Трети сезон на „Ханибал” тръгна у нас – интервюта с Хю Данси и Мадс Микелсен

От 7 септември, всеки понеделник от 22:00 часа по AXN, българските зрители могат да гледат третия (и за огромно съжаление последен) сезон на „Ханибал“, за който няма да се уморим да повтаряме, че е един от най-интересните, различни и визуално атрактивни сериали, които може да гледате в момента. Или поне така смятаме ние.

След шокиращите събития от края на 2-ри сезон, доктор Ханибал Лектър (Мадс Микелсен) бяга във Флоренция заедно със своя психиатър Бедилия дьо Морие (Джилиън Андерсън). Там той изгражда новата си идентичност, но старите навици умират трудно и скоро брилянтният и манипулативен доктор проявява убийствените си канибалски наклонности. Това привлича вниманието на местните власти и на Уил Греъм (Хю Данси), който е твърдо решен да приключи с Ханибал веднъж завинаги. Така техният „танц със смъртта” поема в неочаквана посока.

Наравно с Ханибал, Уил и Бедилия, в новия сезон се завръщат и Джак Крофорд (Лорънс Фишбърн), Алана Блум (Каролин Давернас), доктор Чилтън (Раул Еспарза) и Мейсън Върджър (Джо Андерсън). Към тях се присъединява и серийният убиец „Феята на зъбчетата” Франсис Долархайд, познат още като Червения дракон, като в ролята влиза Ричард Армитидж.

Във връзка с българската премиера на новия сезон на „Ханибал“, AXN България ни предлагат две интервюта със звездите Мадс Микелсен и Хю Данси, които споделят любопитни подробности за героите си и тяхното развитие, за сериала като цяло и за творческия екип начело с Брайън Фулър. Също така може да си припомните и прекрасния анализ на сериала „Храна за ума – Xанибал”, дело на нашата приятелка Константина, която е чест гост на сайта ни.

Мадс Микелсен (Ханибал Лектър)

Какво Ви развълнува най-вече в завръщането Ви в трети сезон?

ММ: Мисля, че това, което е най-вълнуващото и важи за всички телевизионни продукции е, пълната неизвестност за това, което предстои да се случва. Има тенденция, която се оформя в третите сезони при сериалите, чийто живот зависи от рейтинга–в тях има един елемент на задължително надграждане. В трети сезон, задължително трябва да се въведе нещо ново. Първите два сезона обикновено се движат ръка за ръка, но от трети сезон всички очакват нещо различно. Такъв е случаят и с трети сезон на „Ханибал“. Другото вълнуващо е да се видиш отново с колеги и приятели, след което да хвърлиш око над това, което Брайън Фулър ти е подготвил. А този път си чиста лудница!

Кое е различното този път?

ММ: На първо място – вече всички знаят кой съм в действителност, в следствие на което съм принуден да бягам, което само по себе си налага съвсем различна динамика на шоуто. Аз бягам в Европа, което ни заведе до невероятни места в Париж и Флоренция. Да бягаш в случая на Ханибал, не означава задължително да се криеш. Той по-скоро е навън, на открито, по свой собствен, специфичен начин. Това носи съвсем различна енергия. Този път отсъстват всички онези дълги и задушевни разговори в кабинети и затворени помещения. Тук всичко е по-освободено и раздвижено. Също, в трети сезон ще откриете и хумор, нещо което не се случваше преди. С въвеждането на нови и откачени персонажи, се случват и доста откачени неща.

Бихте ли ни споделили нещо относно връзката Ви с Уил, защото и от нея очакваме да е по-различна от предишните сезони?

ММ: Нещата с Уил винаги са сложни, а сега е още по-сложно, защото втори сезон приключи със своеобразен край на нашите взаимоотношения. Опитът за подновяването им, естествено, се оказа истинско предизвикателство. Уил най-много от всичко иска да бъда заловен и се впуска с нов ентусиазъм в преследването ми. Играта на котка и мишка продължава, между двама ни отново прехвърчат искри. Длъжни сме да запазим това, без него рискуваме да сведем играта до най-обикновено преследване между полицай и престъпник.

Но какво означава Уил за Ханибал?

ММ: Всичко! Той е най-важният човек, който Ханибал е срещал в живота си, може би единствено сестра му е по-важна. Ханибал е влюбен в Уил, влюбен е в интелекта му. Той вижда в него толкова много неща, такъв голям потенциал, толкова много красота. Може да се каже, че Ханибал е вманиачен по него, което не означава, че не иска да го убие.

Това, което виждаме на преден план, когато говорим за различното в сезон 3 е черното кожено яке и мотоциклета. Забавлявахте ли се с тази част от сюжета?

ММ: Носил съм черно кожено яке и преди в живота си.

Но Ханибал не е…

ММ: А, да, Ханибал. Леко ви вкарваме в заблуда с това, караме ви да смятате, че целият трети сезон е подчинен на Ханибал яхнал бързия мотор, но това всъщност е една много малка част от живота му. Той е изключително добър в това да се движи под прикритие, в смисъл да използва чужда идентичност, а коженото яке и мотора са точно това – присвоена идентичност.

Беше доста забавно, определено. Хората, които бяха за първи път в сериала и попаднаха на заснемането на тези сцени,нямаха никаква представа какво се случва, защото изведнъж се появих пред тях нямаш нищо общо с Ханибал, който те познават. Всички тънеха в недоумение, което само по себе си беше наистина забавно.

Като актьор забавлявахте ли се да играете различните страни от характера на Ханибал?

ММ: Винаги е забавно, когато героят е многопластов, а за мен Ханибал е най-богатият образ, когото съм имал честта да пресъздавам. При него много, много трудно, почти е невъзможно да се разбере кога е искрен и кога не, а също и кое го движи, кое го кара да прави това или онова. Така че, за мен героят на Ханибал е най-забавният персонаж, на когото съм вдъхнал живот досега.

Кое Ви харесва най-много в сериала?

ММ: Много са нещата. Това, което споменах току що е едно от тях – много харесвам факта, че героят ми е абсолютно непредвидим, което е изключително забавно за мен като актьор. Обожавам колегите си, с които работим рамо до рамо вече три години. Брайън Фулър, който непрекъснато ни изненадва с идеи, които ни карат да се чувстваме щастливи и благодарни, че точно той е сценариста на шоуто. Той е двигателя, той е горивото на сериала.

Трудно ли Ви беше да приемете ролята на Ханибал преди три години?

ММ: О, да, определено! Не е тайна, колко високо беше вдигната летвата, след брилянтното превъплъщение на двама велики актьори. Знаехме също, че това което ще правим е много различно от възприетото вече. Знаехме, че предстои да свалим ада на земята, и че трябва да накараме хората да се влюбят в този ад. Отне малко повече време на критиката да възприеме идеите ни, но след като мнозинството се предаде, ние се почувствахме изключително горди!

Значи сте удовлетворен?

ММ: Да! Ние вярвахме в това, което правим през цялото време, но е много приятно, че убедихме и другите да ни повярват!

Какво научихте за Ханибал, което бихте искали да споделите с нас и което може би ви е помогнало да разберете по-добре човешката природа с помощта на тъмната страна на героят Ви?

ММ: Ханибал е изключително комплексен характер. Обикновено, когато приемам роля, проучвам сценария, за да се запозная с героя си, а там всичко е описано от А до Я. Има някои неща, които аз като актьор не възприемам за героя си и е мое право да ги обсъдя с режисьора, да видим кое как може да бъде променено. Чисто логически не виждам как този герой би предприел подобно действие или нещо не ми се струва съвсем редно.

Тук, при Ханибал, такъв момент въобще не съществува. Ханибал е в състояние да направи всичко! Това е една от причините да го намирам за толкова обаятелен. Естествено не означава, че през цялото време е издържан драматургично, за това понякога се налага да говорим. Но Ханибал, героят Ханибал, от него може да се очаква наистина всичко. Така е създаден от самото начало, това е природата му – непредвидим човек, който не се подчинява на човешките закони.

Извън лошия му навик да убива и яде хора, всичко останало в него е чаровно и привлекателно. В смисъл, че неговият живот е нормален, дори такъв, към който повечето от нас биха се стремили. Той се наслаждава на всеки миг, не иска да пилее нито секунда. В живота му няма място за лошо вино и досадни събеседници. Всичко трябва да е на сто процента. Като пропуснем убийствената част от характера му, всичко друго в него би трябвало да служи за пример.

Има ли нещо от Ханибал, което бихте искали да притежавате в реалния живот? Черта от характера, качество?

ММ: Харесвам способността му да се наслаждава на живота по този очарователен, но за съжаление смъртоносен начин.

Брайън Фулър беше споменал, че трети сезон прилича на сапунен сериал. Как възприехте това като актьор?

ММ: Да, чух го да казва това, но явно не съм много наясно с жанра и какво точно е имал предвид.

Може би Готически сапунен сериал.

ММ: Да, има подобни елементи, но мисля, че те си съществуваха от самото начало, а и можете да ги срещнете в много телевизионни продукции. Някаква лудост е това! Постоянно се мятат откачени идеи в историята, намират си място и търпят развитие. Има хора, които оцеляват въпреки всичко, минават през неща, които умът ви не може да побере. Оттам идва и черния хумор в сериала, но все пак има и доста реализъм, не можете да отречете.

След три сезона правихте ли отново проучвания? Обърнахте ли се отново към книгите?

ММ: Не, въобще. Познавам историите много добре. Брайън познава историите още по-добре. Той се вдъхновява от тях, вдъхновението му е отразено в сценария, а аз нямам нужда от друго вдъхновение освен от неговото.

А в началото обърнахте ли се към книгите?

ММ: Да, прочетох ги и след няколко епизода изгледах отново и филмите, само за да видя, дали няма да попадна на нещо, което да ни е от полза. Но се оказа, че няма как да се възползваме, защото в книгите Ханибал е в затвора, а ние още не сме стигнали дотам. Така че не можах нищо да си открадна, но се насладих на видяното.

В един момент Ханибал все пак се оказва зад решетките. Ще видим ли друго негово лице? Ще освободи ли звяра в себе си или ще остане хладен и пресметлив както винаги?

ММ: Той е много фин човек. Ако се вгледате по-дълбоко в него и стигнете до първичната му същност, и там ще откриете една изключително изтънчена личност. Това не означава, че ако ситуацията налага няма за миг да се превърне в пещерен човек. Но по природа е изискан и това определено му харесва. Сега до голяма степен аудиторията му е различна, той обожава да е център на внимание. В един момент изглежда сякаш е съвсем на мястото си, докато миналото му не почуква отново на вратата.

С какво се храни зад решетките?

ММ: Ще останете изненадани – и в затвора се храни доста прилично. Алана Блум го глези по свои причини, така че той не умира от глад, ни най-малко. Но това ще се промени, защото поведението му в затвора в един момент въобще не е за пример…

Вие харесвате ли тази част с храната в сериала? Гастроном ли сте?

ММ: За мен кулинарната част е много важна. Тази тема помага изключително много за цялостната визия на сериала. Ханибал е истински ценител на изкуството, а изкуството, което той практикува е кулинарното.

Имахте ли си любимо ястие в предишните два сезона?

ММ: О, да! И двамата с Лорънс Фишбърн се привързахме към гъшия дроб. Даже умишлено прецаквахме сцени, за да се наложи пак да ни сервират.

Вие сам ли приготвяте храната?

ММ: Аз съм виртуоз в кълцането /смее се/! Не, не я приготвям аз. Имаме си една прекрасна дама Джанис, която приготвя храната, а аз просто размятам разни неща напред назад, паля мазнината в тигана, въобще държа се много професионално. Не мисля, че съм станал по-добър готвач, но определено изглеждам като много по-добър готвач.

А харесвате ли готвенето в реалния живот?

ММ: Не особено. Опитвам се да приготвям лесна и бърза храна, защото там пада голямо кълцане, а това наистина ме забавлява.

Споменахте, че в трети сезон засягате детството на Ханибал. Какво точно се случва? Можете ли да говорите за това?

ММ: Няма как да ви кажа какво точно се случва, но да, донякъде вдигаме завесата. Ще се върнем назад, за да опитаме да получим отговори на някои въпроси. Но както често се случва, не успяваме да намерим всички отговори.

Не се ли крие разковничето в детството му?

ММ: Не мисля. Детството не може да даде пълно обяснение защо един човек е такъв какъвто е. И без това детство, Ханибал би бил същия възрастен ако питате мен. Едно от нещата, които се опитваме да постигнем в сериала е, да не търсим щателен отговор на въпроса „защо“. Ние, хората, винаги се стремим да разберем защо нещата се случват по един или друг начин. Ако нямаме отговор на въпроса „Защо се случва това?“, не можем да приемем злото около нас. Задължително трябва да е нещо свързано с детството. Ние не искаме да е така, не търсим причините в детството. Ние вярваме, че той е паднал ангел и не е единствен на света. Има много като него. Мисля, че това е един доста по-интересен подход. Другото би било твърде банално за Ханибал.

Как според Вас Ханибал възприема сам себе си? Като герой? Като злодей? Като възродител?

ММ: Мисля, че възприема себе си като човек, който граби от живота с пълни шепи и му се наслаждава на 100%. Той не използва подобни определения, като злодей или герой. Той не говори много за Господ. Дори мисля, че малко завижда на Господ. Мисля, че има някаква вътрешна борба, а съмнението си в съществуването на Бог, изразява в това да го дразни и предизвика. Не мисля, че намира себе си за по-голям от живота. Не, просто много му харесва да се прави на Господ. Това истински го забавлява.

Кое, според Вас ще се хареса най-много на зрителите?

ММ: Всичко! Имам предвид, че феновете, любители на хорър жанра, ще гледат сериала заради хоръра. Шоуто също е много интелектуално, което ще се стори достатъчна причина за други. Естетиката, която блика отвсякъде, би могла да привлече вниманието на трети. А комбинацията от всичко това, ще привлече четвърти.

Имате ли любимо телевизионно шоу? Остава ли Ви време да гледате телевизия?

ММ: Нямам достатъчно време, но съм заклет фен на „Живите мъртви“. Обожавам зомбита!

–––––

Хю Данси (Уил Греъм)

Бих искал на този въпрос да отговорите като актьорът Хю Данси, но и като героят Ви Уил. Мислил ли сте си някога Вие да изиграете Ханибал?

ХД: Не, никога не съм искал да играя Ханибал. Винаги съм искал Мадс да играе Ханибал. Когато се видях за първи път с Брайън Фулър /продуцент и сценарист на „Ханибал“/, не бяха правили все още никакви прослушвания. Той ми обясни как той вижда шоуто и говорихме за образа на Уил. Естествено следващият въпрос беше кой би бил достатъчно откачен, за да изиграе Ханибал. Името на Мадс Микелсен излезе много бързо. Последно бях работил с него преди десет години и бях абсолютно наясно, че той е най-подходящ за ролята на Ханибал. А на мен ролята на Уил ми пасна като ръкавица. Много го харесвам и за мен е истинско удоволствие да вляза в кожата му.

А дали Уил желае да е на мястото на Ханибал? По-скоро да. Той живее в постоянен ужас, че няма да може да удържа тъмната си страна вечно. Изглежда, по-скоро сякаш досега е обикалял сам в тъмното и най-накрая е попаднал на този един единствен човек на света, който е в състояние да го разбере. За съжаление този човек е сериен убиец и канибал.

Каква промяна настъпва в Уил след събитията от последния сезон?

ХД: При Уил настъпват сериозни храносмилателни проблеми в новия сезон ако мога така да се изразя. Мисля, че това се случва, защото той за първи път флиртува толкова отблизо с идеята, да се присъедини към Ханибал и двамата да си спретнат тяхно си шоу. Споделена мечта им беше, двамата заедно да отидат отвъд хоризонта, а сега е момента, в който позволява на тази мечта да покълне в съзнанието му.

Един различен аспект от този във филмите се откроява в сериала – сякаш отделните персонажи не са само привлечени или очаровани от Ханибал, а сякаш се видоизменят и заприличват на него, Вашият герой в частност. Интересува ме от Вас ли дойде идеята, когато се подготвяхте за ролята?

ХД: Мисля, че винаги съм се интересувал от влиянието, въздействието, което хората си оказват взаимно. Очевидно е какъв интерес представлява за Ханибал този вид вмешателство, той е изключително манипулативен и силно се интересува от идеята да проникне в нечие съзнание, да повдигне завесата, да види, какво има зад нея. Малко изненадващ е факта, как всеки един от героите в шоуто има капацитета да се прояви като психопат. Мисля, че това се отнася за всички хора генерално. Всеки от нас се влияе от тези, които го заобикалят, което е съвсем човешко и нормално. Чудесно, аз знам кой съм, но…, винаги има колебания. Аз лично намирам това за много интересно, размитите граници на индивидуалността. Това беше и моята отправна точка, когато се подготвях за ролята.

Когато четяхте сценария за трети сезон, имаше ли нещо, което очаквахте да присъства там? Нещо, което искахте да се случи?

ХД: Най-любопитен бях относно това, как ще подходи Брайън. Говорихме затова, разбира се. Трябваше да започнем оттам, където свършихме във втори сезон – обратно в кухнята, където всички останахме облени в кръв. Знаехме, че Ханибал ще предприеме „пътешествие“ и че аз ще тръгна след него, но как щеше да стане това? Механизмът не беше ясен. Разбира се, това, което Брайън направи е да не отговори на нито един въпрос. Първите четири епизода на сезона са много интересни. Когато за първи път ги прочетох си казах: „Какво прави, този човек?“.

Говорите за игра с времето в третия сезон. Изглежда първия сезон беше оригинален, извън шаблона. Вторият навлезе по-дълбоко в територията на трилъра. Като цяло сериалът доста се заиграва с различните жанрове. Можем ли да очакваме други специфични жанрове, които ще бъдат въведени в новия сезон?

ХД: Да, тук пътешестваме доста. Докато в предните сезони действието се развиваше малко или много в кухнята на Ханибал в Балтимор, сега всички поемаме по различни пътища, по различни причини, всеки се насочва към мястото, на което се намира Ханибал. Усещането е съвсем различно, а се появяват и нови герои.

Например Франсис Долархайд. Той е един уникален персонаж, описан страхотно в книгите, но досега не беше намерил място във филмите, просто защото там времето е ограничено. Тук, имаме време да погледнем по-подробно на него, защото той е сложен и многопластов характер, а не един обикновен злодей, който върши само ужасни неща. Той също е и човек, който е в непрестанна война със себе си, опитва се да спре. Той е изключително конфликтен и това е първото, което Уил вижда в него. Вижда потенциала му да се превърне в неконтролируемо чудовище, но, вижда и че не всичко е изгубено и би могло да се направи нещо, за да бъде спасен.

Шерлок не може да съществува без Мориарти. Може ли да има Ханибал без Уил?

ХД: Сигурно би могъл, но ще му е много скучно.

Бихте ли ни разказали повече за тази безкрайна партия шах, която двамата играят – всеки се опитва да предвиди ходовете на другия, кога са себе си?

ХД: Сложно е. Не смятам, че и двамата са съвсем наясно. На повърхността изглежда много ясно. В началото Уил няма представа с какво точно се захваща. После се опитваше да залови Ханибал. А в този сезон, дори вече не знае какво точно иска. По скоро му се иска да не се отдалечава от светлината. На повърхността Ханибал се опитва да накара Уил да си признае, че е зъл и му харесва да убива хора. Но и това не е точно така. Това е един водовъртеж, от който и двамата не могат да се измъкнат. Но с напредването на сезона нещата постепенно започват да се изясняват.

Как се справяте като актьор и човек с проблемната психика на Уил и особено с кошмарите му?

ХД: Никога не съм имал проблеми със съня или поне не и заради шоуто ако това имате предвид. Това е моята работа – отивам на снимачната площадка, срещам се с чудесните си колеги, снимаме. В по-голямата чат от времето се забавляваме, докато вършим това, с което си изкарваме хляба. А иначе, сънищата на Уил са много важна част от сценарна гледна точка, те насочват зрителя, задават му посоката, в която ще се развиват нещата.

През по-голямата част от времето, героят Ви изпитва психическа или физическа болка. Как Ви се отразява това в личния живот?

ХД: Случва се физическото ми тяло да пострада понякога, но дотам приключваме с болката. Не съм този тип актьор, който се прибира от работа, тръшва се на фотьойла и казва: „Днес имах ужасен ден!“, защото обикновено е точно обратното, било е страхотно. В повечето случаи се прибирам в къщи щастлив и удовлетворен от добре свършената работа.

Според Вас, има ли сексуално напрежение между Уил и Ханибал?

ХД: Интересен въпрос! Никога не съм гледал на отношенията им по този начин. Помежду им има някаква форма на абсолютна любов, ексцентрична, смахната любов. Както и преди стана дума, аз гледам на Уил не само като на перфектния играч на шах, но и като на единствения човек на света, който знае правилата. И изведнъж се появява втори като него, който е същият гений в играта и познава правилата точно толкова добре, колкото и Уил. Това му донася едно могъщо чувство на облекчение, благодарност и признателност.

Това са все чувства, които съпътстват и влюбването. Нещо като: „О, Господи! Ние сме родени един за друг!“. Не че Уил успява да види всичко в Ханибал от началото, но това, което се случва между тях, се случва още в самото начало. Според мен е платонично, но в един момент става по-голямо и за двамата. Ханибал би искал да се владее повече, но същевременно е готов на всичко за да влезе в контакт с Уил. В един момент, както става и при влюбените, този човек става център на вселената ти. Според мен не става въпрос за сексуално привличане, а за нещо много по-голямо.

Както казвате, връзката Ви с Уил е доста специална. Сега, в трети сезон, когато го преследвате, за да го откриете наново, опитвате ли се да замените липсата му с друг персонаж, който да замести отсъствието му?

ХД: Уил не търси заместник на Ханибал. Не мисля, че има достоен, който да заеме мястото  му. По-скоро това са спътници, с които си прави компания по пътя. Не съм много сигурен и че знае какво точно търси, но отчетливо се прокрадва идеята за прошка.

Докато Уил, Гарет и Алана се приближават до Ханибал, кой в действителност е ловецът и кой жертвата?

ХД: В този сериал няма такова разделение. Никой не е единствено жертва или ловец, с много малки изключения.

Гледайте третия сезон на „Ханибал” всеки понеделник от 22:00 часа по AXN.