Inglourious Kunts: Епизод XXVII – Поредицата „Игрите на глада“

Време е за игра на оцеляване!

Оцеляването обаче не е втъкано само в сюжета на литературния феномен „Игрите на глада“ на Сюзан Колинс – роман последван от две продължения с не по-малко респектиращ комерсиален успех. Издържливост е нужна и докато гледаш екранизациите – макар в началото поредицата да започва по-скоро добре, след адаптацията на „Възпламеняване“ нещата се сбозяват. Последният щрих на книгите е „Сойка-присмехулка“, който на кино беше разделен по творчески ненужен, но търгашески оправдан начин.

Този епизод на Inglourious Kunts e опит за по-подробен поглед както към трилогията на Колинс, така и генерално към юношеската антиутопична научна фантастика, която в последните години е доста успешен жанров тренд из книжарниците по света… а и в киносалоните. В този ред на мисли може да се каже, че подкастът в случая е почти по равно книжен и филмов. На мястото на водещия е Димитър Дринов, а гости са Светли Дамянова от Operation Kino, Гергана Димитрова – също автор в сайта, но и редактор в издателство „Милениум“, и един вълк, който кожата си мени, но нърдията – никога: Емил „The Wolfstreet Journal“ Вагенщайн.

Thank you… for your consideration:


Similar Posts

Вашият отговор на Sir Stevancho Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

14 Comments

  1. Ехее, Дринов, същото казах на Светли в Пловдив. Хътчърсън е spot on!

  2. И аз съм съгласен с някои изказани мнения за поредицата – не съм гледал още последната част на третия филм, предния беше ужасна скука, намирам втория за най-добър от цялата поредица и от всички YA излезли кино творби продължавам да си харесвам The Maze Runner (втората част малко намали темпото, но пак е добре направена), останалите Дивергенти-Мивергенти, Кипъри-Мийпъри са абсолютната тъпня и се надявам да не мърсят кинофонда с последващи превъплъщения.

    Живи здрави и Наздраве!

  3. А бе, може и да съм пропуснал, ма къв Сандерсън, къв Абъркромби- къде остана „Дългата разходка“ и „Бягащият мъж“?!? Когато Кинг пишеше по темата, в жанра имаше огромен застой и човека разкопа нивата за днешните книжни конвейери…

  4. Светли, това наистина ти стана много любимо, а? хахахаха

    Наистина добър подкаст, поздравления за това издание – щом интересът ми към поредицата е близък до нулев, а ми хареса – значи работата е добре свършена 🙂

  5. Btw, като споменахте „индианските книги“ – няма как да не се сетя за един от най-големите шокове, през които преминах като юноша бледен. От брат ми знаех за „Поразяващата ръка“ и колко му е любим и след години четене и навлизане в дебрите на английския език – за мен беше брутален туист да разбера, че тая Поразяваща ръка не е кръвожадното индианско име на някой сиукс, а е Олд Шетърхенд… Тая възможност, която липсата на информираност даваше едно време е несравнима като кеф с всичко, което тепърва ще се случва или се случва сега. Квото и да си говорим – по-добри бехме хахахаха

  6. Също съм крайно равнодушен към поредицата, но епизодът наистина е готин, дори и за не-фенове.

  7. Ахахаха – любимо чак 😉 ама поне като ще се цитира от страна на институцията, поне да се цитира правилно 😛
    BTW – у дома още ме наричат от време на време Олд Шетърхенд, защото ми се случва да чупя/развалям някои неща при почистване 😀
    Oh, good old times! 😀

  8. Екип ли? Банда смукачи. Глад и мизерия. Един по един на възела.