Стив Джобс - ревю

За последните две години получихме три филма относно знаменития съосновател на „Apple“ – СтивДжобс. Първият беше „Джобс“ с Аштън Къчър в главната роля, вторият бе документалният „Стив Джобс: Мъжът в машината“ на Алекс Гибни и последният – „Стив Джобс“, режисиран от Дани Бойл („Трейнспотинг“, „Беднякът милионер“, „127 часа“), със сценарист Арън Соркин („Доблестни мъже“, „Социалната мрежа“, „Кешбол“). Именно този последен филм е това, което истински заслужаваме.

Черпейки своята достоверност от реално съществуващи лица, замесени в живота на Стив Джобс и от биографичната книга на журналиста Уолтър Айзъксън, филмът избягва традиционната последователност в предисторията и цялостната кариера на технологичният магнат. Вместо това сценарият се концентрира в три действия: зад кулисите, преди представянето на първият Мак-компютър, на NeXT (след като Джобс е уволнен от „Apple“) и на iMac (когато вече се е завърнал в компанията). Сюжетът не се върти само и единствено около Джобс. Това е история и за Крисан Бренън (Катрин Уотърстон) – майката на първото дете на Стив; Лиса (изиграна от три актриси в различна възраст) – дъщеря на Джобс, която той първоначално отрича като своя кръв; Джоана Хофман (Кейт Уинслет) – довереницата му,  разочарована от отношението на Джобс към семейството му; Стив Возняк (Сет Роугън), който неистово копнее за респект и признание; Джон Скъли (Джеф Даниелс) – бивш изпълнителен директор на „Apple“, който влиза в конфликт със Стив.

Цялата тази драма се разиграва в три отделни фрагмента, като всеки един включва част от структурата на една класическа симфония. Джобс отбелязва: „Музикантите свирят на инструментите си. Аз свиря целия оркестър.“ Структурата на класическата симфония включва четири части, като във втория фрагмент на филма се вместват две от тях. Първата част обикновено е динамична, с бързи темпове и представя музикалните теми, които ще бъдат развивани по-нататък в композицията – в първият фрагмент от филма по динамичен начин са представени образите и отношенията между тях, както и фундаментът на по-нататъшното им развитие. Във вторият фрагмент нещата се забавят – характерно за ададжо-то. Третата част (втората половина на вторият фрагмент) е с танцов мотив (скерцо) – Джобс „танцува” около Скъли и Хофман, и напрежението постепенно се превръща в откровение (кресчендо). Заключителната четвърта част – целият трети фрагмент от филма – се превръща в изкупление. Всички участници в „оркестъра“ са ориентирани към приключване на своята партитура. В последната сцена хаотичните светкавици от фотоапаратите на публиката, присъстваща на представянето на iMac, правят аналогия с музикантите, които яростно свирят на инструментите си, докато се стига до финалният такт на произведението, когато цялата зала е в очакване на последното движение на диригента, приключващ концерта.

Майкъл Фасбендър, Майкъл Щулбарг и Кейт Уинслет

Както класическата музика, така и „СтивДжобс“ не е за всяка публика, защото това е стилът на Соркин – изпълнен с характерното за него остроумие и значително количество диалози. В този род продукции мнозина сценаристи и кинодейци биха затънали в драматична тишина. Но не и Соркин. Очевидно е очаквал от Майкъл Фасбендър да пресъздаде Джобс като същински Шекспиров герой, защото в диалозите се виждат две явни препратки към великия драматург. Ако слуховете са верни, то сценарият сам по себе си обяснява защо някои имена, свързани по-рано с проекта (Дейвид Финчър, Крисчън Бейл и Лео Ди Каприо) се отказват от него. Снимачният процес за актьорите е изключително взискателен – всеки от тях е задължен да наизусти до последната запетайка и точка на репликите преди самите репетиции за всяка отделна сцена. Място за импровизации няма. Това не е за всеки актьор. Понякога в диалозите е включена тясно специализирана терминология от сферата на технологиите, които остават недоразбрани от тези, които не са се докосвали в света на „Apple“ (особено в сцената, където Джобс „пляска“ вербално водещият си разработчик Анди Херцфелд). За разлика от „Джобс“ на Джошуа Стърн, филмът на Бойл не навлиза толкова детайлно в технологичен аспект, нито в предисториите за тяхното създаване. Тази версия се фокусира върху всичките емоционални моменти в живота на героите, като всеки отделно допълва за цялостното развитие на картината. Тук те невинаги изпадат в ретроспекция или излишни обяснения.

Най-голямата движеща сила във филма може би е неговият режисьор. Тук Дани Бойл (който сяда на режисьорския стол след напускането на Финчър) не рови в ума на своите персонажи. Вместо това със Соркин акцентират на динамиката в сцените. Докато историята покрива 14 години в своето развитие, действието в нея не си взима и секунда дъх.

Майкъл Фасбендър като Стив Джобс

Кастът на филма е повече от изключителен: изпълнението на Майкъл Фасбендър е меко казано увлекателно и енергично. Актьорът е в кадър всяка една минута и е невъзможно да отделиш очите (и ушите) от него. Той отлично знае как да сложи всяка реплика на Соркин на мястото си, подчертавайки ритъма и интонацията на своя глас, докато демонстрира самочувствие и авторитет. Надарен с блестяща памет (след снимките на вторият фрагмент, Майкъл вече наизустява целият сценарий от 180 страници), Фасбендър успява да внуши, че за него няма граници и кара Соркин да изглежда така, че все едно той е написал „Аз съм българче“ (с цялото ми уважение към Патриарха на българската литература); Сет Роугън ни представя един мил и справедлив Возняк; Майкъл Щулбарг разкрива ироничната и горчива мъдрост на Анди Херцфелд, а Кейт Уинслет овладява колебливо полският акцент и ни убеждава в значението на здравият разум.

Във визуално отношение, решението трите фрагмента да се заснемат в различен формат е право в десятката – носталгичните 16 мм за 1984, лъскавите 35 мм за 1988 и гладката висока резолюция за 1998 година.  Есенцията на филма е подплатена с плавните движения на камерата, зад която застава Алвин Кюхлер („Дивергенти”, „Хана“)  и изпипаната електронна музика на Даниел Пембертън („Мъжът от U.N.C.L.E”, „Съветникът“, „Пробуждане“).

Мнозина от зрителите (дори тези, които не се считат за „Apple“-ентусиасти) имат представа кой и какъв е бил Стив Джобс – технологичен-гуру, който прави световна революция и променя живота на 1/3 от населението на Земята, или чудовище за тези, които са били в пряк досег с него. Във филма са налице и двете страни на монетата. „Стив Джобс“ едновременно обожествява и очовечава живота и кариерата на технологичният магнат. Съжалявам, Стърн и Къчър, но вашият „Джобс“ не може да бъде и най-незначителният компонент от компютрите на Бойл, Соркин и Фасбендър.

Similar Posts

Вашият отговор на DDL Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

7 Comments

  1. Страхотно и достойно ревю на един изключително добре композиран и изигран филм!
    Истинско кино!

  2. Благодаря ти @Стеф и радвам се, че ти е харесало 🙂

    Бла, не пиратстваш ли от време на време? 😀

  3. Пиратствам, но точно си натъпках флашките с тонове филми и сериали, че заминавам пак след два часа за една по-малко пиратска държава от нашата, и не ми остана място 😀