Good vs. Bad – Франко Неро

Свирепият дух на спагети-уестърна бе възроден на българска територия с гостуването на grande актьора Франко Неро на 19-ото издание на „София филм фест“. Италианският майстор на образите на кораво копеле, самотен воин, синеок любовник и достоен патриарх се срещна със зрители и журналисти и се върна в миналото, за да извади оттам интригуващи истории от света на голямото кино. На 73 години Неро се снима постоянно, но нещата, които му се предлагат са далеч от калибъра на „Джанго без окови“, с който Тарантино отдаде почит на жанра на европейския уестърн. А и там Франко имаше само кратка поява.

С близо 200 роли зад гърба си, Неро много добре познава вкуса, както на качеството, така  и на тоталните „брадви“ (както в operationkino.net звучно се наричат провалите, б.а). Ние се разходихме из обширната  филмография на легендарния изпълнител и избрахме за вас 5 добри и 5 лоши негови роли.

Започваме с добрите:

„Библията: В началото“, 1966 г.

Под режисурата на могъщия Джон Хюстън, младият Неро разкрива солиден актьорски потенциал и извлича максимума от импозантното си екранно присъствие. Филмът е един от позитивните примери за библейски епики – разточителен, и печелещ  точки дори сред атеистите, благодарение  на визуалния размах на големия Хюстън.

Неро играе ролята на Авел в изключителната компания на качествени изпълнители като Майкъл Паркс, Ричард Харис, Джордж Скот, Питър О‘Туул, Ава Гарднър, Стивън Бойд и самия Джон Хюстън в образа на старозаветния патриарх Ной.

„Джанго“, 1966 г.

Най-иконичният спагети-уестърн, който не е режисиран от Серджо Леоне. Наситено с барутна атмосфера и студено очарование на безмилостни убийци, произведението на Серджо Корбучи се превръща в семинален филм за младия Франко Неро. Близо половин век след премиерата на „Джанго“ хората продължават да асоциират Неро с влачещия ковчег из опасния стар Запад протагонист. Синеокият каубой влиза в типичния уестърн-град и скоро се пласира на чудно централно място в конфликта между две враждуващи фракции. Точно както му харесва.

„Джанго“ е велик шедьовър на жанра и изключително важен филм, прекроил границите на допустимото екранно насилие през 60-те години на миналия век. Уестърнът се превръща в културен феномен и има около 30 неофициални продължения. За кинематографичното влияние на „Джанго“ няма окови.

„Наемникът“, 1968 г.

Успехът на „Джанго“ създава всички необходими условия за плодотворна колаборация между режисьора Серджо Корбучи и звездата Франко Неро.  Две години след „Джанго“ двамата правят „Наемникът“ – важен представител на спагети-уестърн поджанра познат като „Сапатауестърн“ (от името на мексиканския революционер Емилио Сапата) и характеризиращ се със силни политически оттенъци и класови  послания.

Неро е в ролята на циничния „револвер под наем“ Сергей Ковалски от Полша, озовал се в разгара на Мексиканската революция от началото на XX век. „Наемникът“ остава в историята и с гениалния музикален съпровод на титана Енио Мориконе.

Тристана, 1970 г.

С участието си  „Тристана“ Франко Неро прави важно отклонение от жанрово ориентираната си кариера и записва името си сред късметлиите, имали шанса да работят с един от най-великите творци на XX век – Луис Бунюел. С „Тристана“ гениалния майстор на сюрреализма прави свободна екранизация по едноименния роман на Бенито Перес Галдос, а  Франко Неро е в компанията на класните изпълнители  Фернандо Рей и Катрин Деньов. Филмът е превъзходна любовна драма с качествени изпълнения и разкошна режисура. В интервюто, което взехме съвместно с div.bg, Неро разказа за работата си с Бунюел и го определи за най-великия филмов майстор на всички времена.

Keoma, 1976 г.

Иновативен и зрелищен късен спагети-уестърн от режисьора Енцо Кастелари, предоставил възможност на Неро да разчупи жанровата форма и да изгради образа на емоционално ангажиращ анти-герой.

Актьорът играе персонажа, дал и официалното заглавие на филма – самобитния воин с индиански произход Кеома, който  се връща в родния си град след Гражданската война, за открие, че местното население в попаднало в плен на тирания и насилие. Брутални престъпници, сеещи смърт и разруха, контролират мястото и диктуват живота на уплашените хора. Кеома е призван да бъде носител на суровото възмездие.

5 лоши:

Enter the Ninja, 1981 г.

Екшън екстраваганцата на Менахем Голан  има шансове да мине в графата „толкова лош, че направо е добър“. Но ироничното оценяване на тази осемдесетарска траш класика не значи, че мястото на подобно заглавие е при топ ролите на Неро. Напротив. С „Enter the Ninja” става ясно, че Франко просто не вирее толкова добре в жанровия контекст на филмите с бойни изкуства и особено в поджанра на нинджа-тупалките. Това заглавие заслужава внимание само като документ за една интересна епоха, в която лошите филми и прически бяха по-популярни дори от Рейгън.

„Убийството на Версаче“, 1998 г.

Ако под режисурата на Корбучи, Франко Неро прави някои от най-добрите си роли, то с Менахем Голан явно се опитва да се компрометира за баланс. С мизерен рейтинг от 3,5 от 10 в imdb.com, “Убийството на Версаче“ е сред най-ниските точки в кариерата на Франко и един от най-лошо оценените биографични филми в историята.

Хипотетично Неро би могъл изглежда солидно и убедително в образа на Джани Версаче ако имаше адекватен сюжет, бюджет и режисура. Но тук случаят не е такъв.

„Колите 2“  2011 г.

Много критици и наблюдатели на развлекателната индустрия определиха „Колите 2“ като първото истинско разочарование на „Pixar“. Джон Ласитър и другите магьосници от най-успешното студио за анимационни филми този път стъпиха накриво с ненужно продължение. „Колите 2“ така и не успя да включи на висока предавка и остана извън магистралата на успеха. Причини за катастрофата са слаб сценарий, невдъхновена режисура и напълно безинтересни образи.

Колкото до Франко Неро – тук той озвучава персонаж с име чичо Тополино. Коментарът е излишен.

New Order, 2012 г.

Този отчайващ опит за микробюджетен научно-фантастичен хорър е от филмите, които не бихте искали да присъстват нито в личната ви колекция, нито във визитката на звезда като Франко Неро. Той казва, че обича да помага на млади режисьори с независим проекти, но е трудно да си представим какво е харесал в сценария на 28-годишния италианец Марко Росон, който е и режисьор.

Действието се случва през 2033-а и разказва за вирус, който затрива огромна част от човешката популация. Само истински герои на зрителския мазохизъм могат да изгледат този филм до края.

Mamula, 2014

Отново хорър и отново млад режисьор, който очевидно няма да бъде новия Джордж Ромеро или Дарио Ардженто. Сръбският филм на Милан Тодорович е поредното брутално разхищение на таланта и екранното присъствие на Франко Неро.

Безобразният Z-филм разказва за разглезени и досадни американски туристки, които са тормозени от ужасяваща русалка-изрод по време на средиземноморската си ваканция.  Неро наистина заслужава по-добри предложения.