Winter Sleep

Зимен сън“, с който турският режисьор Нури Билге Джейлан спечели „Златна палма“ в Кан през 2014 г., е от тези филми, които никога няма да бъдат любими на широката публика (особено пък у нас – твърде добър е). Но ще е голяма грешка, да не му дадете шанс. Знам, че перспективата да гледате 195-минутен филм, в който (привидно) не се случва почти нищо – звучи леко притеснително или може би приспивателно. Защото в „Зимен сън“ няма забранени плодове на любовта, листопади от греховни страсти, да не говорим за секс, извънземни чудовища и серийни убийства… няма дори кой знае какъв скандал. Все пак, опитайте – после може да се почувствате, като участник в тайната лотария на арткиното, ударил джакпота. Послушайте класика, който казва: „Който играй, пичели“.

Айдън, главният герой в „Зимен сън“ е мъж около 60-те, бивш театрален актьор със запазена осанка, получил в наследство малък хотел някъде в централна Анадола и няколко сгради в близкото село, които дава под наем. Хотелът носи шекспировото име „Отело“, но противно на очакванията ми там нямаше подозрителен ревнивец, който да удуши жена си. А би могло – Айдън има млада, хубава жена на има Нихал и не млада наскоро разведена сестра Некла – обаче Джейлан изглежда е много по-голям фен на руската класика, отколкото на английската.

Още в началото на филма малко момче мята камък по колата на Айдън и едва не предизвиква катастрофа. Всъщност катастрофата се случва пред очите ни постепенно и бавно, методично и плавно, като на забавен каданс през цялото време от този момент до края на филма. Но драмата идва съвсем спокойно, без гневни викове, изкривени физиономии и отчаяни писъци. Точно като в печално-шеговитата фраза „Спокойно, корабът потъва нормално, вода има за всички“.

Бащата на малолетния каменотрошач (по класови подбуди) живее в една от къщите на Айдън, но не успява да събере пари за наема. Чичото – местният ходжа, пристига в хотела с момчето, за да се извини за инцидента и за да измоли отсрочка за плащането на наема и счупения прозорец. Но калните му обувки дразнят Айдън. Което става повод по-късно да напише статия за моралните опасности от неугледния външен вид на духовните пастири на народа. Това не бива да ви оставя с впечатлението, че „Зимен сън“ има нещо общо с исляма. Нищо не би се променило, ако вместо ходжа, героят беше учител или примерно партиен секретар от някое турско ДПС.

Айдън се смята за морално отговорен, просветен човек (това означава и името му), който не бива, не може и не иска да остане безразличен, когато се сблъска обществен недъг – затова и редовно пише дописки с елементи на разсъждения за местния вестник. Чувства се и писател – който все още не е написал нищо, но събира информация за бъдещия си труд „История на турския театър“. Нихал си запълва свободното време с опити за благотворителност, а Некла се е отдава съмнения и горчиви размисли, които водят до язвителни, но точни забележки към останалите. Всички си имат добре измислено оправдание да не правят резки движения.

И тримата се мислят за добре възпитани, културни хора. И искрено се вълнуват, когато обсъждат борбата срещу злото, природата на доброто, смисъла на живота, прошката, изкуплението, правдата… все теми проучени, изследвани, разнищени и аутопсирани от великите автори на руската литература (в диалозите личат следи от обувките на Достоевски, Толстой и най-много на Чехов). Докато обсъждат как да бъдат по-добри, героите и особено Айдън стават все по-зли. И все по-болезнено осъзнават, в каква лицемерна самозаблуда са изпаднали.

„С твоите статии копаеш в яма, от която всичко вече е изкопано“, критикува Некла журналистическите изяви на брат си. Някой би предположил, че със „Зимен сън“ Джейлан също „копае в яма, от която всичко вече е извадено“ – от автори като Бергман и Тарковски. Само че тази яма изчерпване няма. А дори и да имаше, Джейлан „копае“ толкова красиво и интересно, че може да бъде наблюдаван с часове. Като добавим към картинката зимния пейзаж на Кападокия с живописните скали, вкопаните отчасти в тях къщи и падащата периодично снежна завеса – имаме идеалният театрален декор за този руски по дух и турски по съдържание камерен по форма епос, на който с удоволствие бих отделил още (не)веднъж (по) 3 часа.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. Страхотно ревю! Зимен сън далеч не ме приспа, въпреки дължината си. Напротив – хареса ми и бих го препоръчал на по-търпеливите киномани.

  2. Пропуснах го тоя филм, но мисля обезателно да гледам „The Wild Pear Tree“.