Много вода изтече – и светът доста се промени, откакто Майкъл Мур представи предишния си документален филм „Capitalism: A Love Story”. Бунтовен дух като него мирен не стои, но пък е необходимо и доста време, за да работиш по дадена тема, особено когато подхождаш по традиционния за документалното кино начин – с внимателни проучвания, дълъг снимачен период и безмилостна работа със заснетия материал, от който да се конструира бъдещия разказ.
В случая с „Where to Invade Next” централната тема на автора е проблематичния стремеж на САЩ да нахлуват на територията на суверенни държави, както и желанието им да „откраднат” най-добрите идеи от различни нации в целия свят – и да ги реализират „у дома”.
Дали Мур работи „манипулативно” – по това твърдение може да се поспори, тъй като всеки творец има право да интерпретира фактите и предложи в контекст своите изводи. А до каква степен публиката ще приеме всичко за чиста монета и/или ще го съпостави с алтернативни източници на информация – това вече е въпрос на избор, здравословен скептицизъм и аналититични разсъждения (за онези, които знаят как да ги използват).
Излишно е да се вайкаме за тоталната липса на култура по отношение на документалното кино у нас и пълната незаинтересованост за разпространение на подобни филми. Ако имаме шанс за фестивална среща – това е едно на 100 или 1000, защото никой фестивал не може да си позволи да покани всички стойностни филми, излезли през съответната година…
„Where To Invade Next” ще започне разпространението си от Ню Йорк и Лос Анджелис на 23 декември, а от средата на януари 2016 ще може да бъде видян на кино навсякъде в Съединените щати.
На онези от вас, които проявяват интерес към Мур, предлагаме пресконференцията с режисьора от Нюйоркския филмов феестивал и още един 30-ина минутен разговор с него. Take your time!
Това е за MadMax. 😀
И аз това си помислих като видях новината, но не … не ми харесва. Като гледам трейлъра, това ще е някаква разточителна двучасова тънка и не чак толкова тънка ирония, в която Мур ще се опита демонстрира колко е забавен … а това напоследък изобщо не му се получава …
Човек, кога му се е получавало…? Не се заяждам, не провокорам, наистина ми е интересно какво мислиш – къде му се получава на тоя не-съм-толко-талантлив-за-да-съм-толко-дебел тип?
О, не казвам, че му се е получавало, а че по едно време успяваше да бъде интересен по един наивно забавен начин, подобен на начина по който човек се вторачва в новина от сорта на „откриха тупето на Елвис на Марс“ 😀
Много добре казано 😀
Оп:
https://www.youtube.com/watch?v=KZdLiKGaw00