 25 март 2016.
ЯКО!
ох, дано да е яко това!
„че си падаме по подобни трилъри, в които действието се развива в ограничено време и пространство“ – препоръки може ли?
Само трилъри ли или по принцип филми в ограничено пространство? Ето на прима виста няколко разнообразни, които аз лично харесвам, а ти ще си провериш, кои са трилъри. 🙂 „Buried”, „Phone Booth”, „Death and the Maiden”, „Dog Day Afternoon”, „Loke”, „Cube”, „Coherence”, „Moon”, „The Europe Report”. Класиките „12 Angry Men” и Хичкок с “Rope”, „Rear Window”, „Life Boat”. „The Man From Earth” също – аз лично не го харесвам чак толкова много, но други го намират за гениален, така че…
Абе, има заглавия. А ако нямаш много претенции като мен, възможностите са много: „Devil”, „The Killing Room”, „Unknown”, „Exam”. „Panic Room”… 🙂
Бих добавил също „Saw, „[Rec]“ и „Day Of The Dead“ + клаустрофобични dark фантастики като „Pandorum“, „Event Horizon“, „Sunshine“, „Timecrimes“ и „Аlien“. Maкap повечето да нямат нищо общо с „The Invitation“, отговарят на условието за трилър, чието действие се развива в ограничено време и пространство.
Въпреки няколкото си локации „The Gift“ ми беше страшно клаустрофобичен.
„The Gift“ беше доста приличен. Нищо специално де, просто найс дебют.
„Take shlelter“ също. 🙂
„Нещото“ е над всички. 🙂
* „Take shelter“.
Трябва да сложите най-накрая възможност за редакция на коментар, че да не се излагам.
Да, „The Gift“ нямаше нищо специално и целия сюжет ми беше предвидим, но това по никакъв начин не ме накара да не харесам филма. Даже напротив. Това го отдавам на хубавия начин, по който беше направен филма.
Римейка ли? 🙂
Cъгласен.
Оф, верно е ебаси мъката без едит. 🙂 Да, римейка – на Джон Карпентър… който е римейк на „The Thing From Another World“. 😉 Скорошният prequel не тежи, макар че имаше тук-таме нелоши неща в него.
„The Mist“ е яко попадение.
Имам забележки, но ми харесва. 🙂
За прикуъла беше бъзик. Не бих го гледал, дори Маргото Роби да ме натиска да го гледаме.
Иначе, все още не съм гледал филм, който да надмине карпентъровото нещо по – пак ще използвам думата, мамка му и беден синонимен речник, – клаустрофобичност.
Така е, иначе не виждам проблем да се гледа и prequel-a. He e добър, прекалено безличен е, не разширява света, нито предлага някаква запомняща се стилистика и атмосфера… и все пак (примерно като creature feature) има някакви качества.
Забравихме „Сиянието“.
Точно, заради това, че не предлага нищо ново съм преднамерен спрямо него. Най-вероятно нищо няма да загубя и спечеля, ако го гледам и точно там ми е проблема. Като цяло, все ми е тая за него.
Hard candy, Misery, Session 9, The descent, Panic room, Exam не беше лош, гледаем е.
SNAKES ON A motherfuckin’ PLANE 🙂
Със сигурност няма да изгубиш нищо, факт 🙂
Благодаря на всички! Някои от споменатите съм гледал, но и доста не съм! Почвам да чеквам 🙂