Дете 44

След „Левиатан”, „Дете 44” е вторият филм, предизвикал сериозни полемики в Русия, който имаме възможност да видим по родните екрани. И понеже първият беше един от най-добрите филми на годината, има опасност човек да започне да възприема отрицателните реакции в Русия като един вид позитивен отзив. Но ето че идва „Дете 44” и разбива глупавите стереотипи, като показва, че спирането на прожекциите в една ограничаваща свободното слово страна невинаги е гаранция за качество.

Още когато стана ясно, че филмът ще бъде продуциран от Ридли Скот, а в ролите ще влязат Том Харди, Нуми Рапас и Гари Олдман, „Дете 44”се очерта като един от най-обещаващите проекти за годината, при това базиран върху изключително успешния, високо оценен от критиците едноименен роман на Том Роб Смит. Единственото слабо звено беше режисьорът – Даниел Еспиноза, познат до този момент с две посредствени кримки („Секретна квартира” и „Лесни пари”), но вярата в останалите елементи беше достатъчна, за да заглуши съмненията.

Историята проследява героя на Лев (Том Харди) – сираче, загубило родителите си по време на систематичното избиване на хора чрез масов глад, предизвикано от политиката на Йосиф Сталин в началото на 30-те години в Украйна. Лев се изкачва до позицията на офицер от МГБ, човек, от когото всички се страхуват, дори и жена му Раиса (Нуми Рапас), чието досие един ден неочаквано се озовава на бюрото му, заедно с група потенциални предатели. Междувременно покрай железопътните линии започват да се появяват трупове на обезобразени деца, дело на сериен убиец, когото държавата не иска да признае, защото, както се изразява майор Кузмин (Венсан Касел) – убийството е болест на капиталистическото общество. С помощта на генерал Нестеров (Гари Олдман) Лев започва собствено разследване.

Гари Олдман и Том Харди

Тук очевидно говорим за до болка познатото преследване на сериен убиец, този път инкорпорирано в по-голямата картина на следвоенна Русия. Време, в което параноята взима връх, а доверието между хората се стопява, превръщайки дори приятелите във врагове. Интересна тема, показана по ефективен и въздействащ начин в „Животът на другите” на Флориан Хенкел фон Донерсмарк (въпреки че там ставаше въпрос за Щази). „Дете 44” обаче не успява да улови адската атмосфера на живота, прекаран в постоянен страх от предателство. Висшестоящите, които раздават присъдите, са повърхностни персонажи, кастрирани от възможността да покажат ужасяващата страна на човешката природа. Те раздават заповеди и се карат на некадърните си подчинени, извадени по шаблон.

Малкото екшън във филма се състои от една престрелка в самото начало, когато руските войници нахлуват в Райхстага, както и няколко сборичквания с ножове. Всичко това е заснето с неефективно използвана клатеща се камера и непоносим монтаж, от които нито едно движение не успява да направи логичното си продължение от един кадър в друг. В малкото по-абициозни сцени „Дете 44” изпуска търсеното напрежение и изпада в хаос, в който не е ясно кой по кого стреля.

Нуми Рапас и Том Харди

Основните грехове на филма са разпиляността и провалът да съчетае криминалното разследване с една нечовешка система, в която индивидът се обезличава. Серийният убиец ни е разкрит рано, той не е сянка, няма мистерия покрай неговата самоличност. И все пак заема едва около 15% от екранното време. Останалатa част е запълнена с второстепенни персонажи, чиито истории се подхващат и изоставят без видима причина, а допълнителните сюжетни линии са набутани, за да разкрият примерно, че в Русия по това време гейовете са били подлагани на жестоко преследване – тема, за която трябва да се говори, но не и по този анемичен и измъчен начин .

Том Харди от своя страна продължава монотонния си път, постлан с гледащи лошо и мрънкащи под носа си мачовци, като тук прави може би най-слабата си роля за последните години. Въпреки неоспоримо силното си екранно присъствие, Харди се движи и говори по същия начин, както в последните си пет филма, с единствена добавка – руски акцент. За съжаление, той не е единственият, който трябва да агонизира на екрана, поднасяйки репликите си по този нелеп начин. Гари Олдман (макар и най-добре стоящ от всички) и Нуми Рапас също са принудени да окарикатурят изпълненията си с тази ненужна добавка.

Филмът на Еспиноза има всички предпоставки да бъде епичен, но неопитността в боравенето с продукция от такъв мащаб в крайна сметка му отрязва главата. С неравно темпо и разконцентрираност (много по-добре щеше да е, ако историята се фокусира например върху променящите се ценности на Лев), филмът се провлачва в своите 137 минути и не успява да доведе до завършеност нито една от подхванатите теми.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

40 Comments

  1. „предизвикано от политиката на Йосиф Сталин в началото на 30-те години в Украйна“

    Ето, го разковничето защо изобщо е бил направен този филм
    при това доста набързичко, доколкото ми е известно
    но пустото „примирие“ май обърка еврейските планове в Холивуд ….

  2. Даа Павле, може би си прав..
    Жалко, аз все се надявах на шедьовър от калибъра на Гражданинът Х….

    П.С.
    Къде ми е ревюто на Ултрон????
    Айде ко се прайте, знам, че вече се го гледали.. 😉

  3. Е, как „еврейски планове“ в Холивуд – нали в Украйна на власт са фашисти-антисемити 🙂
    Ако трябва да сме сериозни, работата по екранизацията започва още през 2009 г. А филмът можеше да стане много хубав, но не е.

  4. Така, не знам ти кои „последни пет“ филма на Том Харди си гледал, където играе „постлан с гледащи лошо и мрънкащи под носа си мачовци“, но аз съм гледал последните му пет филма (сред които Locke и The Dark Knight Rises) и подобно описание едва ли много хора била направили. Книгата не съм я почнал още, но ми е интересно да разбера доколко са следвали сюжета и как са пресъздали атмосферата.

  5. Трудно бих нарекъл Bronson, Locke, Tinker Tailor Soldier Spy и Lawless монотонен път. Нолановите Inception и The Dark Knight Rises(макар втория да е интелектуална секира) също показват качествата на Харди. Warrior и The Drop не съм гледал и не мога да коментира.

  6. Опция за редакция, между другото, ще е добър подарък за петата годишнина на сайта 😀 Сега, заради изпусната от бързане буква и последвалата рязка смяна на лицето и рода на говорене се губи от сериозността на написаното.

  7. Аз за опция за редактиране мрънкям отдавна, само че тези от операционната се големи мързеливци………..

  8. @ Zhivko Petrov

    Аз сигурно най-често съм спорил с Дринов относно така нареченият range в играта на Харди и яростно съм защитавал актьорските му качества, обаче ако се погледнат безпристрастно изпълненията му в „Warrior“, „Lawless“, „This Means War“, „The Dark Knight Rises“ и отчасти в „The Drop“, то се вижда един и същи персонаж, представен с леки нюанси. Не съм гледал все още „Child 44“, но от трейлъра се вижда абсолютно същото изпълнение, което ще призная, че почва леко да втръсва … колкото и да не ми се иска да констатирам и да харесвам Харди :/

    Иначе в Locke беше повече от чудесен … да не говорим каква лудница ще направи в Mad Max: Fury Road 😉

  9. На мен Харди дотук най много ми е харесал в The Drop. Иначе що се отнася до Child 44 – бях се надъхал, но след това ревю, ще помисля сериозно дали да го пробвам 🙂

  10. Ами не знам, аз не съм от най-върлите му фенове, но въпреки тома “постлан с гледащи лошо и мрънкащи под носа си мачовци” ми е малко too much. В TDKR игра само с очи и пак вдъхваше страх. Без да споменаваме работата, която свърши с гласа си. Неговият Хийтклиф беше един от най-добрите и пълнокръвни образи EVER. Всички знаем, че тази роля е като Mount Everest дори и за най-опитните актьори. Да, има някои еднотипни роли, но ми посочете актьор или актриса, който играе от 15 години и няма поне няколко подобни образа. Което пак ще е субективно, защото лично за мен героите му в This Means War и в Warrior имат точно толкова общо, колкото Буркина Фасо с модерното строителство. 😉

  11. 😀 разбирам колко абсурдно звучи сравнението на образите на Харди от This Means War и Warrior, защото все пак едното е екшън комедия, а другото е някакъв опит за спортна драма … обаче точно тук аз имах предвид нюансите в изпълненията на Харди … в конкретните два филма образите са силно поляризирани един спрямо друг, но въпреки това имат една обща основа – изражения на лицето, мачовския стил на поведение и най-вече типичната походка ала Бейн от TDKR. Ще ми се да е малко по-различен, ама к`во да го правим 🙂

  12. Аз много харесвам Харди. А това с „последните пет филма“ не го казвам буквално, а като израз, който цели да обобщи едно впечатление. Скоро ще пуснем текст, в който ще разгледаме различните му изпълнения. За мен силните му роли са в „Бронсън“ и „Дама, поп, асо, шпионин“. В „Locke“ прави различна роля, но ми е трудно да преценя дали самото изпълнение е изисквало усилия. Еднотипни роли са „Черният рицар: Възраждане „, „Беззаконие“ и „Дете 44“, а откровено слаба е тази в „Шпионски свалки“. Просто Харди не става за ром. ком.

  13. Харди е ебаси коравият пич, но и за мен има стереотипност в ролите му. Талантът му в Бронсън е очеваден, а тоя филм бях сигурен, че е сниман у нас и това по някакъв начин определя качеството му финално, но е чешка дестинация:))

  14. Як е, но наистина е по-скоро еднотипен. Обаче в „Locke“ беше супер, а и много по-емоционален от обикновено. За Бейн няма да говоря, че отрано не ща да почвам с хляба… деба тъпия филм, деба.

  15. Дори и в “Лок” смятам, че беше „същият“ – само лека вариация на спокойното, обрано от към емоции, леко мрънкащо изпълнение, което гледаме във всеки него филм напоследък. И за да дразня МадМакс ще кажа, че Райън Рейнолдс се справи по-добре със соловоти си изпълнение в „Берид“. 🙂

    А в този филм му е една от най-лошите роли – пълно копие на онази от „Беззаконие“.

  16. Още на втория пасаж се отказах да чета този анализ. Главният герой се казва Лео, не Лев, и не е сираче, в книгата (която е много добра) има няколко сцени с родителите му.

  17. Всичко хубаво, само защо сте писали, че „Левиатан“ е забранен в Русия не знам…
    Премиерата му в Русия беше през февруари, а в момента се продава на DVD и Blu-Ray

  18. В някои области, като Мурманск, кината са получили писма от министерството да не го прожектират. Премиерата му дълго се отлагаше и до последния момент не беше сигурно дали ще получи широко разпространение. „Левиатан“ наистина не е официално забранен, но заради него се прокарва нов закон, който да ограничи филми, които критикуват държавата и църквата.

  19. Един от най великите филми които съм гледала. Нареждам го в топ три + Теория на всичко и Игра на кодове . Страхотен във всички аспекти!!!

  20. Много точно ревю. Жалко, защото идеята не е лоша, но това разхвърляне по десетки второстепенни персонажи и сюжетни линии проваля филма. А харди през целия филм ходи като Бейн.

  21. Филмът е изключително добре направен и много правдоподобно пресъздава сталинска Русия. Лично мен ме разтърси и надмина очакванията ми.

  22. Определено Харди използва редица подобни похвати, но е абсурдно да се каже, че в последните филми играе по един и същ начин. Давам за пример героите му в Батман, Лок и Дъ Дроп. Има си характерните за него движения, изражения и т.н. но както казах прекалено е чак да казваме, че играта е еднаква. Особено говорейки за образа на Бейн, където използва предимно очи, говор и походка. На мен лично ми харесва много в Дъ Дроп, доста е различен там, на моменти дори леко „бавен „…. както и да е, надявам се филма да е добър, скоро ще го гледам…

  23. Идеята на филма наистина е много добра. Опитали са се да възпроизведат личната драматична история на Лев и жена му, съчетана с историята на серийния убиец Андрей Чикатило, което е странно. Има нотка романтика, защото Раиса се влюбва в мъжа си впоследствие. Никаква мистерия. Наистина убиецът е разкрит прекалено рано. За разлика от Child 44, Citizen X, където е екранизирана истинската история за Чикатило се е получил много по-добре, без особени лични драми на главния разследващ. Представя много по-добре самата Русия по онова време от политическа гледна точка. Убиецът не е разкрит толкова рано и има известна доза мистерия, а и самият филм се доближава много повече до реалността отколкото Child 44, въпреки че и двата филма са създадени от американци. Като цяло Citizen X е много по-добър филм, без излишни нотки на романтика, защото във такъв тип филми не би трябвало да ги има, без загатнати и недовършени истории за героите, изобщо недостатъците на Child 44 ги няма.

  24. Гледах филма. Чакам Оскарите. Всички негативни коментари са bolshit!

  25. Човекът казва, че си чака Оскарите (да ги гледа), не казва, че ще са конкретно за тоя филм 🙂 Майтапът настрана, някой летен хит по има шанс за Оскар (в техническа категория, разбира се), отколкото Child 44.

  26. Гхрхрххр-хххрр, УЖАСен филм! Нелепо тъп! Проваля се във всичко!
    Проваля се да ни накара да си представим героят на Харди като страховит, корав милиционер/агент what ever.
    Проваля се да представи преглътнатият ужас на убийствата.
    Проваля се да представи безчовечността и най-вече абсурда на режима.

    Западни актьори, играещи руснаци, са крайно смешни. Винаги. Да не говорим, че всъщност се явяват по-фрагментно и от епизодично. Венсан Касел изглежда не на място, Гари Олдман има 5 реплики за резил, Нуми Рапас е нелепо смешна като рускиня, очичките й са по-fake от на кукла, и няма нищо общо с типична руска хубавица.

    ЕДИНСТВЕНОТО ХУБАВО нещо във филма е Том Харди! Отново – БРИЛЯНТЕН! Честно казано, пуснах си го втори път само заради него 🙂

  27. „Гражданинът Х“ е много по- достоверен филм. А книгата „Дете 44“ е супер наивистична и детска, стил екшън в Русия, както и някакава историческа какофония. Факт е,че няколко серийни убийци вилнеят на териториятана бившата СССР, чиито престъпления са потулвани и изтезавани да си признаят и осъдени на смърт невинни хора за да се симулира дейност и стабилността на системата, а десетки невинни животи особено на деца са щяли да бъдат спасени. Но книгата не струва.

  28. Точно преди малко го гледах по една телевизия и се изненадах, защото освен вибратори и серЯли за шизофреници по другите канали, не върви нищо друго. Случва ми се по някога, да включвам телевизора от любопитство, да разбера – до къде е стигнало развитието на биомасата, но черпя от този извор-нета, защото сам избирам, за кого да изгоря част от времето си.
    Филмите, като и музиката и ред други неща са осъзнатата манипулативна технология, чрез която се въздейства на слаборазвитите умове, като направляват мисленето им в необходимата посока и в услуга на паразитиращата класа от безбожници, която и до днес управлява. Съществата от човешки тип днес, хранят и разхождат кучета, а не виждат бедстващото дете на улицата, което явно говори за зомбирано стадо, след като всеки трети се е втренчил ходейки в телефон. Какво е било вчера, аз мога да кажа и опиша, защото все още съм жив, но какво е било преди мене трябва да го приема със съмнение, защото иначе не се намира истината. В празната глава всичко можеш да налееш, дори омраза, защото всичко е сведено до голи задници,телефони с вибратори,коли и жени. Необходимата тор, за да разцъфти нечие мошеничество! Благодаря! 🙂

  29. Най-идиотския филм, на който съм попадал. Все едно руски режисьор да направи порно филм център за секс-аферата на Бил Клинтън с Моника Люински, за да докаже, че Америка е развратена държава! Актьорите, които приемат да участват в подобни идеологически идиотизми сами признават, че са проститутки, готови да участват във всякакви политически измишльотини за пари!